Решение № 5797 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8307/2016 г.

Решение № 5797 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8307/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Девиз 56" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. Загора, ул. "А. К." .№..., ет. ..., ап. ..., срещу решение № 1046 от 20.05.2016 г. на Административен съд гр. П. (АСП), постановено по адм. д. № 2383/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 241400314 от 08.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 697/15.07.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. Касаторът претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда по приложението на чл. 15 ТЗ, което обосновава неправилно приложение на закона - чл. 11 и чл. 23, ал. 4 ЗТР, чл. 117, ал. 4 и чл. 119, ал. 4 ДОПК поради неправилно връчване на РД и РА на СД "Георгиеви - събирателно дружество" с универсален правоприемник "Девиз 56" ЕООД. Визира допуснато съществено процесуално нарушение поради необсъждане на съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) с основно доказателствено значение по спора. Поддържа, че са налице доказателства за реалност на спорните доставки на стоки като неправилно му е вменена отговорност без наличие на данни за неговата недобросъвестност. Счита за накърнено правото му на защита поради липса на изложени мотиви в обжалваното решение за всеки от спорните доставчици и фактури. Претендира за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или постановяване на друго по същество на спора за отмяна на РА и присъждане на разноски. Ответникът директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. П. оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АСП РА при ревизия с обхват ДДС за данъчни периоди от 01.12.2008 г. до 30.06.2013 г. и корпоративен данък за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2012 г. на касатора на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 и чл. 25 ЗДДС поради липса на реални доставки е отказано право на приспадане на данъчен кредит (ДК) общо в размер на 199 239.01 лв. по фактури, издадени от "Ито-микс 2007" ЕООД, "Е. Л." ЕООД, "Стройремонт инженеринг - 63" ЕООД, "Е. П. С. И-2007" ЕООД, "Тимс груп 2007" ЕООД, "Прима стар 2000" ЕООД, "Мега груп ин" ЕООД, "Юве и ко" ЕООД, "Фродо маркет" ООД, "Макс медия - 2007" ЕООД и "Лили 2007" ЕООД. По отношение на доставчиците "Ито-микс 2007" ЕООД, "Е. Л." ЕООД, "Стройремонт инженеринг - 63" ЕООД, "Е. П. С. И-2007" ЕООД, "Тимс груп 2007" ЕООД и "Прима стар 2000" ЕООД отказът е мотивиран с идентични съображения за издаване на част от фактурите след дерегистрация на дружествата, връчване на ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 ДОПК и непредставяне на документи от лицата, неотразяване на фактурите в дневниците за продажби и неначисляване на ДДС по реда на чл. 86 ЗДДС, регистрирано плащане в брой от ЕКАФП от нерегистрирани в НАП устройства или регистрирани на името на други търговци, неподаване на ГДД по чл. 92 ЗКПО за съответните години и липса на отчетени приходи и дейност. "Е. Л." ЕООД, "Е. П. С. И-2007" ЕООД и "Тимс груп 2007" ЕООД издавали фискални бонове от едно и също ЕКАФП инд. № ФП 03167327 и инд. № ФУ ОТ127327, като дружествата нямали регистрирани ЕКАФП. Относно доставчиците "Мега груп ин" ЕООД, "Юве и ко" ЕООД, "Фродо маркет" ООД, "Макс медия - 2007" ЕООД и "Лили 2007" ЕООД приходните органи са съобразили подадени от търговците декларации, че нямат търговски отношения със СД "Георгиеви" и не са издавали фактури към него. За тях е прието, че фактурите не отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, тъй като дружествата отричат да са издатели и ДК е отказан на основание чл. 70, ал. 5, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Административният съд е намерил, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Намерил е за правноирелевантно обстоятелството, че преди издаването на РА се е случило прехвърляне на търговското предприятие. Изложил е доводи, че с договора по чл. 15 ТЗ се прехвърля съвкупност от права, задължения и фактически отношения, но не се стига до загуба на търговското качество на отчуждителя, който остава данъчно задължен при нормативно уредена солидарна отговорност между него и правоприемника на търговското предприятие. По материалната законосъобразност на РА е приел за недоказано наличието на реални доставки на стоки и услуги въз основа на събраните при ревизията и пред съда доказателства. Изложил е доводи, че за да е налице изпълнение следва да има предаване на вещ в патримониума на получателя на стоката, което не е установено по делото. Формирал е извод, че процесните фактури са документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като не отразяват действително извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което не се следва право на ДК. Анализирайки нормативната уредба на договорите за търговска покупко-продажба и за изработка съдът е приел за относимо изследване на обстоятелствата къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката, къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и как е била превозена към получателя, респ. кога и от кого е била извършена услугата, с какъв персонал. Респективно е формирал извод, че от доказателствената съвкупност по делото не се установява къде, кога, как и от кого са били превозени, съответно предадени процесните стоки до получателят им. Липсвали доказателства доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, необходима за действителното изпълнение на спорните доставки, липсвали доказателства за фактическото предаване на процесните стоки от доставчика към жалбоподателя, както и доказателства във връзка с твърдяната последваща реализация на тези стоки, доколкото само счетоводното отразяване на тази последваща реализация не е достатъчно. Нямало нито едно косвено доказателство за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за осъществяване на спорните доставки. Счетоводното отразяване на фактурите не съответствало на съдържанието им, поради което съдът не е кредитирал СИЕ. Съдът е потвърдил РА и в частта по ЗКПО доколкото преобразуването на финансовия резултат е въз основа само на непризнатото право на данъчен кредит, поради което е приел за осъществено основанието на чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 и ал. 4 ЗКПО. Изложил е мотиви за липса на реално осъществени стопански операции по процесните фактури, които не са придружени с фискални бонове, регистрирани на името на техните издатели. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания на ревизираното дружество съдържат основно доводи относно реалността на доставките по спорните фактури, относими към законосъобразността на РА, на които е даден подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Визираното в касационната жалба неправилно приложение на чл. 15 ТЗ поради квалификация на прехвърлянето на предприятието като частно или универсално правоприемство е ирелевантно за законосъобразността на отказа на ДК поради липса на реални доставки на стоки и услуги. Не е имало спор по делото, че на 21.12.2013 г. в ТР е вписано прехвърляне на предприятието от СД "Георгиеви - събирателно дружество" на "Девиз 56" ЕООД и търговецът е заличен на 28.07.2014 г. Въпросът се поставя във връзка с качеството на лицето като страна в административния процес. Н. на чл. 9, ал. 1, т. 2 ДОПК определя като страна в административния процес всяко физическо или юридическо лице, от чието име или срещу което е образувано административно производство. Докато търговецът не е заличен от търговския регистър същият е правосубектен, респ. е надлежна страна в административното производство, спрямо която може да бъде постановен административен акт. Едва след 28.07.2014 г. за водещия производството орган е налице задължение да прекрати производството по реда на чл. 36 ДОПК или да конституира евентуален правоприемник на заличеното дружество, което в случая е сторено. Въпросът за връчване на съобщения в хода на ревизионното производство на правоприемника на предприятието се поставя с оглед охрана на правото му на защита, за който решаващият съд правилно е приел, че липсват данни същото да е накърнено. На 09.01.2014 г. в ТР е вписано решение на ОС на съдружниците в СД "Георгиеви" за прекратяване на дружеството, откриване на производство по ликвидация и назначаване на управителя Д. Г. Г. за ликвидатор. Ревизионният доклад, ревизионният акт и потвърждаващото решение на горестоящия административен орган са връчени лично на ликвидатора Д. Г. Отчуждителят и правоприемникът надлежно са упражнили правото си обжалване, което е охранило интересите им. По изложените съображения невръчването на съобщения и на РА на правоприемника на предприятието преди заличаване на търговеца - отчуждител от търговския регистър не може на самостоятелно основание да доведе до незаконосъобразност на РА. Не е налице визираното в касационната жалба неправилно приложение на материалния закон, нито допуснато от съда съществено процесуално нарушение поради необсъждане на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, вкл. на СИЕ. Неоснователни са касационните оплаквания за необсъждане на СИЕ, тъй като съдът е изложил аргументи за некредитирането й в съответствие с чл. 202 ГПК. Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза със задача относно счетоводното отразяване на фактурите при жалбоподателя не обосновава категоричен извод за реалност на доставките при последователна съдебна практика, че единствено наличието на фактури и счетоводното им отразяване при получателя не е достатъчно да обоснове тази реалност. Счетоводството е производно и отразява предходно съставени първични документи. При наличие на данни по делото за съставени документи, които не отразяват реални стопански операции, заключението на ССЕ, което е изготвено на база на същите документи, обсъдено съвкупно с другите обстоятелства по делото, не доказва реалност на доставките на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. За изброяване на наличните по делото документи не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради което правилно не е кредитирана изготвената по делото СИЕ, която не съответства на доказателствата по делото. Напр. в приложенията към СИЕ вещото лице е посочило номера на приемо-предавателни протоколи, каквито липсват по делото и е налице несъответствие между посочените от експерта номера на страници. Изброяването на реквизити на фактури и фискални бонове също не доказва реално движение на материални ценности, след като вещото лице не е проверило, дали съответните ЕКАФП са регистрирани на името на доставчиците, каквито са основните доводи в РА. Неоснователно е касационното оплакване за липса на мотиви по отношение на всеки един от спорните доставчици. За всички тях са представени идентични доказателства - фактури, някои от които придружени с издадени от СД "Георгиеви - събирателно дружество" товарителници, в които СД е вписано като изпращач, превозвач и получател на стоките. Правилно тези доказателства са преценени като недостатъчни да обосноват реалност на доставките на стоки и услуги. Реална доставка на стоки по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО е всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга (т. 29 от решение от 27.03.2014 г. по дело С-151/13 L. R. d`Or) и само ако е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация. Ето защо при доставките на услуги е относимо изследване дали при възлагане на услугата страните са договорили по достатъчно конкретен начин вида й и дължимия резултат от възложеното и какви отделни компоненти формират договорната цена, защото индивидуализираното в достатъчна степен възлагане улеснява проверката дали е налице достатъчно конкретизирано приемане на резултата от изпълнението. В случая единствено фактурите, издадени от "Макс медия - 2007" ЕООД, са с предмет услуги - изкърпване и пребоядисване на Форд .... СА, ремонт на скоростна кутия и Г. Н. П. на същия автомобил. Правилно решаващият съд е кредитирал обяснението на управителя на доставчика, че предметът на фактурите не съвпада с основния му предмет на дейност - търговия с канцеларски материали, офис консумативи и компютърна периферия, както и, че е не издавал спорните фактури, нито е имал търговски отношения със СД "Георгиеви - събирателно дружество". Това обстоятелство, както и пълната невъзможност да се установи, как е възложена и изпълнена услугата, както и как е приет резултатът от същата, препятстват извод за реалност на доставките на услуги. Останалите фактури са с предмет различни строителни материали и резервни части. Обосновано административният съд е обсъдил общите по отношение на доставчиците факти по липса на доказателства за осъществено приемо-предаване на стоките в контекста на определението по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО като е съобразил липсата на данни доставчиците да са притежавали стоките, същите да са превозени до получателя и прехвърлени в негово разпореждане. Неоснователно е оплакването на касатора за необсъждане на всички представени по отношение на всеки от доставчиците доказателства, тъй като същите касаят единствено спорните фактури и съставени от лицето товарителници. Правилни са основните доводи на решаващия съд, съобразени с практиката на СЕС, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - Решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11. Наличието на реална доставка е материалноправно изискване за признаване право на данъчен кредит, както съобразно цитираните норми на съюзното право и практиката на СЕС, така и съобразно националното законодателство. За да се установи, че на основание доставката на стоки/услуги е налице право на приспадане, е необходимо да се провери, дали доставките са реално осъществени и дали са използвани от лицето са извършването на облагаеми доставки (т. 31 от решение на СЕС по дело С-285/11). Директива 2006/112/ЕО и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка на всички обстоятелства по случая дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка (т. 53 от решение на СЕС от от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 "G. T."). Именно в това се състоят основните аргументи на ревизиращите органи, че издателите на процесните фактури не са доставчици по посочените в тях стоки и услуги. Следва да се отбележи, че именно националният съд въз основа на националните правила за доказването в съответствие в принципа на процесуална автономия извършва обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да отговори на спорния материалноправен въпрос относно законосъобразното упражняване на правото на ДК (т. 32 от решение на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 "Боник" ЕООД и т. 37 и т. 43 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К"). Фактическите установявания са специфични за всеки един от случаите, зависят от процесуалната активност на страните в хода на производството въз основа на националните правила за доказването и в съдебната фаза са предмет на решаващата дейност на съда - установени ли са (доказани ли са) съответните обективни данни, въз основа на които да се направи извод, че е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик (налице е реална доставка на стоки) или реално изпълнение услуги със съответен обективиран и реално престиран резултат. Обоснован е изводът на първостепенния съд, че от доказателствената съвкупност по делото не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките на стоки и услуги в цитирания по-горе смисъл. По отношение на доставчиците "Ито-микс 2007" ЕООД, "Е. Л." ЕООД, "Стройремонт инженеринг - 63" ЕООД, "Е. П. С. И-2007" ЕООД, "Тимс груп 2007" ЕООД и "Прима стар 2000" ЕООД са установени идентични обстоятелства: част от фактурите са издадени след дерегистрацията им, а всички фактури не са отразени в дневниците за продажби и по тях ДДС не е начислен по реда на чл. 86 ЗДДС. Напр. "Прима стар" 2000 ЕООД е дерегистрирано на 23.05.2005 г., докато всички спорни фактури са издадени през 2009 г. Част от спорните фактури от "Строй ремонт инженеринг 63" ЕООД също са издадени след дерегистрацията му на 14.03.2011 г. и всички фактури не са включени в дневника за продажби за съответните периоди. Неоснователни са доводите на касатора за осъществено плащане, тъй като същото е от нерегистрирани в НАП устройства или регистрирани на името на други търговци. Липсата на подадени от доставчиците ГДД по чл. 92 ЗКПО за съответните години е косвено указание за липса на отчетени приходи и реална икономическа дейност. Свидетелство за последното обстоятелство е установеният факт, че "Е. Л." ЕООД, "Е. П. С. И-2007" ЕООД и "Тимс груп 2007" ЕООД издават фискални бонове от едно и също ЕКАФП инд. № ФП 03167327 и инд. № ФУ ОТ127327, като дружествата нямат регистрирани на тяхно име ЕКАФП. Относно доставчика "Е. П. С. И-2007" ЕООД при проверка в информационната система на офис "Център" на ТД на НАП С. е установено, че спорните фактури не са издадени на СД "Георгиеви - събирателно дружество" и не са включени в ДП и СД за периода. Липсата на придружаващи фактурите документи правилно е навела първостепенния съд на извод за липса на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. По отношение на доставчиците "Мега груп ин" ЕООД, "Юве и ко" ЕООД, "Фродо маркет" ООД, "Макс медия - 2007" ЕООД и "Лили 2007" ЕООД обосновано съдът е кредитирал предоставените декларации, че нямат търговски отношения със СД "Георгиеви" и не са издавали фактури към него, респ. същите не са включени в ДП и СД за съответните периоди. Доставчикът "Фродо маркет" ООД, издател на 24 броя фактури с предмет строителни материали и резервни части, е декларирал основен предмет на дейност търговия на дребно с хранителни стоки в собствена сертифицирана търговска мрежа. Изрично е посочил, че спорните фактури не са издавани от него, като е подал жалба вх. № 25562/2012 г. до Софийска районна прокуратура във връзка с извършената злоупотреба с идентификационните му данни. По отношение на "Лили 2007" ЕООД управителката Л. Н. Д. е декларирала, че от основаването на фирмата основната й дейност е международна спедиция, фирмата не е извършва друга търговска дейност, няма складове и магазини, не е издавала спорните фактури, нито е осъществявала сделки със СД "Георгиеви - събирателно дружество". Неоснователна е претенцията на касатора са наличие на придружаващи спорните стоки документи. Представени са единствено издадени от СД "Георгиеви - събирателно дружество" товарителници, в които последното дружество е посочено като изпращач, превозвач и получател на материалите. Същите не съдържат индивидуализиращи данни от къде е натоварена стока (точен адрес, място или име на продавача), както и данни за вида на стоката. Общото посочване, че материалите са натоварени с гр. С. е недостатъчно за формиране на извод за реално осъществен превоз по така съставените частни документи. Не са налице доказателства за последваща реализация на стоки, идентични с тези по спорните фактури, тъй като в представените товарителници, издадени отново от СД "Георгиеви - събирателно дружество" търговците "Контрагент 35" ЕООД и ЕТ "Металком", на които ревизираното лице претендира да е доставило стоките, са посочени едновременно като изпращач и получател. Т. е. тези документи обективират единствено изпълнена от ревизираното лице превозна услуга. Няма икономическа логика стоките да пътуват от гр. С. до гр. С. Загора и след това отново до гр. С. към последващи клиенти. Даденото обяснение от управителя на РЛ Д. Г. Г., че доказателство за реална доставка на стоките са подписаните фактури и извършените реални плащания по тях, документирани с фискални бонове, както и извършеният превоз, се разколебават от доказателства по делото. При наличие на данни, че фискалните бонове не са издадени от регистрирани на името на доставчиците ЕКАФП, същите не могат да бъдат кредитирани. Документите за осъществен превоз не установяват движението на конкретно индивидуализирани стоки от определена начална до конкретна крайна точка. Лицето твърди, че стоките са закупувани в складовете на доставчиците, но последните не са посочени и индивидуализирани в товарителниците с точен адрес. В търговските отношения се съставят частни документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, а често нямат и достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК. Частните документи се съставят лесно и безпрепятственото, поради което и по повод на съдебно-административното производство те се обсъждат съвкупно с всички други представени доказателства. По повод на спор за наличие на реални доставки (реално предадени стоки или реално изпълнени услуги) съставените от страните по сделките търговски документи (в случая това са единствено спорните фактури) са с ниско убеждаващо въздействие именно поради безпрепятственото им създаване. Ето защо е относимо изследване на доказателствено-релевантни факти относно реалното наличие на стока при доставчика, превоза и предаването й на получателя, тъй като реалното разместване на материални блага безспорно създава следи, които могат да бъдат документирани. Безспорно произходът на стоката, транспортът, наличието на материална и техническа обезпеченост на доставчиците, не са елемент от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит, но са такива относими доказателствени факти, които обсъдени съвкупно могат да доведат до категоричен и несъмнен извод за реално разместване на блага с оглед необходимостта от провеждане на пълно доказване на тези обстоятелства, представляващи главен предмет на спора. В случая е обоснована констатацията на съда за липса на придружаващи стоката документи, липса на данни за превоз и за приемо-предаването, което навежда на извод за липса на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Неоснователно е позоваването на касатора на практика на СЕС по дело по съединени дела С-80/11 и С-142/11, тъй като същата касае случаи, в които не е била спорна реалността на пряката доставка, както и, че ДЗЛ не е извършило нарушения, а са установени различни нередности при прекия или предходните доставчици, какъвто настоящият случай не е. Съставянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ (решение от 07.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49), поради което не е необходимо установяване на субективния елемент, както неоснователно поддържа касаторът. Касае се за фактурирани доставки, които изобщо не са изпълнени от доставчика, т. е. за пълна симулация - данъчна измама, в която участва самото ревизирано лице, поради което не е необходимо установяване на знание у "получателя" за участието му в привидната сделка, тъй като липсата на доставка произтича от собствените му действия по съставяне и ползване на документи, които не отразяват реални стопански операции. Въпросът за знанието на насрещната страна се поставя, ако доставката е свързана с измама, извършена от доставчик по веригата. Тогава е относимо изследване дали получателят е знаел или е трябвало да знае, че доставчикът е извършил измама, какъвто настоящият случай не е. Законосъобразен е изводът на съда по приложението на ЗКПО. Изводът за липса на реални доставки е релевантен, както по отношение на косвеното, така и на прякото данъчно облагане. Първични счетоводни документи, отразяващи стопански операции, които не са реално осъществени, не отговарят на изискването за документална обоснованост по смисъла на чл. 10, ал. 1, вр. чл. 26, т. 2 ЗКПО. За всички спорни фактури не е установен издаден фискален бон за осъществено плащане в брой, поради което е налице и основание по чл. 10, ал. 4 ЗКПО за непризнаване на документирането с тях счетоводен разход за данъчни цели. По изложените съображения и като е достигнал до противен извод административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК се постанови решение по същество на спора за отхвърляне на оспорването. При този изход на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 5917 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,