Решение № 1184 от 29.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5107/2007 г.

Решение № 1184 от 29.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5107/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по § 2, ал. 3 ГПК във вр. чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК . Образувано е по касационна жалба на О. П., подадена от мл. юрисконсулт Т. И., срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, № 162 от 12.07.2007 г. по в. гр. д. № 171/2007 г. с което е оставено в сила решение № 8 от 19.02.2007 г. по гр. д. № 131/2006 г. на Плевенския окръжен съд, с което е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД О. П. да заплати на Л. А. Б. сумата 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1193,78 лв. обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, а именно фрактура на левия долен крайник, получена при падане в дупка на пътното платно на 08.09.2005 г. на ул. "В" в гр. П. Ответницата по касация Л. А. Б. от гр. П. в представеното писмено възражение моли решението да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима в частта относно иска за обезщетение за неимуществени вреди. В частта относно иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, предвид цената на иска 1236,08 лв. и съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК , касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. За да се произнесе по основателността на жалбата в частта относно обезщетението за неимуществени вреди Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да уважи иска въззивният съд е приел, че общината не е изпълнила задълженията си по чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП) да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, което е в причинна връзка с настъпилата с ищцата злополука. Приел е за установено от фактическа страна, че на 8.09.2005 г. в около 11 часа ищцата е пътувала с тролейбус на градския транспорт в гр. П. При слизането на спирката "преди колелото на ОАПС" левият й крак пропаднал в дупка на пътното платно и ищцата паднала. С помощта на разпитаните по делото две свидетелки била вдигната и кракът й изваден от дупката. След поставяне на шина пострадалата била транспортирана от служители на Центъра за спешна медицинска помощ - П. в Клиниката по ортопедия и травматология. Дупката в която пропаднал кракът на ищцата се намирала непосредствено под стъпалото за слизане от тролейбуса и била дълбока около педя и широка около две педи. В резултат на пропадането на крака в дупката ищцата получила счупване на глезена, което било лекувано чрез гипсова и мобилизация за период от 45 дни и медикаментозно поради настъпило усложнение - посттравматична Зудекова остеопороза. Освен това поради неправилното натоварване на крайниците получила възпаление и притискане на нервни коренчета и плексуси в областта на лумбалния отдел на гръбначния стълб, което също й причинило болки и страдания. От правна страна съдът е приел, че наличието на дупки в пътното платно представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно неизпълнение на задълженията на общината по чл. 31 ЗП. От гледна точка на деликтната отговорност то е противоправно бездействие и ангажира отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД. Относно размера на обезщетението съдът е взел предвид болките и страданията, които е претърпяла ищцата при самото счупване и непосредствено след него, неудобствата от обездвижването чрез гипсова превръзка, преживените болки от настъпилите усложнения - Зудекова атрофия и възпаление в лумбалния отдел на гръбначния стълб. Съобразно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 ЗЗД е определил обезщетение за неимуществените вреди в размер на 4 000 лв. Срещу така постановеното решение О. П. прави оплаквания за нарушение на материалния закон и за необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК . Излага доводи, че не е доказана причинната връзка между увреждането на ищцата и неизпълнение от страна на общината на задължението й да поддържа пътното платно, тъй като нито една от свидетелките не е видяла самото стъпване в дупката. Освен това вредите не са причинени виновно, а и чл. 49 ЗЗД изисква вредите да са настъпили при или по повод изпълнението на дадена работа, което в случая не е налице. Като евентуално касаторът заявява искане за намаляване на размера на обезщетението поради това, че ищцата е проявила невнимание при слизането от тролейбуса и поради липса на доказателства Зудековата атрофия и радиколита да са настъпили вследствие счупването на глезена. Жалбата е неоснователна. Въззивният съд правилно е ангажирал отговорността на общината на основание чл. 49 ЗЗД за претърпените от ответницата по касация Л. Б. неимуществени вреди от злополука, настъпила при пропадането й в дупка на общински път. Съгласно чл. 31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.