Решение № 17409 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8264/2013 г.

Решение № 17409 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8264/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Милена Стоянова, против решение № 2684 от 22.04.2013 г., постановено по адм. дело № 7716/2012 г. на Административен съд София - град. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-010-6500/11548 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо. Ответникът - Васил Славейков Димитров, с писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Диана Табутова, оспорва жалбата и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо с изх. № 02-010-6500/11548 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2011 г. С него по подаденото от касационния ответник Васил Славейков Димитров общо заявление за плащания на площ за кампания 2011 г. е отказано финансово подпомагане: по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 6901,97 лв. и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 7833,57 лв., както и са наложени санкции за бъдещ период по СЕПП в размер на 5033,67 лв. и по НР1 в размер на 5713,09 лв. С оспорваното решение № 2684 от 22.04.2013 г., постановено по адм. дело № 7716/2012 г. на Административен съд София - град, е отменено уведомителното писмо и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Същият бил издаден обаче при неспазване на установената форма, тъй като липсвали достатъчни, конкретни и ясни мотиви за неговото издаване. Освен това било допуснато и нарушение на материалния закон. Позовавайки се на заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, АССГ е приел, че недопустима за подпомагане площ и по двете схеми е по-малко от приетата за такава от административния орган. Освен това тя била по-малко от 100% колкото е приета от него. С оглед на тези констатации административният орган неправилно приложил чл. 58 от Регламент/ЕО/ № 1122/2009 г. и е отказал в пълен размер финансово подпомагане, както и наложил санкции за бъдещ период. Освен това жалбоподателят заявил същите парцели, за които през предходната 2010 г. получил подпомагане, като тогава тези площи са приети като годни за подпомагане. Въз основа на това първоинстанционният съд е посочил, че съобразно установеното недопустимата площ е в границите от 3 % до 20 %, при която финансовото подпомагане следва да се определи по реда на чл. 58, пр. 1 от Регламент/ЕО/ № 1122/2009 г. като оторизираната площ се намали с два пъти недопустимата за подпомагане. При тези указания е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. От доказателствата по делото се установява, че касационният ответник е подал заявление за подпомагане за 2011 г., с което по СЕПП и по НР1 е заявил искане за подпомагане по 3 броя блокове на земеделско стопанство /БЗС/ с обща площ 30,81 ха. С процесното уведомително писмо е прието, че е налице наддеклариране /недопустима площ/ както по СЕПП, така и по НР1, като и по двете схеми наддекларираната площ е 22,47 ха, като процента на наддеклариране по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. е 100%. Затова и в съответствие с чл. 58 от регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. е отказано изцяло финансово подпомагане на касационния ответник - СЕПП в размер на 6901,97 лв. и по НР1 в размер на 7833,57 лв., както и са наложени санкции за бъдещ период по СЕПП в размер на 5033,67 лв. и по НР1 в размер на 5713,09 лв. Установено е обаче в хода на съдебното производство, че не са били налице изцяло фактическите основания за издаване на уведомителното писмо. За част от приетата за недопустима за подпомагане площ фактическите основания, послужили за издаване на уведомителното писмо, са оборени от събраните в хода съдебното производство доказателства. Правилно първоинстанционният съд е възприел изцяло заключението на вещото лице по повторната съдебно-техническа експертиза, която е установила, че недопустимата за подпомагане площ и по двете схеми е 7,94 ха /вместо 22,47 ха по уведомителното писмо/. По отношение на два от имотите - парцели № 04217-140-1-2 и № 04217-345-1-2 приетото от административния орган захрастяване е само 0,43 ха за първия имот /вместо 7,65 ха по уведомителното писмо/, и 1,15 ха за втория имот /вместо 5,54 ха по уведомителното писмо/. А по отношение на парцел № 04217-105-1-2 ерозиралите участъци са по-малки от приетото от административния орган - те са 6,36 ха вместо 9,68 ха по уведомителното писмо. Или общо недопустимата за подпомагане площ и по двете схеми е 7,94 ха /вместо 22,47 ха по уведомителното писмо/. За разлика от първоначалната експертиза, която е ползвала само писмените доказателства, намиращи се при касатора, то повторната съдебно-техническа експертиза е извършила повторна проверка на ортофотокартата, както и извършени на място оглед и замервания. Изводите му се потвърждават и от приложените по делото снимки и скици. Предвид на това само площта от 7,94 ха е недопустима за подпомагане, като в този случай наддекларирането е 34,72 %. Тази площ не подлежи на подпомагане съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /по СЕПП/ и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /по НР1/. Неправилно с обжалваното решение първоинстанционният съд е дал указания за приложение на чл. 58, ал. 1 от регламент (ЕО) № 1122/2009 г. Тази разпоредба е приложима ако недопустимата спрямо допустимата площ е в границите от 3 % до 20 %. А в случая това съотношение е 34,72 %. Затова приложение следва да намери чл. 58, ал. 2 от регламент (ЕО) № 1122/2009 г., съгласно която ако разликата е по-голяма от 20 % от определената площ, не се отпуска помощ. Но не следва да бъде налагана финансова санкция, тъй като според чл. 58, ал. 3 от регламент (ЕО) № 1122/2009 г. тя се налага при съотношение над 50 %, което в случая не е налице. Затова процесното уведомително писмо е незаконосъобразно, поради което като го е отменил и е върнал преписката на административния орган, съдът е приложил правилно материалния закон. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените от него разноски по делото - сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е искането на пълномощника на жалбоподателя за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая разноските за възнаграждение за адвокат са 500 лв. и предвид фактическата и правна сложност на делото, те не са прекомерни. Затова искането чл. 78, ал. 5 от ГПК се оставя без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,