Решение № 7373 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3437/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична Община срещу Решение 2491 от 23.01.2025 г. на Административен съд София - град по адм. дело 4598/2024 г. С обжалваното решение АССГ отхвърля жалбата на Столична община против Решение РД-02-14-458 от 09.04.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (ОПРР), с което на Столична община е определена финансова корекция в размер на 10 % върху допустимите разходи по Договор РНД-23-ДГ55-35 от 22.06.2023 г. с изпълнител Кл Билд ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 70, ал. 5, изр. терто и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 33, ал. 1 изр. второ от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), квалифицирано по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата, загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.; в редакцията й от ДВ бр. 102 от 23.12.2022 г.). Касационният жалбоподател Столична Община, счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита изводите на първоинстанционния съд, за наличието на незаконосъобразна методика за неправилни, необосновани и несъответстващи на доказателствата по делото. Сочи, че неправилно съдът заключава, че описаните от възложителя критерии създават предпоставки Комисията да приложи субективно методиката за оценка, тъй като посочените изисквания, заложени в нея са неясни и в зависимост от тяхното интерпретиране, в едни случаи би могло да се отчете, че са налични, а в други, че липсват и съответно да не се присъдят точки. Също така посочва, че от съда са изведени и неправилни изводи, че утвърдената методика не залага критерии за оценяване на самото предложение за изпълнение на предвидените дейности, а цели оценка на пълнотата и начина на представяне на информацията в техническото предложение, в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, изр. второ ППЗОП. Твърди, че механизмът по който се оценяват предложенията на участниците предполага определяне на минимални изисквания, обуславящи допустимост на офертите и надграждащите обстоятелства, позволяващи присъждането на повече точки в зависимост от повечето предложени от кандидата мерки, обезпечаващи именно качественото изпълнение или предотвратяване на определени идентифицирани от възложителя рискове за него, а сравняването на надграждащите обстоятелства с минималните изисквания не обуславя твърдяното нарушение, тъй като в единия случай е изисквано представяне на организация на работата на ключовия екип, с разпределение на отговорностите и дейностите между членовете му, а в другия за всяка отделна дейност да се посочи разпределението на ниво задача, което пряко се отнася до отговорността на конкретен служител за качественото изпълнение на съответната задача. Оспорва изводите на съда, че процесната методика е субективна, тъй като дадените указания не съдържат достатъчна конкретика/яснота гарантираща обективна оценка, доколкото от една страна участниците в процедурата са добре информирани и полагащи обичайната грижа, поради което не може да се твърди, че основните рискове, които могат да възникнат при изпълнение на договора не са ясни, а от друга оценителната комисия също е запозната с предмета на поръчката, нормативните изисквания, дадените от техническата спецификация и заложените от възложителя цели, поради което оценката й също ще бъде съобразена с тези параметри и обичайното разбиране/съдържание на всички употребени в методиката изрази и понятия. Сочи, че в методиката за оценка, както по отношение на спорния показател П1, така и останалите показатели, са налице ясни и точни указания, какво следва да включва техническото предложение на участника по всеки показател, както и колко точки ще получи, при изпълнение на поставените изисквания. Намира за неправилно твърдението за неяснота на използвания в методиката израз и други организационни аспекти, които са необходими за качественото и срочно изпълнение на възложената услуга, доколкото всички използвани думи от съставения израз са с ясно значение и безспорно присъстват в широкоупотребимия български език с обичайно съдържание. Твърди, че условията заложени в методиката са относими към качеството на крайните резултати, описани са достатъчно ясно и изчерпателно, така че да не създават предпоставка за различното им тълкуване от участниците и да им предоставят насоки какво трябва да съдържа офертата им, за да получат по-голям брой точки, като на участниците е предоставена свобода в преценката относно това какви аспекти от организацията си да разкрият с оглед навременното и точно изпълнение на поръчката, като тази свобода не граничи със субективизъм, както се сочи в обжалваното съдебно решение, а е израз на състезателното начало във възлагателната процедура. Сочи, че констатациите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2, т. 3, б. б ЗОП са бланкетни и не се подкрепят от анализ на задължителните параметри от Техническата спецификация и мерките за постигането им, а фактическите констатации не са подведени под конкретна хипотеза на нарушената правна норма от УО, което обстоятелство не е взето предвид от първоинстанционния съд. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение, както и административния акт за определяне на финансова корекция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба ръководителят на УО на ОПРР, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, в случай че същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразно с тълкуването на СЕС по дело C-438/22. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че: Столична община е бенефициер по Административен договор РД-02-37-12 от 05.04.2021 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 8 999 584,33 лв. по процедура BG16 RFOP001-1.001-0006 Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие проект Изграждане на Мрежа от зелени споделени пространства за облагородяване и отдих, локализирани в междублоковите пространства на 6 столични района Красна поляна, Надежда, Връбница, 4Илинден, Сердика и Възраждане. В изпълнение на сключения договор, кметът на Столична Община район "Надежда" обявява открита процедура чрез събиране на оферти за възлагане на обществена поръчка с предмет: Инженеринг за реконструкция на съществуваща алейна мрежа в междублоковото пространство на бл. 12, 13, 14 и 15 в ж.к. Свобода, гр. София. В методиката за определяне комплексната оценка на подадените оферти по процедурата, възложителят предвижда, че класирането на допуснатите до участие оферти ще се извършва на база на получената за всяка оферта "Комплексна оценка", като сума от оценките по следните показатели: Технологична последователност и организация за изпълнение (П1) - с максимален брой точки - 30, Рискове пред изпълнението и методи за тяхното избягване и преодоляване" (П2) максимален брой точки - 20 и Ценово предложение (ПЗ) с максимален брой точки по показателя 50 точки. Показателят П1 се оценява по тристепенна скала, която предвижда присъждането съответно на 10 точки, на 20 или на 30 точки, а показателят П2 предвижда присъждане по 10 точки за предложена степен на съответствие от участника с посочените изисквания от възложителя по този показател (подробно описани в методиката, съставляваща част от документацията на процесната обществена поръчка). Документацията по обществената поръчка е публично достъпна на адрес: https://app.eop.bg/today/292941. На 22.06.2023 г. Столична Община сключва със Кл Билд ЕООД Договор РНД23-ДГ55-35 за изпълнение на обществена поръчка с предмет: Инженеринг за реконструкция на съществуваща алейна мрежа в междублоковото пространство на бл. 12, 13, 14 и 15 в ж.к. Свобода, гр. София, на стойност 139 800, 00 лв. без ДДС, съответно 167 760, 00 лв. с ДДС. На 20.03.2024 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 2020 г. уведомява Столична община за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 03.04.2024 г. Столична община представя възражение. На 09.04.2024 г., с Решение РД-02-14-458, издадено на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл.изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. ЗУСЕФСУ), ръководителят на УО на ОПРР определя на Столична община финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по Договор РНД-23-ДГ55-35 от 22.06.2023 г. с изпълнител Кл Билд ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 70, ал. 5, изр. трето и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 33, ал. 1 изр. второ от ППЗОП, квалифицирано по т. 11, б. "а" от Наредбата. Представена е Заповед РД-02-14-642 от 15.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Анализирайки относимата нормативна уредба и фактите по делото, съдът счита за правилни изводите на административния орган, че от страна на възложителя е утвърдена незаконосъобразна методика за оценка на офертите по процесната обществена поръчка. Съдът излага подробни изводи, че в съответствие с изложените принципни положения, правилен е изводът на УО, че с така утвърдената методика, възложителят незаконосъобразно е допуснал да бъдат оценявани пълнотата и начинът на представяне на информацията, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, тъй като на оценяване подлежи начинът на излагане на информацията в офертите, а не характеристиките на представените предложения, така както са описани в чл. 70, ал. 5 ЗОП, като освен това възложителят е изискал от участниците да посочат изходните данни и факторите, които са съществени за навременното и качествено изпълнение на поръчката, без да уточни обективното съдържание на тези изисквания. По отношение на показателя П1, първоинстанционният съд сочи, че офертата ще получи 10 точки над базовото оценяване, ако е предложена организация на работата на всички екипи и са посочени начините за осъществяване на координация и субординация между участниците в строителния процес, както и 20 точки над базовото оценяване - ако за всяка от дейностите е показано разпределението по експерти (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача и са предложени конкретни мерки и начини за контрол на изпълнението на задачите, като според съда, получаването по-голям брой точки зависи не от ефективността на предложените организация, координация, разпределение на задачи, мерки и начини за контрол, а от наличието или не на допълнителна информация, тоест оценява се пълнотата на информация, а не качеството. И по отношение на показател П2, съдът е обосновал изводи, че максималният брой точки, които може да получи всеки участник е 20 т., като получава 10 т., ако е предложил конкретни дейности/мерки за недопускане/ предотвратяването на риска и конкретни дейности по отстраняването и управление на последиците от настъпилия риск, предвид което съдът счита споделяйки констатациите на УО, че процесната методика не оценява ефективността на оферираните параметри и дали те водят до по-качествено изпълнение, а е достатъчно просто наличието в офертата на изискуемата информация, за да бъдат присъдени съответния брои точки. Първоинстанционният съд счита, че прилагането на процесната методика за оценка, предполага твърде голям субективизъм от страна на Комисията и създава предпоставки за неравно третиране, тъй като дадените указания в нея не съдържат достатъчна яснота, гарантираща обективна оценка. Обосновава изводи, че в методиката няма ясни правила за присъждане на точките и съответно за начина на оценяване, доколкото в показателя П2 всеки участник следва да е отчел всички възможни аспекти на проявление и области и сфери на влияние на описаните рискове, без от страна на възложителя ясно да е дефинирано, когато ще приеме, че са отчетени всички възможни аспекти, области и сфери. Същата неяснота е налице и по отношение на показателя П1, където е използван израза и други организационни аспекти, които са необходими за качественото и срочно изпълнение на съответно възложеното строителство, с който се създава възможност за субективна интерпретация, както от страна на самите участници, така и от страна на оценителната комисия. По този начин според съда за последната се създава неограничена свобода при тълкуването на категорията, предвид че липсва яснота какво следва да включват в офертата си участниците над минималните изисквания за допустимост, за да получат максимален брой точки, съответно по какъв обективен критерий комисията ще извърши оценка на надграждането на офертата. Първоинстанционният съд излага съображение, че правилно УО приема, че методиката за оценка е утвърдена в противоречие с посочените в административния акт разпоредби на закона, тъй като възложителят не е посочил ясно задължително изискуемите елементи за допустимост на офертите и предвидените надграждащи обстоятелства, за които преди подаване на офертите участниците да са наясно колко точки могат да получат и следователно как трябва да подготвят предложението си, за да получат максималния брой точки. Така разписаната методиката, според съда, не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно предложенията в офертите и не осигурява достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценка по всеки показател, което потвърждава констатациите на УО за допуснато от страна на Столична Община, нарушение на чл. 70, ал. 5, изр. трето и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 33, ал. 1 изр. второ от ППЗОП, което правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. "а" от Наредбата. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата на Столична Община. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящата инстанция не е необходимо да ги преповтаря. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередност, за която е определена финансова корекция. Видно от процесната методика за оценка, възложителят е приел възлагането на поръчката да се осъществява въз основа на следните показатели за оценка на офертите "Технологична последователност и организация за изпълнение" (П1) с максимален брой точки по показателя - 30, "Рискове пред изпълнението и методи за тяхното избягване и преодоляване" (П2) с максимален брой точки по показателя - 20 и "Ценово предложение" (ПЗ) с максимален брой точки 50. В методиката за показателя П1 са посочени минималните и надграждащи обстоятелства, за наличието на които на съответния участник, биха били присъдени съответно 10 т., 20 т. или 30 т., като по отношение на показателя П2 е посочено, че при изпълнение на някое от двете обстоятелства, участникът би получил по 10 т. за всеки риск разроботен като базово изискване като степен на въздействие, а като допълните при предложени конкретни мерки за избягването му и/или отстраняване на последиците му. Спорът по делото е по отношение на показателя П1 и П2. Точките по показателя П1 се присъждат както следва: За да получи участникът 10 т. Предложената от участника технологична последователност гарантира изпълнението на комплекса от всички видове дейности, включени в предмета на поръчката, съобразена е с действащите технически норми и стандарти и с Техническата документация по възлагането; Предложените срокове за изпълнение на всички, включени в предмета на поръчката дейности са обвързани с предложения от участника конкретен технологичен подход; Предвидената организация за изпълнение на предмета на поръчката осигурява и удовлетворява изискванията за неговия обхват и цялост: обсъдени са всички части и основните дейности, които задължително следва да бъдат изпълнени; Предложена е организация на строителната площадка в периода на строителството, включително на доставките и складирането на материалите и строителните продукти, като същата е съобразена с предложената технология на изпълнение на всички видове СМР, отнася се за конкретния строеж (не такава, приложима към коя да е обществена поръчка за СМР, без значение на нейния обхват и характерни особености), създава всички необходими условия за спазване на срока за изпълнение на обекта и гарантира осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, опазване на околната среда и пожарна безопасност на строежа. В допълнение е посочено от възложителя, че за всяка дейност са дефинирани необходимите ресурси за нейното изпълнение - материали, механизация, работници и др. От предложената организация за изпълнение на поръчката е видно, че са съобразени всички процедури за цялостното ѝ изпълнение. За да получи 20 т., участникът следва да изпълни изискванията за присъждане на 10 т. и допълнително, участникът е предложил организация на работа на всички екипи, посочил е начините за осъществяване на координация и субординация между участниците в строителния процес, както и за съгласуване на дейностите по между им и с други организационни аспекти, които са необходими за качественото и срочно изпълнение на съответно възложеното строителство. За да получи максималния брой от 30 т. по този показател, участникът отново следва да е изпълнил изискванията за присъждане на 10 т. (минималните изисквания), допълнително изискване за 20 т. и още едно допълнително изискване, а именно: за всяка от дейностите е показано разпределението по експерти (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача (дадена е дефиниция на понятието задача) и са предложени конкретни мерки и начини за контрол на изпълнението на задачите, отчитането на резултатите и спазване на изискванията за качество на завършения обект на строителство. Анализирани са обстоятелства, които могат да предизвикат затруднения в планираната организация при изпълнението на предмета на поръчката и са предложени приложими и реалистични (с оглед обекта на изпълнение, предложената технология и последователност на изпълнение) мерки за предотвратяване на тези затруднения и за преодоляването им в случай, че се проявят, без тези мерки да се идентифицират и отъждествяват с теория за управление на риска (!!! направено от страна на Участник разписване на теоретични понятия, касаещи управлението на риска, няма да се счита за надграждащ елемент, предпоставящ по-висока оценка на предложението). В Показателя П2 Рискове пред изпълнението и методи за тяхното избягване и преодоляване, възложителят е посочил: Разглеждат се предложенията на участниците за управление на следните рискове, които могат да възникнат при изпълнението на договора: Времеви рискове; Закъснение на началото на започване на работите; Липса/недостатъчна координация и субординация между заинтересованите страни на проекта/обекта; Трудности при изпълнението на проекта/обекта, продиктувани от непълноти и/или неточности в проектната документация; Трудности при изпълнението на проекта/обекта, продиктувани от протести, жалби и/или други форми на негативна реакция от страна на местното население, като степента на съответствие ще се определя и съответно ще се присъждат по 10 т., а именно: 1. Участникът е отчел всички възможни аспекти на проявление и области и сфери на влияние на описаните рискове и е оценил и предвидил степента на въздействието им върху изпълнението на договора; 2. Предлагат се конкретни дейности/мерки за недопускане/предотвратяване настъпването на риска и съответно конкретни дейности по отстраняване и управление на последиците от настъпилия риск. За да обоснове наличието на осъществено от страна на Общината нарушение на чл. 70, ал. 5, изр. терето и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 33, ал. 1 изр. второ от ППЗОП, административният орган приема, че начинът за определяне на оценката по показателите П1 и П2, не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, както и да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, доколкото според УО, методиката не осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки от показателите. УО обосновава, че с въведените показатели за оценка (П1 и П2), в нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, се оценява пълнотата и начина на представяне на информацията, а не качествата/предимства на техническото предложение, тъй като с въведените елементи и начинът им на оценяване, възложителят на практика изисква ТП да съдържа определена информация/обем на описание, без значение от конкретните оферирани параметри и ниво на изпълнение на поръчката. От административния орган е посочено, че изложеното се потвърждава от показателя П1, тъй като офертата ще получи 10 т. над базовото оценяване, ако е предложена организация на работа на всички екипи и са посочени начините за осъществяване на координация и субординация между участниците в строителния процес, следователно за 20 т. над базовото оценяване ако за всяка от дейностите е показано разпределението по експерти (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача и са предложени конкретни мерки и начини за контрол на изпълнението на задачите, следователно според УО методиката не оценява ефективността на оферираните параметри и дали те водят до по-качествено изпълнение, а е достатъчно наличието на изискуемата информация, за да бъдат получи съответните точки. Допълнително УО приема, че дадените указания в методиката не съдържат достатъчна конкретика/яснота за начина на оценяване и съдържание по всеки един от показателите, което предполага твърде голям субективизъм от страна на комисията и създава предпоставки на неравно третиране. Счита, че от възложителя е посочено по показателя П2, че всеки участник следва да е отчел всички възможни аспекти на проявление и области и сфери на влияние на описаните рискове, но никъде в цялостната документация на процесната обществена поръчка от последния не е дадена дефиниция, кога и как възложителят ще приеме, че са отчетени всички възможни аспекти, области и сфери, като приема, че подобна неяснота се констатира и по отношение на показател П1, където е използван изразът и други организационни аспекти, които са необходими за качественото и срочно изпълнение на съответно възложеното строителство, без да се направи изрично уточнение какво би следвало да включват офертите на участниците над минималните изисквания за допустимост, за да получат максимален брой точки. В заключение административният орган счита, че проверяваната обществена поръчка съдържа незаконосъобразна методика, тъй като липсата на обективни оценъчни критерии, определя избрания подход за класиране по показател П1 и П2 като неясни, при това с невъзможност субективният елемент да бъде преодолян с експертизата на членовете на комисията. Тези изводи са неправилни. Административният орган сочи нарушение на чл. 70, ал.5, изр. трето ЗОП. Разпоредбата поставя изискването към критериите за възлагате да са свързани с предмета на поръчката, като могат да съдържат фактори, които се отнасят до всеки етап от жизнения цикъл на строителството, доставките или услугите, независимо че тези фактори не се отнасят до характеристиките, посочени в техническите спецификации, но те не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция. Няма изложени доводи от органа, че поставеният показатели за оценка не е свързан с предмета на поръчката, твърди се само, че показателите за оценка П1 и П2 дават неограничена свобода на избор и не гарантират реалната конкуренция но без да се сочат конкретни доводи за това на ниво определяне на показателите по избрания за възлагане критерий. В случая възложителят е избрал критерий за възлагане най-добро съотношение качество/цена чл.70, ал.2, т.3 ЗОП. В методиката са разработени три отделни показателя за оценка, като административният орган счита, че П1 Технологична последователност и организация на изпълнението и П2 Рискове пред изпълнението и методи за тяхното избягване и преодоляване дават неограничена свобода на избор и не гарантират реалната конкуренция. Доколкото обаче разпоредбата на чл. 70, ал.5 ЗОП дава общите изисквания към показателите за оценка при избран критерий за възлагане по чл. 70, ал.2, т.2 и 3 ЗОП, то самият избор на конкретните показатели следва да дава неограничена свобода на избор и да не гарантира реалната конкуренция. Такива мотиви липсват в оспорвания акт. Безспорно П1 Технологична последователност и организация на изпълнението е пряко свързан с предмета на поръчката, който включва инженеринг, а това е комплексна услуга, правилното и качествено осъществяване, на която изисква определяна технологична последователност и организация на изпълнението. Именно защото инженерингът е комплексна услуга, но също и продължителна във времето пред осъществяването ѝ могат да се проявят различни рискове, методите за тяхното избягване и предотвратяване са от съществено значение, за да се гарантира качествено и най-вече срочно изпълнение на предмета на поръчката, поради което правилно и в съответствие на чл. 70, ал. 5 възложителят предвижда и показател за оценка свързан с рисковете при изпълнението П2. Оставя неясно как изборът от възложителя на тези два показател за оценка сам по себе си дават неограничена свобода на избор и нарушават конкуренцията, доколкото се твърди само нарушение на изречение трето на чл. 70, ал.5 ЗОП. Мотивите изложени от административния орган в оспорения акт започват директно с обосноваването на нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 ,б б ЗОП, но тази разпоредба е посветена на методиката за комплексна оценка и начина на оценяване на всеки показател, а не за избора на конкретните показатели за оценка на избрания критерии за възлагане съгласно чл. 70, ал. 5 ЗОП. Следователно чл. 70, ал.5 ЗОП защитава законосъобразния избор на конкретните показатели при критериите за възлагане по чл. 70, ал.2, т.2 и 3 ЗОП като оценката се прави през призмата на предмета на обществената поръчка, а чл. 70, ал. 7 ЗОП защитава законосъобразния начин на формиране на комплексната оценка и този за определяне на оценката по всеки отделен показател. Възможно е да е налице едновременно нарушение както на чл. ал.5, така и на ал. 7 на чл. 70 ЗОП, но в случая не са изложени мотиви как изборът на конкретните показатели за оценка П1 и П2 е предопределил нарушението свързано с формирането на комплексната оценка и начина на оценяване на отделените показатели, такива мотиви липсват в административния акт. Изложени са само мотиви за нарушение на член 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3, б. б ЗОП. Посочената разпоредба регламентира задължението на възложителя в документацията да посочи методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател, които да дават възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации (т. 1); да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите (т. 2); да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, следва да посочи начина за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка (т. 3, б. б). Твърди се, че няма разлика между минималните изисквания и надграждащите обстоятелства, като вторите допълват първите и по този начин се цели оценяване на пълнотата на информацията, а това е забранено от закона. Неправилен е изводът на съда, че по отношение на П1 е налице припокриване и неяснота между съдържанието на минималните изисквания и надграждащите обстоятелства и това води до оценка на допълнителната информация, а не на ефективността на предложените организация, координация, разпределение на задачи, мерки и начини на контрол за осъществяване на предмета на поръчката. Действително надграждащите обстоятелства са свързани с базовите изисквания (минималните такива) за оценка, но именно затова се наричат надграждащи. Само последните дават добавена стойност на предложението, като гарантират по-високо качество на изпълнение на предмета на поръчката. Базовите (минимални) изисквания гарантират онова минимално качество на изпълнение, което би задоволило нуждите на възложителя, заради които той обявява поръчката, но целта му е да стимулира участниците към осигуряването на по-високо качество. Разгледани съвместно базовите и надграждащите условия се допълват, като минималните осигуряват изпълнението на всички дейности в предмета на поръчката съобразно техническите норми и стандарти и в предвидените срокове като цялата последователност и организация е глобално представена за осигуряване на постигане на целения резултат. Това ниво на изпълнение е определено като минимално или базово, защото гарантира постигането на целения резултат в желаното от възложителя качество, а последният има увереност, че участникът знае как да изпълни предмета, за таково предложение се предвиждат 10 точки. Второто ниво на изпълнението включва всичко от базовите изисквания, но се съсредоточава върху гаранцията, която може да даде участникът, че ще създаде такава организация на работа, при която всички екипи, отговорни за отделените дейности ще са в необходимата координация и субординация, както по между си, така и с други участници в строителния процес, че да обезпечат по-високо ниво на качество и срочност при изпълнението на предмета, за което се присъждат общо 20 т. Третото ниво на изпълнение, включва всички изисквания на първите две, а като гаранцията за още по-добро изпълнение идва от обстоятелството, че отделените дейности са разбити на обособени части (задачи), с ясно начало, крой и измерим резултат, за осъществяването, на който отговаря конкретно лице. Безспорно, когато отговорността на едно лице е сведена до осъществяването на отделна обособена част от едно цяло и за вяска обособена част, която изгражда цялото е предвиден отговорник, увереността в качеството на крайния резултат е по-високо. В предложение, което удовлетворява това изискване получава 30 точки. Смисълът на разпределението на дейностите предвидени за изпълнение по процесната обществена поръчка на отделни задачи, е да може същите да бъдат възлагани самостоятелно и да бъдат лесно проследими, предвид което ще може да се направи оценка за способността на всеки един участник да предложи организация на персонала, при която няма да остане задача от цялостния проект, за която да не е предвиден конкретен член от екипа, отговорен за изпълнението й , както и той да носи отговорност за максимално пълноценно осъществяване на тази задача. Изложеното опровергава доводите на УО и първоинстанционният съд, за субективизъм и неяснота при оценяването по показателя П1, тъй като дори и някой участник да предложи по-малко на брой или повече задачи, той ще получи еднакъв брой точки, доколкото не броят респективно, видът или някоя друга подобна характеристика на отделните задачи, е водещ ориентир при присъждането на точки от Комисията, а начинът, по който е разпределена отговорността за изпълнение на дейността, така че да няма аспект от нея, по който да не е ангажиран член от предложения екип. Следователно предложение, покриващо минималните изисквания ще получи минималния брой 10 точки, всяка следваща стъпка добавя качество, като изисква ангажираност на все повече лица с по-конкретни задачи. Няма припокриване между минималните изисквания и надграждащите обсоятелства, а последните имат собствена добавена стойност, която е намерила израз в присъждането на съответния брой точки. Налага се извод, че както по отношение определянето на максимален брой точки, така и по отношение на това, как ще се извършва оценяването, възложителят е поставил ясни условия в документацията за участие по показател П1. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на конкретика/яснота и по отношение на показателя П2, доколкото от възложителя никъде в документацията по процесната обществена поръчка не е посочено кога ще приеме, че са отчетени всички възможни аспекти, области и сфери на влияние на посочените рискове. Видно от съдържанието на процесната методика, действително от възложителя, не е посочен конкретен брой от мерки, които всеки от участниците следва да предложи, за да получи допълнителни по 10 т. за всеки риск. Възложителят е определил конкретни рискове (Времеви рискове; Закъснение на началото на започване на работите; Липса/недостатъчна координация и субординация между заинтересованите страни на проекта/обекта; Трудности при изпълнението на проекта/обекта, продиктувани от непълноти и/или неточности в проектната документация; Трудности при изпълнението на проекта/обекта, продиктувани от протести, жалби и/или други форми на негативна реакция от страна на местното население). Следователно, за да получи базовите по 10 т. участникът следва да е оценил всеки от дефинираните от възложителя рискове и да посочи степента на въздействието му върху изпълнението на поръчката. За допълнителните по 10 точки от участника се изисква да предвиди конкретни мерки за недопускане проявлението на съответния риск или ако все пак той се прояви, мерки за отстраняване на последиците му. Базовото изискване доказва познанието на потенциалния изпълнител как съответния риск ще повлияе на работа му, а допълнително изискване доказа, че същият може да управлява риска ефективно и ефикасно чрез конкретни мерки. Следователно оценяват се различни аспекти на дейността по управление на съответните рискове и закономерно са предвидени различен брой точки за тях. В този смисъл необосновани и неправилни са изводите на административния орган, възприети и от първоинстанционния съд, че е налице неравно третиране на участниците, предвид липсата на яснота в съдържанието на показателя, което не гарантира обективна оценка, доколкото както вече се посочи, възложителят е определил вида на рисковете, а очаква от участниците като минимум да оценят степента им на въздействие върху премета на поръчката, а като максимум да предотвратят въобще или да минимизират последиците от тези рискове с конкретни мерки. Няма изискване за брой мерки, очаква се за всеки риск да има поне една мярка за недопускането му, и поне една, ако все пак се прояви как да се минимизират неговите последици. Броят на допълнителните точки не зависи от броя не предвидени марки за всеки риск, а от това дали участникът ще разработи такива за всеки от идентифицираните от възложителя рискове. Възложителят не може да се меси в оперативното управление на отделения участник, един участник може да има капацитет да оцени 3 от посочени риска, друг 4, а трети може да оцени всички посочени, това зависи от компетентността и опита на отделения изпълнител. Посочвайки, че ще даде по 10 точки за всеки риск, съответно в базовото и надграждащото изискване възложителят поставя всички участници при равни условия. Следва да се отбележи, че видно от съдържанието на спорните показатели, не е налице твърдяната неяснота, по отношение на използваните изрази. Съдържанието им е напълно ясно и разбираемо, особено за разумно (добре) информираните и полагащи обичайна грижа потенциални участници, притежаващи опит в съответната дейност - предмет на процесната поръчка (инженеринг). Според касационната инстанция условията заложени в методиката са относими към качеството на крайните резултати, описани са достатъчно ясно и изчерпателно, така че да не създават предпоставка за различното им тълкуване от участниците и да им предоставят насоки, какво трябва да съдържа офертата им, за да получат по-голям брой точки. Предлагат начин на оценяване, който да позволява обективно съпоставяне на офертите и нивото на изпълнение по всяка от тях, отделните стъпки съдържат описание на критериите за оценяване и ясно дефинират правилата, при които ще бъдат определяни съответния брой точки, като не са създадени предпоставки за различното им тълкуване от страна на участниците или на оценителната комисия. Така посочените правила предоставят на участника достатъчно информация за механизма, който ще се прилага при определяне на оценката по обжалваните показатели и методиката не са в противоречие с регламентацията в чл. 70, ал. 7 и ал. 5 ЗОП, т. к. включените в нея подпоказатели и предвидените стъпки за поставянето на точки дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите на участниците и им осигуряват достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. Не е налице и нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, доколкото в действителност е необходимо пълнотата и начинът на представяне на информацията сами по себе си да са елемент на оценяването показател, а не да са резултат на неясни изисквания, по отношение на които да се презумира възможността за оценяването им. В одобрената от възложителя в настоящия случай методика не се откриват елементи от начина на оценяване по показателите П1 и П2, които да водят до извода, че на оценка подлежи пълнотата и начинът на представяне на информацията за избрания от участника подход за изпълнение. Поради липсата на нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП не е налице нарушение на сочените за засегнати от органа принципи при възлагането на обществените поръчки по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, както и на общата забрана по ал. 2 на същия член, доколкото дадената от органа правна квалификация сочи на обвързаност на това засягане единствено и само с твърдението за нарушение на нормата от подзаконовия нормативен акт. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че изводът на първоинстанционния съд за допуснати от бенефициера нарушения на чл. 70, ал. 5, изр. трето и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 33, ал. 1 изр. второ от ППЗОП е неправилен. Липсата на установените от органа нарушения на ЗОП води до несъставомерност на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция, тъй като не е налице обективен признак от състава на визираната в разпоредбата нередност. Това прави безпредметно както обсъждането налице ли е вреда реална или потенциална за бюджета на Съюза, така и дадената от органа правна квалификация на нарушенията като нередност по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон, са основателни. Съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му, като неправилно, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд, както и решението на ръководителя на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна. Такива се дължат за държавни такси и за юрисконсултско възнаграждение. Основание чл. 143, ал. 1 АПК, Министерство на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения административен акт, следва да бъде осъдено да заплати в полза на Столична Община сумата от 2 171,27 лв, представляващи държавни такси в административен съд 1342,08 лв, във ВАС 429,19 лв. и възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определя по 200 лв. за всяка инстанция на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение