Решение № 381 от 26.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1499/2013 г.

Решение № 381 от 26.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1499/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения В. М. М. за възобновяване на нохд № 738/2012 г. по описа на Районен съд - Видин. Осъденият и защитата му пред касационната инстанция поддържат искането с твърдението, че процедурата по призоваване за наказателното производство е опорочена и подсъдимият, както и близките му, не са известени за развиващият се наказателен процес, приключил с осъдителна присъда. Прокурорът пледира искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр. Видин с присъда № 496 от 19.06.2012 г. по нохд № 738/2012 г. признал подсъдимия В. М. М. за виновен в това, че на 26.12.2011 г. в с. Н. с., област Видин, въоръжен влязъл в чуждо жилище, като използвал сила, поради което и на основание чл. 170, ал. 1, пр. 1 и 4 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при строг режим. В тежест на подсъдимия били възложени сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр. Видин с решение № 111 от 18.10.2012 г. по внохд № 230/2012 г. потвърдил първоинстанционната присъда, която влязла в сила на същата дата. По делото не се съдържат данни осъденото лице да е информирано за въззивното решение преди задържането му на 29.05.2013 г. в Република Австрия в изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена от Районната прокуратура в гр. Видин. Искането за възобновяване на наказателното дело е направено от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: Не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за ново разглеждане на делото по искане на задочно осъдено лице поради неучастие в наказателното производство. Настоящият съдебен състав постулира разбирането, че правото на обвиняемия на лично участие в процедура за наказателно преследване е основна гаранция за нейната справедливост. В същото време обаче не може да се пренебрегне и диспозитивния характер на това право, който дава възможност на обвиненото лице да прецени начина, по който да го упражни. Искателят В. М. М. бил издирен в хода на образуваното досъдебно производство и привлечен като обвиняем с постановление от 28.12.2011 г. Спрямо него била приложена мярка да неотклонение подписка. Обвиняемият бил разпитан непосредствено след привличането му и заявил, че не желае да му се предявят материалите по делото. На 10.05.2012 г. районната прокуратура внесла в районния съд в гр. Видин обвинителен акт срещу М.. Било образувано наказателно дело и на следващия ден съдията докладчик насрочил заседание за 19.06.2012 г. Подсъдимият получил лично препис от обвинителния акт и от разпореждането на съдията. С изричен текст /вж. приложената на стр. 10 от досието на делото призовка/ му било указано, че ако не се яви делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие. На определената за първо заседание по делото дата - 19.06.2012 г. подсъдимият В. М. присъствал лично и заявил, че не желае адвокатска защита. Делото приключило с постановяване на осъдителна присъда, която подсъдимият обжалвал пред въззивния съд. Втората инстанция насрочила разглеждането й на 20.09.2012 г. М. бил призован с подписана от него призовка, но не се явил пред съда. Делото приключило с решение на въззивната инстанция, потвърждаващо първостепенния съдебен акт. Тези данни категорично опровергават твърдението на осъдения, че не знаел за привличането му като обвиняем, за повдигнатото с обвинителния акт обвинение и за постановената първоинстанционна присъда. Напротив, той лично участвал както в досъдебната фаза, така и в съдебното производство пред първата инстанция, инициирал въззивна проверка и бил надлежно информиран за провеждането й. Подсъдимият не само се подписвал на съдебните книжа, но и присъствал в съдебното заседание пред районния съд. В искането, с което се претендира възобновяване, не е изтъкната нито една уважителна причина, елиминираща реализацията на правото на подсъдимия на участие в процеса. Ето защо настоящият състав намира, че правото на лично участие в делото било гарантирано ефективно по отношение на подсъдимия М. . Той предприел действия по упражняването му според личната си преценка, явявайки се пред първата и отсъствайки пред втората инстанция. Това процесуално поведение го лишава от основание да претендира повторно разглеждане на делото, тъй като не са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1, пр. 1 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК, върховният касационен съд, второ наказателно отделение,