Решение № 11753 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9236/2015 г.

Решение № 11753 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9236/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ град С. против решение № 4622/30.06.2015 г., постановено по адм. дело № 84/2015 г. на Административен съд С.-град /АССГ/.

Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - К. Т. Б. от град Б., чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № Д-038/18.11.2014 г. на председателя на ДАМТН, с която на К. Т. Б. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Установено е по делото, че К. Б. е изпълнявал длъжността "началник сектор Югозападен район" в РО "ИДТН З. Б.", ГД "ИДТН" в ДАМТН.

Със заповед № А-273/23.07.2014 г. председателят на ДАМТН е разпоредил на Дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно производство срещу Б., който е заседавал на 6.08.2014 г. и на 12.09.2014 г. С. П. № 2/12.09.2014 г. ДС е взел решение, с което е приел наличие на дисциплинарни нарушения от страна на Башов, изразяващи се виновно неизпълнение на служебните му задължения по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, както и Наредбата за командировките в страната и т. 7.1; т. 5.9; 5.23 и т. 5.26 от длъжностната му характеристика. Според административнонаказващия орган извършените нарушения са следните:

1. На 14.11.2013 г. е извършена ежегодна планова проверка на "АНГЕЛКОВ" ЕООД от Б. и С. Д. - главен инспектор, като не са констатирани нарушения по Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/; при проверка на 13.05.2014 г. на същото дружество е съставен протокол, при който са констатирани нарушения на закона и наредбата, налични към момента на предходната проверка от 14.11.2013 г.; изготвен е доклад № 461240/24.07.2014 г. за констатираните нарушения в двата протокола, в резултат на което е направен извода, че Башов не е проверил притежателят на лицензията "АНГЕЛКОВ" ЕООД дали отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 4 и чл. 3а, ал. 1 от НУРИЛОТНСПОРВРС във връзка с чл. 34а, ал. 2, т. 3 ЗТИП, както и не е предприел действия за предписване на мерки за отстраняване нарушенията или отнемане лицензията по чл. 21, ал. 4 Наредбата. Допуснатото бездействие от Б. е квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на т. 7.1-4 от длъжностна му характеристика.

1. Второто деяние, което е описано в заповедта за уволнение е, че на 14.12.2013 г. Д. и Й. - инспектори в звеното, са извършили ежегодна планова проверка на ЕТ "ПИКИ-ИВАН ПЕТРОВ" за спазване изискванията на лицензии № 179 и 425. При проверката е съставен протокол с констатации за нарушения и са дадени предписания. При последваща проверка на 14.05.2014 г. търговеца са установени и други нарушения, поради което е прието, че Башов, в качеството му на началник отдел е допуснал инспекторите да бездействат и да не констатират и описаните други нарушения. Нарушението е квалифицирано като неупражняване контрол по т. 5.9 от длъжностната характеристика на държавния служител. Посочено е и неизпълнение на задължението по чл. 21, ал. 4 от НУРИЛОТНСПОРВРС да представи протокола на Главния директор на ГД"ИДТН", който да направи мотивирано предложение за отнемане на лицензията.

1. На трето място е установено, че на 12.07.2013 г. Д. и Б. са извършили проверка на "ГАЗСТРОЙ СЕРВИЗ ЗАРКОВ" ЕООД, като е съставен протокол от същата дата, в който има вписани нарушения и предписания по чл. 36, ал. 3, т. 1 ЗТИП. При последваща проверка от 21.05.2014 г. са констатирани и други нарушения, относими към предходната проверка, поради което е направен извода, че отново Б. е бездействал - и като не е отразил и другите нарушения носи отговорност за верността на резултатите при проверката от 12.07.2013 г. в съответствие с т. 7.1 - 4 от длъжностната му характеристика.

1. Четвъртото нарушение е, че на 21.06.2013 г. инспектор Е. е извършил проверка на "МАГ" ООД, при която е направил периодичен преглед на повдигателни съоръжения с недоказани технически изправни приспособления, поради което проверката от инспектора Е. не съответства на чл. 108 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателните съоръжения. Това деяние е квалифицирано като неупражняване на контрол съгласно т. 5.9 от длъжностната си характеристика.

1. За петото деяние е прието, че от доклад № 21-09-19-21-01 от 23.07.2014 г. на М. и И. се установява, че системно в периода 2013 - 2014 г. Б. е допуснал редица финансови нарушения при издаване и отчитане на командировъчните заповеди, представляващо бездействие, изразяващо се в неупражняване на ефективен и целесъобразен финансов контрол по т. 5.26 и т. 7.1 - 8 от длъжностната му характеристика.

ДС е приел за установени посочените нарушения и е предложил на Башов да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл с решението си от 12.09.2014 г. На 6.11.2014 г. дисциплинарнонаказващият орган е изпратил покана до Б. да даде писмени обяснения по посочени в поканата въпроси, касаещи дисциплинарните нарушения, както и да се яви за изслушване на 10.11.2014 г. в 10.00 часа в кабинета на председателя на ДАМНТ. Поканата е приета лично от Б. на 6.11.2014 г., като същият е депозирал писмени обяснения на 10.11.2014 г. по куриер. Видно от протокол от 10.11.2010 г., държавният служител не се е явил на посочената дата и час за изслушване от дисциплинарнонаказващия орган, като не е посочил причини за това.

Установено е също така, че за времето от 11.06.2014 г. до 5.11.2014 г. Б. е бил в болничен отпуск.

При така установените факти по делото, съдът е обосновал правни изводи, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната форма, но при допуснати съществени процесулни нарушения, които водят до нейната незаконосъобразност. Съдът е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която наказанието следва да се наложи в двумесечен срок от откриването, но не по-късно от една година от извършване на нарушението. Като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, първоинстанционният съд е приел наличие на нарушено право на защита на жалбоподателя, поради това, че не са му поискани обяснения за конкретни нарушения и не е имал възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата, които са му вменени като дисциплинарни нарушения.

АССГ е приел също така за съществено процесуално нарушение обстоятелството, че за пет нарушения е наложено общо наказание. Предвид на така посочените процесуални нарушения съдът е счел, че не следва да разгледа спора по същество, като е отменил заповедта на основание чл. 93, ал. 2 от ЗДСл.

Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са неправилно по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл /в редакцията й на ДВ, бр. 24/2006 г./ предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и са спазени от административния орган. В случая К. Б. е поканен да даде писмени обяснения и да се яви за изслушване от дисциплинарнонаказващия орган с писмо от 6.11.2014 г., което е получено лично срещу подпис от държавния служител на същата дата. В поканата в 8 точки са посочени конкретни факти, които са предмет на дисциплинарното производство и са приети като дисциплинарни нарушения от административнонаказващия орган. На 10.11.2014 г. Башов е изпратил с пощенска пратка писмени обяснения. На посочената дата и час за изслушване същият не се е явил, като не е посочил обективни причини за неявяването си. Видно от протокол от 10.10.2014 г., подписан от главния секретар на ДАМТН и главен експерт в ДАПИО, в кабинета на председателя на ДАМТН след неявяването на Б., са направени опити за да бъде осъществена конферентна връзка в 10.14 часа, в 10,18 ч. и в 10.24 часа, но и на трите позвънявания телефона на Б. е дал сигнал "свободно". Следователно са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 93 ЗДСл. Действително, в писмените си обяснения служителят е имал доказателствени искания, но неявяването му на изслушване следва да се приеме като непроявяване на активност от негова страна както да се запознае с материалите в административната преписка, така и да изложи съображенията си пред дисциплинарнонаказващия орган. Поради това неправилно АССГ е приел допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушаване на принципите по чл. 7, чл. 10 и чл. 12 АПК.

Не е налице и второто посочено от първоинстанционния съд нарушение на сроковете по чл. 94 от ЗДСл. Разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Откриването на дисциплинарно нарушение по смисъла на посочената разпоредба е извършено с уведомяването на административнонаказващия орган. По делото не са представени доказателства кога административната преписка е предоставена на административнонаказващия орган. Поради това настоящият състав приема, че това е станало на 12.09.2014 г. - когато се състояло последното заседание на Дисциплинарния съвет. За времето от 11.06.2014 г. до 5.11.2014 г. Б. е бил в болничен отпуск. Този отпуск прекъсва сроковете по ал. 1 на чл. 93 от ЗДСл. Следователно двумесечният срок не тече за периода от 12.09.2014 г. и е започнал да тече от 5.11.2014 г. Още на следващият ден дисциплинарнонаказващият орагн е изпратил покана на държавния служител да даде обяснения и да се яви за изслушване. Двумесечният срок за издаване на заповедта изтича на 5.01.2015 г., заповедта е издадена на 18.11.2014 г., поради което е спазен 2-двумесечния срок от откриване на нарушението. Спазен е 1-годишният срок от извършване на на четири от нарушенията, независимо дали се касае за действия или бездействия на държавния служител. Най-ранното от цитираните пет дисциплинарни нарушения е извършено на 21.06.2013 г. С прекъсването на срока за времето от 11.06. до 5.11.2014 г. поради болничен отпуск на Б., до 11.06.2014 г. са изтекли 11 месеца и 20 дни от извършване на нарушението. Продължаването на срока е започнало да тече от 6.11.2014 г. и е изтекъл на 16.11.2014 г. Заповедта на дисциплинарното наказание издадена на 18.11.2014 г., поради което това е станало след изтичане на едногодишния срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Останалите четири нарушения са извършени след 12.07.2013 г., поради което за тях срокът е спазен.

Не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и налагането на едно наказание за извършени пет дисциплинарни нарушения. Освен това този въпрос касае законосъобразността на наложеното наказание, който въпрос следва да бъде решен по същество едва след като съдът се произнесе дали са доказани посочените в заповедта дисциплинарни нарушения от страна на държавния служител и дали тяхната тежест съотвества на тежестта на наложеното наказание.

Предвид на обстоятелството, че съдът не е извършил проверка за законосъобразност на оспорения административен акт по посочените в чл. 146, ал. 4 и 5 от АПК и липсват мотиви в решението, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на оспореното решение и връщането му на друг състав на същия съд за ново разглеждане.

Разноските по делото следва да бъдат определени от първоинстанционния съд след решаването на спора.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение