Решение № 4229 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9212/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет /УС/ на Национален фонд Култура /НФ К / срещу Решение 2586 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело 10203/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено Решение, прието с Протокол 15 от 24.08.2022 г. на Управителния съвет на Национален фонд Култура, в частта, с която се отказва финансиране на проект VRCHKO2022-247 на Бългериан лайв мюзик ЕООД по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации . С касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са съображения, че изводите на съда са неправилни и решението е недопустимо. Сочи се, че е неотносима констатацията на съда за нарушаване разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Моли за отмяна на решението. Ответникът Бългериан лайв мюзик ЕООД, чрез адв. Купенова, в представен писмен отговор моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна и да се потвърди решението на АССГ. Претендират се присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, за правилност на оспореното съдебно решение, с което е отменен процесния административен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано въз основа на решение 9972/19.10.2023 г. на Върховен административен съд /ВАС/, постановено по адм. дело 3503/2023 г., с което е отменено решение 554/01.02.2023 г., постановено по адм. дело 8335/2022 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Бългериан лайв мюзик ЕООД против решение от 24.08.2022 г. на Управителния съвет на Национален фонд Култура в частта, с която се отказва финансиране на проект VRCHKO2022-247 по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното решение на АССГ е отменил Решение на Управителния съвет на Национален фонд Култура , прието с Протокол 15 от 24.08.2022г., с което е отказано финансиране на проект VRCHKO2022-247 на Бългериан лайв мюзик ЕООД по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации . Административният съд, за да обоснове този резултат е посочил, че от приетия по делото протокол от проведено на 08.04.2022 г. заседание на УС на НФ К е установено, че са приети условията за обявяване на конкурс по осем програми, една от които е Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации . Срокът за кандидатстване бил определен до 15:00ч. на 09 май 2022 г. Жалбоподателят Бългериан лайв мюзик ЕООД кандидатствал с проект с VRCHKO2022-247 Концерт на HELLOWEEN в София част от турнето UNITEED FORCES 2022 . За резултатите от проведения конкурс жалбоподателят е узнал от публикуваната информация на интернет страницата на фонда, видно от която за проекта VRCHKO2022-247 Концерт на HELLOWEEN в София - част от турнето UNITEED FORCES 2022 в графата финална мотивация е посочено, че проектът не се предлага за финансиране . Съдът е посочил, че решението е взето без да бъде обсъден докладът на експертната комисия по чл. 9, ал. 3, във връзка с чл. 10 от Наредба Н-5 от 27.06.2007 г. Решаващият съд е намерил, че оспореният по делото акт е издаден при съществени нарушения на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, предвид липсата на фактически и правни основания, послужили за издаването му. С оглед на тези доводи, като издаден при допуснати съществени нарушения на изискването за форма оспореният по делото акт е бил приет за незаконосъобразен и отменен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. УС на НФК e създаден със Закона за закрила и развитието на културата /ЗЗРК/, където е определен и статутът му. Фондът подпомага развитието на културата, като набира, управлява и разходва средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата- чл. 24, ал. 3 от ЗЗРК. Средствата по фонда се предоставят след провеждане на конкурс при условия и ред, определени от министъра на културата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба Н-5/27.06. 2007 г. на МК, въз основа на протокола с решение на експертната комисия по оценка на проектите - Управителният съвет с решение определя спечелилите конкурса проекти и размера на средствата от фонда по всеки от тях. Средствата от фонда се предоставят въз основа на сключени договори при условията на чл. 31, ал. 3 от ЗЗРК. При упражняването на тази си дейност УС на НФК има качеството на административен орган, по смисъла на & 1 от ДР на АПК, като овластен, въз основа на закон носител на административни правомощия. Това административно правоотношение определя, че актовете му подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Правилно съдът е отменил Решението на Управителния съвет на Национален фонд Култура , прието с Протокол 15 от 24.08.2022 г., с което е отказано финансиране, като е приел, че при издаване на процесния акт са допуснати нарушения на изискването за форма и съдържание. Правилно съдът е приел, че оспореният отказ е немотивиран, не съдържа фактическите и правни основания за издаването му, при липса на обсъждане на приложените писмени доказателства. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите, под формата на изложение на фактическите и правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на индивидуалния административен акт. Мотивирането на административния акт има предназначение да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната норма. Мотивите трябва да бъдат достатъчно конкретни и да съдържат съображенията по въпроса, който се решава с административния акт. Константно е и разбирането, че мотиви на акта липсват не само когато в същия не са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от много общ характер или органът е изложил само правни основания без фактически обстоятелства и без да изложи конкретни съображения. Всичко това сочи, че отказът за финансиране по проект следва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК, които в случая не са изпълнени. От съдържанието на протокола не става ясно какви са конкретните фактически и правни основания на административния орган да не удовлетвори искането за финансиране. Липсва обсъждане на доклада от работата на експертната комисия съгласно чл. 10 от Наредба Н-5/27.06. 2007 г. на МК. Управителният съвет на НФК не е обсъдил установените несъответствия в доклада от работата на експертната комисия, нито се е възползвал от възможността по чл. 10, ал. 3 от Наредба Н-5/27.06. 2007 г. /в относимата редакция/ да върне доклада на комисията при установени несъответствия, пропуски или недостатъци, които могат да бъдат отстранени, с указания за предприемане на необходимите действия. От представените по делото два броя оценъчни карти се вижда разминаването в експертното мнение, отразено в двете, без да е ясно защо УС на НКФ е възприел след това едното мнение и не е подкрепил другото /за частично финансиране/. Липсата на мотиви, от които да са видни съображенията за взетото решение от административния орган, поставя в невъзможност съдът да осъществи контрол върху законосъобразността на издадения административен акт. С това оспореното решение е прието в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Този порок по чл.146, т.2 АПК обуславя отмяна на административния акт- чл.173, ал.2, ал. 3 АПК. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и искането направено от страна на ответника за присъждане на разноски, такива се дължат в размер на 1500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение