Решение № 15439 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10099/2016 г.

Решение № 15439 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10099/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на В. Т. И., с. С., обл. Л., чрез процесуален представител, против решение № 812100-15284/20.06.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с което е отказано заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР във вр. със ЗМ № 902/16.11.2004 г. по описа на РУ Л. и свързаните с тях данни за споразумение ефективно наказание, съд РС Л., присъда № 02510, съдебно дело № 05307, дата на присъдата 12.05.2003 г. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че е реабилитиран по право на 26.06.2013 г. с правно основание чл. 86, ал. 2, т. 3 от НК, поради което отказът е в противоречие с чл. 88а, предл. последно от НК. Навежда доводи, че нарушението на процесуални правила от административния орган се изразява в позоваване на Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., в която не е предвидена възможност за заличаване на лични данни, въз основа на настъпила реабилитация и при липсата на предпоставките в чл. 3 от Инструкцията тези данни не подлежат на заличаване. Излага съображения, че обработването на лични данни във вр. дейността на МВР по противодействие с престъпността може да се извършва съобразно чл. 26 от ЗМВР при посочените в същия закон условия, но съхранението на данните не може да е неограничено във времето. Нормата на чл. 26 от ЗМВР ограничава съхранението и обработката със срокове, определени от администратора на лични данни и вменява задължение на министъра на вътрешните работи в качеството на администратор на лични данни, да определи срокове за съхраняването на личните данни. Липсата на определени от администратора срокове е по вина на министъра, тъй като същия не е изпълнил законовото си задължение и е недопустимо от това неизпълнение органът да черпи права. В издадените досега инструкции по чл. 159 от ЗМВР (отм.) и чл. 29 от сега действащия ЗМВР не е указан какъв е срокът за отмяна или заличаване на криминалистическата регистрация. В съдебно заседание моли оспореният акт да бъде отменен, като се върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Не претендира разноски. Ответникът-министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Смята, че същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени изложеното в жалбата и данните по делото, намира следното: Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: С решение рег. № ЗЛД-41/05.08.2013 г. на директора а ОДМВР Л., за заличаване на лични данни по молба вх. № 28875/26.06.2013 г. по описа на ОДМВР Л., са заличени личните данни на В. Т. И. обработвани във информационните фондове на МВ във вр. със ЗМ № 171/2004 г. по описа на сектор "ПП", и е отказано заличаване на личните данни по отношение на ЗМ № 902/12.11.2004 г., с мотиви, че В. И. има осъдителна присъда по НОХД № 307/2005 г. Решението в частта за отказ за заличаване на полицейска регистрация е обжалвано пред Административен съд Л., който с Решение № 112/31.10.2013 г. по адм. д. № 186/2013 г., е обявил нищожността на решение рег. № ЗЛД-41/05.08.2013 г. на директора на ОДМВР Л., в частта, с която е отказано заличаване на личните данни на В. Т. И. от информационните фондове на МВР по отношение ЗМ № 902/12.11.2004 г. по описа на РУП Л.. Административното производство пред министъра на вътрешните работи е инициирано по молба рег. № 812105-38/19.05.2016 г. на В. Т. И., с която е поискал да бъдат заличени личните му данни в информационните фондове на Министерство на вътрешните работи, водени по ЗМ-902/12.11.2004 г. по описа на РУ Л.. По подадената молба от Иванов е изготвена справка от АИС относно обработваните лични данни в МВР на молителя, в която са описани наличните данни в информационните фондове на МВР. Видно от справката и останалите материали по административната преписка, в информационните фондове на МВР се обработват лични данни на жалбоподателя по ЗМ № 902/12.11.2004 г. като извършител на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, и по споразумение № 210/18.03.2005 г. по НОХД № 307/2005 г. по описа на Районен съд Л.. По внесен обвинителен акт със споразумение № 210/18.03.2005 г. по НОХД № 307/2005 г. по описа на Районен съд Л., на В. Т. И. на осн. чл. 216, ал. 4 НК, е определено наказание "глоба" в размер на 300 лв. Съгласно чл. 383 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. На осн. чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК оспорващия е реабилитиран по право на 25.06.2013 г. С обжалваното решение министърът на вътрешните работи е отказал да заличи личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-902/12.11.2004 г. по описа на РПУ Л., и свързаните с тях данни за споразумение № 210/18.03.2005 г. по НОХД № 307/2005 г. по описа на Районен съд Л.. Изложил е мотиви, че не са налице основанията за заличаване по чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. В инструкцията не е предвидена възможност за заличаване на лични данни въз основа на реабилитация. Настоящият състав приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗМВР, в министерството на вътрешните работи се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация. Органите на МВР за изпълнение на дейностите си могат да обработват лични данни - чл. 25, ал. 1 ЗМВР. Обработването се осъществява при условията и по реда на Закона за министерството на вътрешните работи и на Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/. Предвид разпоредбата на чл. 3 от Закона за защита на личните данни, Администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който упражнява правомощията си съобразно чл. 32, ал. 4 от ЗЗЛД вр. чл. 25, ал. 3 ЗМВР и чл. 12, ал. 1 от Инструкция № 8121з-1122/12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в министерството на вътрешните работи. Сроковете за съхранение на личните данни, обработвани в МВР и основанията за заличаването им са визирани в Инструкция № 8121з-748/2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, издадена от министъра на вътрешните работи. В конкретния казус не се спори, че в информационните фондове на МВР се съхраняват лични данни относно В. Т. И., въведени във връзка със ЗМ № 902/12.11.2004 г. като извършител на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, и приключилото със споразумение № 210/18.03.2005 г. по НОХД № 307/2005 г. по описа на Районен съд Л. наказателно производство, с което на оспорващия е наложено наказание "глоба" в размер на 300 лв. Към датата на подаване на молбата за заличаване на личните данни, лицето е реабилитирано по право основание чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. В подадената молба от оспорващия, е поискано заличаване на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР на основание влязлото в сила Решение № 112/31.10.2013 г. на Административен съд Л., по адм. д. № 186/2013 г., но макар и не посочено изрично в молбата, предвид предходното заявление на оспорващия до Директора на ОДМВР Л., като основание следва да се приеме настъпилата по отношение на жалбоподателя реабилитация по право. Общите правила за обработване на лични данни в информационни фондове на МВР са уредени в Раздел VI "Информационна дейност" на ЗМВР. От множеството лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, предвид тяхната специфика и специална уредба, следва да се разграничат в две отделни /но и свързани помежду си съобразно характера на информацията/ категории, а именно: обработването на лични данни, свързано с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодек- чл. 26, предл. четвърто от ЗМВР, и обработването на лични данни свързано с целите на полицейската регистрация на осъждани лица, която полицейска регистрация като вид обработване на лични данни е уредена с специалната норма на чл. 68 ЗМВР. Информацията при регистрация по чл. 68 ЗМВР /съдържаща и лични данни на регистрираните лица/, касае само лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като съгласно чл. 27 от ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Това е причината по отношение заличаването на полицейската регистрация, касателно и заличаване на личните данни които тя съдържа, законодателя лимитативно да определи предпоставки, при наличието на които тя може да бъде заличена. Предотвратяването и разкриване на престъпления, защитата на обществения ред и националната сигурност, са достатъчно значими цели, предпоставящи ограниченията за снемане на полицейската регистрация, въведени от законодателя в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Законодателят не е предвидил реабилитацията като предпоставка по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, тъй като полицейската регистрация не е последица от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от факта на извършено инкриминирано деяние. Този вид регистрация няма общо с реабилитацията и с нейните цели като институт на наказателното право, поради което и настъпването на реабилитация по право или абсолютна реабилитация по см. на чл. 88а от НК не е основание за снемане на полицейска регистрация. Безспорно в настоящия случай по отношение на оспорващия е налице обработване на лични данни, свързано с провеждане спрямо него на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс- чл. 26, предл. четвърто от ЗМВР, предвид извършените от В. И. деяния, посочени по-горе. С разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗМВР са въведени специфични правила за обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, касаещи съгласието на физическото лице, информирането на физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни, сроковете за съхраняването им, и предоставянето им на определени субекти. Съгласно ал. 2 на чл. 26 Данните по ал. 1 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни. Предвид въведените специфични правила по отношение сроковете за съхранение и хипотезите на заличаване на личните данни, е издадена от министъра на вътрешните работи на осн. чл. 26, т. 3 от ЗМВР Инструкция № 8121з-748/2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Посочената инструкция урежда както случаите, при които компетентния орган може да заличи личните данни, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, така и сроковете за съхранение на този вид лични данни. Случаите, при които компетентния орган може да заличи личните данни, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, са изчерпателно изброени и в чл. 3, т. 1 - 8 на Инструкция № 8121з-748/2014 г., поради което решение за заличаване на личните данни на молителя от информационните фондове на МВР може да бъде прието от административния орган само при наличие на някоя от посочените в чл. 3, т. 1 - 8 хипотези. В тези хипотези реабилитацията не фигурира, предвид посочените в чл. 2, ал. 2 от инструкцията цели на обработката и съхранението на личните данни по ал. 1, а именно: защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. Обществената значимост на съхранението на тези лични данни не предполага въвеждането на реабилитацията/ заличаваща осъждането и отменяща за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане/ като обстоятелство за заличаване на тази категория лични данни. Както се отбеляза по-горе именно факта на деянието а не осъждането е предпоставка за съхранение на този вид лични данни. След като в процесния случай за жалбоподателя не са налице предпоставките по чл. 3, т. 1 - 8 на Инструкция № 8121з-748/2014 г. правилно и съответствие с приложимите материалноправни норми в процесния случай административния орган е отказал заличаване на личните данни на жалбоподателя в информационните фондове на МВР по молба рег. № 812105-38/19.05.2016 г. Неоснователни са доводите в жалбата за нарушение на процесуални правила, поради неизпълнение на законово задължение на министъра на вътрешните работи да определи срокове за съхраняване на лични данни в Инструкция № 8121з-1122 от 12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи на осн. чл. 29, ал. 2 от ЗМВР, и в Инструкция № 8121з-748/2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, издадена от министъра на вътрешните работи на осн. чл. 26, т. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни. Такива срокове, противно на тезата на оспорващия, са определени в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. За това, че в цитираната т. 3 са уредени именно срокове, като период/интервал/ от време, се установява и при логическото и систематично тълкуване на същата. Така съгласно чл. 7 от инструкцията сроковете по чл. 3 не се отнасят до снемането на полицейска регистрация. Снемането на полицейска регистрация се извършва при условията на Закона за Министерството на вътрешните работи. Прилагането на сроковете по чл. 3 е очертано и в хипотезите на § 3 и § 4 от инструкцията. Следователно възприетият подход е, че срокът, в който се съхраняват лични данни не е конкретно определен като интервал от време, след изтичането на който същите се заличават, а като интервал от време, крайният момент на който е обусловен от настъпване на някое от лимитативно изброените обстоятелства в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. Видно е, че не се касае за законово неизпълнение на задължение от администратора на лични данни да определи сроковете за тяхното съхранение, или за друго неизпълнение на законово задължение, от което администратора черпи права. По конкретната хипотеза, касателно сроковете за обработка на лични данни, следва да се отбележи, че на ниво общностно право с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) са въведени нови правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, но е предвидено, че тези правила не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност - чл. 2, ал. 2, б. "г" от цитирания регламент. На основание изложеното, жалбата на В. Т. И., против решение № 812100-15284/20.06.2016 г. на министъра на вътрешните работи, следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение