Решение № 16478 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9761/2013 г.

Решение № 16478 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9761/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 95 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Силвана Якова, против Решение № 346 от 21.01.2012 г., постановено по адм. дело № 9411/2011 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е обявена за нищожна негова заповед № 959/7.10.2011 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на спора по същество от настоящата инстанция. Претендират се разноски. Ответникът - "Радослава Василева - 1" ЕООД, с. Бистрица, област София, не взима становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Застъпва становище, че решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, седмо отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 АПК, е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е обявил за нищожна заповед № 959/7.10.2011 г. на председателя на КЗП, издадена на основание чл. 64б, ал. 2, т. 3, буква "б" от Закона за туризма (ЗТ - отм.) и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и енергетиката и туризма и на нейната администрация, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 3, т. 3 ЗТ (отм.) - заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр. София, ул. "20-ти април" № 13, стопанисвано от "Радослава Василева - 1" ЕООД. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, но изискванията за нейната форма не са спазени до степен, че същата се явява напълно лишена от мотиви - както фактически, така и правни основания, и поради това е нищожна. Според решаващия съд при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а също така заповедта не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е неправилно. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ (отм.,) туристическите дейности са хотелиерство и ресторантьорство, а на основание чл. 3, ал. 3, т. 3 ЗТ (отм.) към туристическите обекти се отнасят заведенията за хранене и развлечения - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе -сладкарници и барове. Съобразно чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗТ (отм.) лицето, предоставящо туристически услуги в туристически обект, е длъжно да предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране, независимо от формата на собственост и начина на стопанисване. От това правило е въведено едно изключение в чл. 50, ал. 2 ЗТ (отм.) - не подлежат на категоризиране по този закон заведения за хранене и развлечения, разположени в учебни и лечебни заведения, ведомства и предприятия, предназначени за ползване само от лица, числящи се към тях, както и бюфети, павилиони, каравани, баничарници и мекичарници с капацитет до 12 места за сядане. Посоченото изключение е възпроизведено и в разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (НКСПМНЗХР), която наредба регламентира реда и условията за категоризиране на обектите, при което компетентният орган, който извършва категоризацията е кметът на общината. В настоящия случай обектът - заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр. София, ул. "20-ти април" № 13, стопанисвано от "Радослава Василева - 1" ЕООД, е с капацитет 30 места за сядане и по време на проверката на 14.07.2011 г. от служители на Комисията на тези места е имало клиенти. Безспорно е установено, че в обекта се е извършвало ресторантьорство и контролните органи са влезли вътре безпрепятствено, консумирали са, за което е приложен и касов бон към констативния протокол. От доказателствата по делото е видно, че заведението е с по-голям капацитет и се ползва не само от работещите във ведомството, а и от други лица. В процесния случай не са налице основанията, посочени в чл. 50, ал. 2 ЗТ (отм.) и чл. 1, ал. 4 НКСПМНЗХР, и обектът подлежи на категоризация, тъй като за да се приложи посоченото изключение са необходими наличието на две предпоставки: да се касае за обект определен като бюфет, павилион, каравана, баничарница и мекичарница, и на второ място обектът да е с капацитет до 12 места за сядане. В случая не са представени доказателства, че обектът е определен като бюфет, павилион, каравана, баничарница и мекичарница от компетентния за това орган - кмета на общината. Както вече беше посочено, извън посочените изключения, хотелиерство и ресторантьорство се извършва само в туристически обекти, категоризирани или с открита процедура за категоризиране, а за процесния туристически обект няма издадено удостоверения за категоризация, нито временно удостоверение за открита процедура за категоризиране. Безспорно е, че "Радослава Василева - 1" ЕООД след проверката на служителите на КЗП е подал заявление за категоризиране на обекта на 4.08.2011 г., но не е издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране. Отсъствието на задължителна регистрация на обекта, респективно удостоверение за открита процедура за категоризиране, е основание за налагане на ПАМ по ЗТ. Заповедта е издадена от компетентен едноличен административен орган при спазване на изискване на форма и съобразно административпроизводствените правила. Неправилно решаващият съд е приел, че липсват мотиви като задължителен реквизит на административния акт, които да съставляват изложение на направените от административния орган съждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Тук е мястото да се посочи, че мотивите, послужили като основание за произнасянето на административния орган, могат да бъдат изложени отделно от административния акт и не е необходимо да съвпадат по време с издаването му. Възможно е мотивите да предхождат постановяването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт (ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС). В случая заповедта е издадена на основание на констативен протокол № К-0000104214/14.07.2011 г. на КЗП, както и съставен акт № К-0000022552/9.08.2011 г. (изрично посочени в административния акт), а наред с това към административната преписка е представено копие от фискален бон (стр. 33 от делото). С оглед изложеното, изводът на АССГ за нищожност на оспорената заповед е направен в нарушение на материалния закон. Като е приел, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, АССГ е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Спорът е изяснен откъм фактическа страна, поради което делото следва да бъде окончателно решено с отхвърляне жалбата на "Радослава Василева - 1" ЕООД срещу заповедта на председателя на КЗП, с която е наложена ПАМ "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 3, т. 3 ЗТ - заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр. София, ул. "20-ти април" № 13. Това е така, тъй като установените факти, релевантни за законосъобразността на заповедта, предвид приложимото правно основание, налагат извод, че в настоящия казус, на базата на анализ на събраните доказателства, съотнесени към предпоставките на материалната норма, административният орган е достигнал до правно обоснован извод за наличието на материалноправните предпоставки за приложението на принудителната административна мярка срещу "Радослава Василева - 1" ЕООД. По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. Като е обявил за нищожна оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Заповедта е издадена при наличие на сочените в нея фактически и правни основания, поради което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на деловодните разноски, в полза на административния орган се дължат направените такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, във вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът "Радослава Василева - 1" ЕООД, следва да бъде осъден да заплати на КЗП сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,