Решение № 9538 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4026/2013 г.

Решение № 9538 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4026/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пенка Йотова Милчева, живуща в Германия, срещу решение № 687 от 04.02.2013 г. по адм. дело № 2855/2012 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлено оспорването й срещу решение № 48 от 15.11.2011 г. на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пенка Йотова Милчева е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 94С-3949-10 от 12.02.2010 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 КСО е отпуснало исканата пенсия при условията на § 9, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО). На 14.10.2011 г. длъжностното лице е изпратило до компетентната германска институция писмо-формуляр Е 001 изх. № 94 С-3949-6 от същата дата, с което поискало да му бъде предоставена информация "има ли прекратяване на осигуряването на г-жа Милчева към 01.02.2010 г., тъй като в Е 205 DE от 18.03.2011 г. осигурителните (й) периоди са дадени до 31.12.2010 г. без прекъсване, а в декларация от 01.02.2010 г. лицето декларира, че е прекратило трудовата дейност/осигуряването си в Германия на 01.02.2010 г." Отговорът от компетентната институция в Германия е: "Потвърждаваме още веднъж, че за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. г-жа Милчева е получавала помощи за безработица тип II от трудов център Мюнхен, плащани са и вноски в пенсионното осигуряване (...) Правото на пенсия от германското пенсионно осигуряване е признато от 01.01.2011 г. с решение от 18.03.2011 г." Към тази дата - 14.10.2011 г. - редакцията на чл. 94, ал. 1 КСО е все още приетата с § 57 на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване (обн., ДВ, бр. 1 от 04.01.2002 г.), която започва с правилото: "Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването". С оглед на това правило и на обстоятелството, че осигуряването на жалбоподателката в Германия, макар да не е произтичало от трудова дейност, през цялата 2010 г. не е било прекратено, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 КСО издава разпореждане № 94 С-3949-3 от 25.07.2011 г., с което отменя посоченото по-горе свое разпореждане № 94 С-3949-10 от 12.02.2010 г., с което е отпуснало на Пенка Йотова Милчева исканата от нея пенсия за осигурителен стаж и възраст. С решение № 48 от 15.11.2011 г. управителят на НОИ е отхвърлил жалбата на Пенка Йотова Милчева срещу това разпореждане, като е приел, че тя "не е с прекратено осигуряване (...) пенсията не се е следвала на лицето и като такава се явява неправилно отпусната". Със сега оспореното от Пенка Йотова Милчева решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата й срещу решението на управителя на НОИ. За да постанови този резултат съдът е приел, че "за периода 01.01.2010 - 31.12.2010 г. същата е получавала обезщетение за безработица в Германия, върху което са внасяни осигуровки за пенсия (...) предвид това (...) обосновано с Разпореждането от 25.07.2012 г. е отменено разпореждането от 01.02.2010 г., с което на оспорващата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към датата на отпускането - 01.02.2010 г. (...) прекратяване на осигуряването на оспорващата няма - в Германия тя е продължила да има осигуряване". Решението е правилно. С оглед на приложимата в процесния случай редакция на чл. 94, ал. 1 КСО и по-специално на съдържащото се в нея правило, че пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, правилно Административен съд - София град е приел, че осигуряването на жалбоподателката в Германия е било пречка за отпускане на исканата от нея пенсия за осигурителен стаж и възраст в България и то със заплащане на недостигащ осигурителен стаж (§ 9, ал. 3 ПЗР на КСО). Вярно е, че впоследствие с новата ал. 2 на чл. 94 КСО (създадена с § 6, т. 21, б. "б" от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2012 г., обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) и още повече с уточняването на тази разпоредба чрез нейното изменение с § 6, т. 23 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г. (обн., ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), законодателят е ограничил осигуряването за пенсия, като препятстващ правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст юридически факт, до това осигуряване, което е по българското законодателство, а за осигуряването в чужбина - само до това, което произтича от трудова дейност. Касае се обаче за изменение на материален закон, на което законодателят не е придал обратна сила (обратно действие) и поради това неприложимо за минали случаи, какъвто е процесният. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,