Решение № 8450 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8776/2016 г.
ВАСIV отделение30.06.2017 г.докладчик Диана Гърбатова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 579 от 07.06.2016 г., постановено от Административен съд С. - област, V - ти състав, по адм. д. № 1193/2015 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. С. Д. от с. З., община Самоков, подадена против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 изх. № 02-230-6500/7425 от 29.09.2015 на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" ОСЪЖДА З. С. Д. от с. З., община Самоков, да заплати на Д. фонд "Земеделие", гр. С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 8450 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8776/2016 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Г., против решение № 579 от 07.06.2016 г., постановено от Административен съд С. - област, V - ти състав, по адм. д. № 1193/2015 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, защото съдът е извел неправилен извод за отмяна на атакуваният акт и при несъобразяване с приетата по делото първоначална съдебно-техническа експертиза. Касаторът твърди, че мотивите на съда, касаещи двойно заявените площи са необосновани, тъй като в процесното писмо няма намаляване на годната за подпомагане площ, вследствие на останало неразрешено застъпване. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - З. С. Д. от с. З., община Самоков, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адвокат Атанасова, която с писмен отговор пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение и претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото съдът обосновано е приел, че процесното уведомително писмо не съдържа нужните мотиви. Според участващия по делото прокурор в протокола от извършените теренни проверки са посочени основания, различни от причините за недопустимост отразени в оспореният административен акт. Счита, че административният орган, при открита нередност е бил длъжен да събере още информация, включително чрез извършване на допълнителна проверка. Предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 579 от 07.06.2016 г. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 изх. № 02-230-6500/7425 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и преписката е върната на зам. изпълнителния директор Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с това решение. Със същото решение ДФ"Земеделие е осъден да заплати на З. С. Д. разноски по делото в размер на 1010 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - С. - област се е позовал на нормата на чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК и е приел, че оспореният акт е постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи непредоставяне на възможност на земеделския стопанин да заяви площите си за подпомагане в съответствие с актуалния специализиран слой и липсата на изложени от административния орган фактически основания, за това в какво се изразява "недопустимата площ" по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, обуславяща съществено нарушение, което препятства възможността за защита на заинтересованото лице. Първоинстаницонният съд е приел, че административният орган е следвало да предприеме и други подходящи административни процедури, в т. ч. и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с установените несъответствия. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че в представената относима преписка липсва контролен доклад, който е следвало да бъде съставен съгласно чл. 24, ал. 2 от Регламент № 796/2004 г., както и да бъде дадена възможност на земеделският стопанин да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да направи възражение. От неизпълнението на тези задължения на административния орган е изведен извод за незаконосъобразност на атакуваното уведомително писмо, като издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Първоинстанционният съд е констатирал, че административното производство е започнало със заявление, подадено от З. С. Д. с УИН 23/090614/70264 от 22.04.2014 г. за кампания 2014 г., който е кандидатствал по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по схемата за преразпределително плащане /СПП/ и за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/. Към заявлението е приложена таблица за използваните парцели, като е посочен номера на всеки парцел и землището, в което се намира. С процесното уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, с което по СЕПП, СПП и НР1 за декларираните в заявлението за подпомагане площи е отказано изцяло подпомагане. Административният съд - С. - област правилно е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Разплащателната агенция следва да поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, на основание Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30 и сл. от ЗПЗП. ИСАК е комплексна автоматизирана система, която след съответните изчисления генерира като крайни актове уведомителните писма, с които се признават и изчисляват сумите по СЕПП или се намаляват или отказва изплащането им поради различни причини, заложени в нормативната уредба на схемите за подпомагане /късно деклариране, грешки, застъпване на заявки, неспазване на изискванията за добро земеделско и екологично състояние или наддеклариране на допустими за подпомагане площи/. Първостепенният съд подробно е описал, но не е анализирал съдържащите се таблици в процесното уведомително писмо. Настоящият съдебен състав констатира, че в тях се съдържат изискуемите фактически и правни основания за постановения отказ, като в първата таблица са посочени заявените - декларирани БЗС/парцели и в колона № 6 е отразена установената площ в ха, а в колона № 7 - разликата между декларираната и установената площ в ха, като в текстовата част от уведомителното писмо са изложени основанията за това. Във втората таблица /стр. 6 от писмото/ са описани подробно изискуемите данни относно декларираната площ, установената/определена/ площ, разликата между декларираната и установената площ, процента на наддеклариране, санкционираната площ в ха и оторизираната площ в ха. На стр. 9 от атакуваното уведомително писмо са отразени и наложените намаления в общ размер на 2034,48 лв по СЕПП, 1718,76 лв. по НР1, и 898,40 лв. по СПП, в резултат от проверките, при които са установени всички наддекларирани площи, в случаите на неспазени срокове за подаване или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Във фактическата част от обжалваното решение е отразено, че по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е извършило анализ на ортофотоснимки, с които е разполагал и административния орган, въз основа на което потвърждава изцяло констатациите в уведомителното писмо. Настоящият съдебен състав счита, че приетата първоначална експертиза е от съществено и определящо значение за изхода на спора и чрез нея са установени по безспорен начин основанията за отказа от финансово подпомагане за всеки от заявените БЗС. В. лице е извело извод за пълно съответствие с определените площи в процесното уведомително писмо, като експертът категорично е заявил, че по подаденото от земеделския производител заявление са установени недопустими за подпомагане площи по СЕПП и НР1 в размер на 1,26 ха и установената за подпомагане площ е в размер на 5,50 ха, а площта покриваща изискванията за минимален размер на стопанство и парцел е 5,42 ха, поради което процентното съотношение между декларираната площ 6,76 ха към установената за подпомагане площ възлиза на 22,91%. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд по отношение на заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г., с която министърът на земеделието и горите е одобрил окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 /в конкретния случай с № РД -46-287 от 06.03.2015 г./, с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД -46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители, както посочва и Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г., ОСС на ВАС/. В настоящия случай З. С. Д. безспорно е участвал в административното производство по приемане на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", като е упражнил правото си на възражение срещу обхвата на слоя "ПДЗС", за резултатите от което е уведомен с писмо № 94-4606/12.06.2015 г. По делото няма данни издаденият административен акт - заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. да е обжалвана от Делчев в законоустановения 14 - дневен срок от получаване на отговора, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти е влязъл в сила и РА както вече бе посочено е обвързана от постановеното в този акт. С оглед на изложеното по горе, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай е недопустимо административния съд да упражни контрол за законосъобразност по отношение на заповед № РД -46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой, тъй като тази заповед е влязла в сила по отношение на бенефициента и да обсъжда извършените теренни проверки, въз основа на които е издадена заповед № РД -46-287 от 06.03.2015 г., която е извън предмета на настоящия спор. В случая, разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и не извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, когато парцелът на лицето не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105. Неотносими към спора са мотивите на административния съд за неспазване на реда по Регламент № 796/2004 г. на Комисията. Този регламент е отменен от 01.01.2010 г. с Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. (ал. 107 от преамбюла на последния). Тъй като искането за финансово подпомагане на жалбоподателя е било подадено след 01.01.2010 г., то разпоредбите на отменения Регламент № 796/2004 г. не могат да намерят приложение. Настоящият съдебен състав счита за неправилна и констатацията на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че не е извършена проверка на място и липсва контролен доклад, който е следвало да бъде съставен съгласно относимия чл. 32 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. (нито според цитирания от съда и отменен чл. 24, ал. 2 от Регламент № 796/2004 г.), според която разпоредба всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. В случая няма спор относно факта, че процесните площи не са попаднали в обхвата на извършените 5 % проверки на място за 2014 г., поради което не е задължително изготвянето и на контролен доклад, а изискването за извършване на други подходящи проверки е предвидено в чл. 28, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. по диспозитивен начин - ако това е целесъобразно. Видно от приетата по делото първоначална съдебно- техническа експертиза 1,26 ха от общо заявените по СЕПП и НР1 6,76ха попадат извън приетия със заповед № -46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието специализиран слой, поради което процентът на наддеклариране е изчислен правилно на 22,91 % и съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 следва при установена разлика по- голяма от 20% от определената площ - да не се отпуска помощ по посочените схеми и мерки. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което налага отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на правния спор същество с отхвърляне жалбата на З. С. Д.. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК ответникът по касационната жалба следва да заплати на касационния жалбоподател своевремено претендираното юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният администратвен съд, четвърто отделение,