Решение № 15804 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9482/2020 г.

Решение № 15804 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9482/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Н. Трифонов, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Биоплант – Н. Трифонов", ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. "Екзарх Антим" № 41, вх. А, ет. 4 /съдебен адрес: гр. София, бул. "Джеймс Баучер" № 83-85, ет. 3/, подадена чрез пълномощника му адв. Д. Енчев, против решение № 705 от 19.06.2020 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 2279/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/2775/26.07.2019 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. С твърдения за неправилност на решението поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният от него административен акт или да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Заявява искане за присъждане на направените разноски. Ответникът – изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" – София – оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрк. Ламбев по съображения, изложени в писмен отговор. Иска от съда да остави в сила решението на административния съд, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Бургас е бил АУПДВ № 01-6500/2775/26.07.2019 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С него на основание чл. 8, ал. 7, т. 3 вр. пар. 1, т. 46 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. /Наредба № 2/04.04.2014 г. / и чл. 60 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИ0/ № 352/78, /ЕО/ № 165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета /Регламент № 1306/2013 г. / е установено публично държавно вземане на ЕТ "Биоплант – Н. Трифонов" в размер на 1 869 497.31 лв. с лихва от датата, на която изтича срокът за доброволно плащане. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 20 а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, в писмена форма с реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Обосновал е извод за това, че актът е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в АПК /чл. 166, ал. 2 ДОПК вр. чл. 20 а, ал. 5 ЗПЗП/, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата законосъобразност. В мотивите си съдът подробно е изложил установените от него факти въз основа на събраните писмени и гласни доказателства – обратните писма с нотариална заверка на подписите на деклараторите, съдържащи неизгодни за жалбоподателя и Т. Йорданова волеизявления, според които действителният притежател на всички имуществени и неимуществени права, придобити от дейността на ЕТ, ще бъде М. Стайков; оформянето и подаването на всички документи по финансирането от пълномощник след изготвянето им от счетоводна къща без лично жалбоподателят да се е виждал с пълномощниците; никакво участие от негова страна при извършването на контролните проверки и при осъществяването на дейността, връзките между арендатор и изпълнител и пр. Обсъдил е и доводите на жалбоподателя за това, че е налице точно изпълнение на задълженията по договора и е приел, че налице основанието по чл. 8, ал. 7, т. 3 от Наредба № 2/04.04.2014 г. и чл. 60 от Регламент № 1306/2013 - изкуствено са създали условия за получаване на помощта или за осигуряване на предимство, в противоречие с целите на мярката, което обуславя недопустимост на финансирането и не зависи от изпълнението на договора, което обуславя недопустимост на финансирането, независимо от изпълнението на договора. Приел е също така, че 18-месечният срок по чл. 54, пар. 1 от Регламент № 1306/2013 г. е инструктивен, а не преклузивен. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за допуснато при издаването на АУПД съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г. / регламентира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, когато нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ. Според ал. 7 /ДВ бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г. /, когато дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, тя се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Текстът на чл. 60 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. и този на чл. 8, ал. 7, т. 3 от Наредба № 2/04.04.2014 г., според който "финансовата помощ не се предоставя на кандидати" сочат, че се касае за неспазване на критерии за допустимост по смисъла на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, поради което законосъобразно и в съответствие с този законов текст е издаден АУПДВ за възстановяване на изплатената сума. Безспорно по делото са установени следните факти: ЕТ "Биоплант – Н. Трифонов" и ЕТ "Танива – Т. Йорданова" подават на 25.01.2016 г. чрез своя пълномощник С. Петрова заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя". Договорите между ДФ "Земеделие" и заявителите са сключени на 20.04.2016 г., като двамата ЕТ са представлявани отново от пълномощника си С. Петрова. Одобрената финансова помощ за ЕТ "Биоплант – Н. Трифонов" е в размер на 1 895 186. 25 лв., а за ЕТ "Танива – Т. Йорданова" - 1 279 552. 50 лв. Заявленията за авансовите плащания и окончателните плащания са подавани от пълномощника. Заявленията от двамата ЕТ за издаване на удостоверение от Изпълнителна агенция по лозата и виното /ИАЛВ/ на основание чл. 2 от Наредба № 2/04.04.2014 г. са подадени от пълномощник – М. Райнова. Основната част от представените договори за аренда са подписани от името на посочените ЕТ и арендодателите от пълномощник на двете страни – Ж. Димова. От името на ЕТ "Биоплант – Н. Трифонов" са представени 5 договора с ЕТ "М. Стайков – Комерс" като арендодател. От представените разходо-оправдателни документи във връзка със заявлението за окончателно плащане са установени изпълнителите на инвестицията – ЕТ "Агрокомерс – Ж. Фегали", "Топаз Мел" ООД, "СИС Индустрийс" ООД и "Вин. С. Индустрийс" ООД. Според показанията на свидетелките М. Райнова и Ж. Димова те и двете са работили по трудово правоотношение в "СИС Индустрийс" ООД на длъжности "технически сътрудник" и "технически изпълнител". Същите заявяват, че Н. Трифонов не ги е упълномощавал лично, а е оставил пълномощно в счетоводна къща "Дим-Аба". Свидетелката Райнова потвърждава, че тя е присъствала и на извършваните проверки на терен от ИАЛВ, както и на проверките от ДФ "Земеделие". Свидетелката Димова заявява, че знае за проверките, но не е подписвала контролните листове. Същата дейност според дадените от тях показания те са извършвали освен за ЕТ "Биоплант – Н. Трифонов" и ЕТ "Танива – Т. Йорданова", и за ЕТ "Агрика – К. Димитрова". По делото са налице данни за подадени заявления от ЕТ "Агрика – К. Димитрова" и ЕТ "М. Стайков – Комерс" за предоставяне на финансова помощ в прием 2017 по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя". Управител на "СИС Индустрийс" ООД е Р. Стайкова, съпруга на М. Стайков, а на "Топаз Мел" ООД – М. Стайков, според данните вписани в търговския регистър. По делото са представени обратни писма с нотариална заверка на подписите на деклараторите Н. Трифонов и Т. Йорданова с дата 23.06.2015 г., според които действителният притежател на всички имуществени и неимуществени права, придобити от дейността на ЕТ "Биоплант – Н. Трифонов" и ЕТ "Танива – Т. Йорданова", ще бъде М. Стайков. Такова обратно писмо е подписала и К. Димитрова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Агрика – К. Димитрова". При така установените факти правилно първостепенният съд е приел, че в резултат на свързаността между двамата кандидати - ЕТ "Биоплант – Н. Трифонов" и ЕТ "Танива – Т. Йорданова" са създадени изкуствено условия за получаване на помощта в противоречие с целите на мярката, довело до получаване на средства, надхвърлящи максималния размер на помощта по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 2/04.04.2014 г., от трето лице, обуславящо недопустимост на финансовата помощ съгласно чл. 8, ал. 7, т. 3 от същата наредба. Според т. 39 от решението на СЕС от 21 юли 2005 г. по дело С-515/03, Eichsfelder Schlachtbetrieb, за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване. Относно субективния елемент СЕС приема, че фактическите обстоятелства, които националната юрисдикция може да вземе предвид, са връзките от правно, икономическо и/или лично естество между лицата, участващи в съответната операция по инвестиране /решение от 14 декември 2000 г. по дело Emsland-Stдrke, т. 58 Наличието на този субективен елемент може да бъде потвърдено и ако се докаже тайно съглашение, което може да приеме формата на умишлена координация между различни инвеститори, кандидатстващи за помощ по схема за подпомагане от ЕЗФРСР, особено когато инвестиционните проекти са еднакви и между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка, според т. 44 от решение от 12 септември 2013 г. по дело С-434/12, Слънчева сила. Съответно на цитираните решения на СЕС е и определението в пар. 46 от ДР на Наредба № 2/04.04.2014 г., според което изкуствените условия се установяват, когато въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, кандидатите за подпомагане имат намерение да получат предимство чрез създаване на координация помежду си или между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка. Установените в административното и съдебното производство факти, описани по-горе, сочат на наличието на връзки от икономическо и лично естество между кандидатите за помощта и останалите участници – изпълнители на инвестицията, лицето, подписало договорите за аренда, арендодателя, пълномощниците и действителния получател. Безспорно инвестиционните проекти са еднакви и е налице географска връзка между тях. Налице е и тайно съглашение между действителния получател на помощта и кандидатстващите за помощта. Неоснователно се твърди от касатора, че подписвайки обратното писмо, той просто се е гарантирал финансова подкрепа при необходимост. Волеизявлението му не подкрепя това негово твърдение, а напротив, потвърждава кандидатстване за финансиране привидно от свое име, но всъщност в полза на трето лице. Доказателства за образувано дело в СРС по искова молба от жалбоподателя с искане за прогласяване на обратното писмо за недействително не са представени, но дори и да има такова дело, изходът от него не обуславя изхода от настоящото. Що се отнася до целта, преследвана с мярката, както е приел и административният орган, тя е заложена в Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 г. – 2018 г. и според нея финансовото подпомагане на българските производители трябва да доведе преструктуриране на лозята, подобряване на лозарските стопанства и позициите им на международните пазари. По отношение на жалбоподателя тази цел няма как да бъде постигната, тъй като по делото не са доказва той да има качеството на производител, нито да се е възползвал по някакъв начин от финансирането. Точното изпълнение на условията на договора, както е посочил и съдът, не изключва принципната недопустимост на финансирането, поискано и получено с цел трето лице да получи средства, надхвърлящи максималния размер на помощта. Правилно съдът е приел също така, че чл. 54, пар. 1 от Регламент № 1306/2013 г. не въвежда 18-месечен срок от одобрението на неправомерното плащане, след изтичането на който се преклудира правото на държавата да изисква възстановяването му от бенефициера, и това е видно от самия текст. Неоснователен е и доводът на касатора, че първоинстанционното решение е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждането на всички доказателства и нарушаване на принципа на служебното начало. Не са налице доказателства, които ако съдът беше обсъдил, би се достигнало да различен изход на спора. Не се сочи в касационната жалба какви доказателства съдът е следвало да укаже на страните, че не се представят по делото. Свидетелските показания са обсъдени и правилно са преценени от съда обстоятелствата, които те установяват. По изложените съображения оспореното решение на Бургаския административен съд като правилно постановено в съответствие с приложимия материален закон следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено по размер в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 705 от 19.06.2020 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 2279/2019 г. ОСЪЖДА Н. Трифонов, [ЕГН], осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Биоплант – Н. Трифонов", ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. "Екзарх Антим" № 41, вх. А, ет. 4 да заплати на Държавен фонд "Земеделие" – София разноски за касационното производство в размер на 200 лв. /двеста лева/. Решението не подлежи на обжалване.