Решение № 16102 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16134/2011 г.

Решение № 16102 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16134/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Авес 2004" ООД, гр. Сливен, чрез управителя му Веселин Георгиев Бончев, против Решение № 1261/12.10.2011 г., постановено по адм. дело № 784 от 2011 г. по описа на Административния съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 201001960/18.01.2011 г. на орган по приходите при ТД - Бургас на НАП, поправен с РА № 1101397/28.01.2011 г. и потвърден с Решение № РД-10-81/16.03.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, с който е определено задължение за данък върху добавената стойност за периода 1.12.2008 - 31.12.2008 г. в размер на 85 404 лева - главница, без начислена лихва. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно не е обсъдил и всички доказателства по делото. По подробно изложени съображения, обосноваващи посочените касационни основания, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Бургас при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че с обжалваното решение правилно не е признато правото на приспадане на данъчен кредит. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - Бургас, е отхвърлена жалбата на "Авес 2004" ООД, гр. Сливен против Ревизионен акт (РА) № 201001960/18.01.2011 г. на орган по приходите при ТД - Бургас на НАП, поправен с РА № 1101397/28.01.2011 г. и потвърден с Решение № РД-10-81/16.03.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, с който на дружеството е определено задължение за данък върху добавената стойност за периода 1.12.2008 - 31.12.2008 г. в размер на 85 404 лева - главница, без начислена лихва. За да постанови този акт, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган в изисканата от закона форма, в хода на ревизионното производство, възложено по реда на чл. 112 ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на глава петнадесета от ДОПК. Не е констатирал нарушение на процесуалните правила при извършване на ревизията и решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон. От представените по делото писмени доказателства, безспорно се установявала фактическата обстановка в хода на извършената на жалбоподателя данъчна ревизия. В хода на ревизията е установено, че за периода декември 2008 г. ревизираното лице е ползвало право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 85 404 лева по три фактури, издадени от "Мето - В. К." ЕООД София. Това са фактура № 2000000013/14.12.2008 г. с данъчна основа 54 850 лева и 10 970 лева - ДДС, с посочен предмет на доставката - "резервни части и инструменти /колети/"; фактура № 2000000014/14.12.2008 г. с данъчна основа 225 260 лева и 45 052 лева - ДДС, с посочен предмет на доставката - "струг /СТ 201/" и фактура № 2000000017/23.12.2008 г. с данъчна основа 146 910 лева и 29382 лева - ДДС, с посочен предмет на доставката - "преса хидравлична". Съдът е обсъдил обстоятелството, че при извършена насрещна проверка на доставчика, същият е неоткрит на посочения адрес по чл. 8 от ДОПК, от упълномощено лице са били представени три фактури, приемателно - предавателен протокол, извлечения от аналитични партиди за месец декември 2008 г. по сметка 304 "Стоки", сметка 401 "Доставчици" и сметка 411 "Клиенти". От представените доказателства е било установено, че като предходен доставчик на тези вещи се сочи "Нотен 187" ЕООД. БАС е обсъдил и доказателствата, събрани при извършената насрещна проверка на "Нотен 187" ЕООД, тъй като след две извършени посещения на данъчния адрес и неоткриване на доставчика, и започнала процедура по чл. 32 от ДОПК, упълномощено лице е представило фактури, извлечения от аналитични регистри на счетоводни сметки от групи 30, 40 и 41, както и приемателно-предавателен протокол между "Нотен 187" ЕООД и "Мето - В. К." ЕООД от 23.12.2008 г. В хода на тази насрещна проверка, като доставчик на вещите е посочено "Борислава 2005" ЕООД. Представени са копие от договор между "Борислава 2005" ЕООД и "Нотен 187" ЕООД за модернизация и ремонт на струг СТ 201CNC, приемателно - предавателен протокол от 10.12.2008 г. и фактури с общо описани вещи, родово сходни с описаните във фактурите, по които е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Правото на признаване на данъчен кредит е отказано след като ревизионният екип е извършил съпоставка на съдържанието на документите, представени от ревизираното лице и предходните доставчици и е приел, че процесиите фактури са издадени неоснователно от доставчика "Мето - В. К." ЕООД, без той да е извършил реално доставките и без да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 - 2 във връзка с чл. 6 от ЗДДС. БАС е обсъдил обстоятелството, че в съдебното оспорване на РА жалбоподателят е представил договори за продажба с бланкетно съдържание и приложени към тях международни товарителници, по силата на които претендира, че се е разпоредил с придобитите вещи, от своя страна, като ги е продал на купувачи в Република Гърция. Съдът не е допуснал процесуални нарушения, тъй като в единственото съдебно заседание по делото, след изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя, че няма доказателствени искания и няма да сочи доказателства, той е указал, че доказателствената тежест в производството, предвид установените отрицателни факти от приходната администрация (липса на реалност на доставките), е възложена върху "Авес 2004" ООД - Сливен. След разпределяне на доказателствената тежест в процеса и поради липсата на процесуални искания от страна на дружеството, делото е поставено за решаване при условията на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съдът е приел, че фактурите, представени от дружествата, не удостоверяват реалното доставяне на фактурираното оборудване. Самото индивидуализиране на вещите, посочени като предмет на доставките, е непълно и не позволява да се установи идентични ли са били вещите, фактурирани от "Нотен 187" ЕООД на "Мето В. К." ЕООД и от "Мето - В. К." ЕООД на "Авес 2004" ООД. В настоящия случай, доставените вещи са били описани твърде общо, поради което тяхната конкретизация е невъзможна. Тази неяснота не е отстранена и от приложените приемателно-предавателни протоколи, с които се поддържа, че вещите са доставени реално между доставчиците. Както в ревизионното, така и в съдебното производство от страна на жалбоподателя не са били ангажирани достоверни доказателства за мястото и начина на съхранение, предаване и транспортиране на стоките, които са били фактурирани от "Мето - В. К." ЕООД. Не са представени и изисканите доказателства за персонална и техническа обезпеченост на доставчиците да извършат доставките. Доказателствата, представени в съдебното производство от ревизираното дружество, че вещите фактурирани от "Мето - В. К." ЕООД на "Авес 2004" ЕООД, са продадени на съконтрахенти от Република Гърция, са неотносими към спора. В РА са оспорени доставки от "Мето - В. К." ЕООД към "Авес 2004" ЕООД, а не от "Авес 2004" ООД към трети лица. Настоящата инстанция не споделя възражението на жалбоподателя, че са представени необходимите доказателства, обуславящи твърдението, че е налице реалност на доставката. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи констатациите на органа по приходите във връзка с установената липса на доставка и след указанията, дадени му от съда. На датата на възникване на данъчното събитие за жалбоподателя данъкът става изискуем по силата на чл. 25, ал. 3 от ЗДДС и възниква задължение за начисляване по реда на чл. 86 от ЗДДС, т.е. да издаде фактура, да я включи в дневника за продажби и СД за съответния данъчен период. Настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение е правилно. След като теоретично е обсъдил въпроса за принципите, установени в ДОПК и въпроса за разпределение на доказателствената тежест в административното ревизионно производство и това пред съда, първоинстанционният съд е съотнесъл тези си разсъждения към конкретиката на поставения пред него казус, като е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства, които да оборят констатациите в РА и направените въз основа на тях изводи на органа по приходите. Обсъждайки доказателствата по делото, представени в административното и съдебното производство, и съобразявайки се с тяхната материална доказателствена сила и разглеждайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, е приел, че законосъобразно е извършено от органа по приходите преобразуване на финансовия резултат на дружеството и непризнаване на ДДС. Предвид това, правилно първоинстанционният съд е приел, че тези доказателства не опровергават констатациите в РА. Предвид изложеното не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал правилен краен извод. Тези изводи на съда по никакъв начин не се опровергават от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - Осмо отделение,