Решение № 6730 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1299/2009 г.

Решение № 6730 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1299/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Аспарух Живодаров и Тамара Живодарова от гр. Видин, подадена чрез процесуалният представител адв. Станкулова срещу Решение № 115 от 12.12.2008 г. по адм. д. № 181/2007 г. на Административен съд - Видин. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът началника на ДНСК - София не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу Заповед № РД-14-325/02.08.2007 г. на зам. началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 , във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "павилион за продажба на хранителни и нехранителни стоки", изпълнен от Аспарух Живодаров в УПИ ХIV-35, 36, кв. 59 по плана на гр. Видин, поради наличие на предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗУТ. Прието е от административният съд, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 1993 г. на основание Разрешение за строеж по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.), в отклонение от архитектурния проект от 1.06.1993 г. досежно покривната конструкция и в противоречие с действащия ПУП. Обсъдено е приетото без оспорване от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, кредитирано изцяло като кореспондиращо на останалите доказателства по делото. Изложени са подробни мотиви и за вида и характера на процесния павилион като е прието, че попада в приложното поле на § 1, т. 38 от ДР на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно като краен резултат и постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, но при следните допълнителни мотиви: По делото е безспорно обстоятелството, че процесният павилион се намира в съсобствения на касаторите и Цветанка Лозева поземлен имот и е изграден въз основа на Разрешение № 88/03.06.1993 г. по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.). Следователно е правилен извода на съда за статут на обекта като временен, от което следва, че срока за същия е изтекъл съгласно § 50а, ал. 1 от ПР на ЗИДЗТСУ (отм.), независимо от извършените в отклонение от разрешението строителни работи, които фактически го квалифицират като "строеж" по смисъла на § 1, т. 38 от ДР на ЗУТ към датата на извършване на проверката от органите на ДНСК. След отмяната на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) с ДВ бр. 6/1998 г. този вид строежи са предмет на нормиране с разпоредбите на § 6а от ПЗР ППЗТСУ (отм.), нов - ДВ бр. 6/1998 г. и § 50а ПЗР ЗИДЗТСУ (отм.) - нов ДВ бр. 124/1998 г. Разпоредбата на § 6а, ал. 2 ПЗР ППЗТСУ (отм.) касае временните постройки по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), разрешени без установен срок, какъвто е настоящия случая, за които е предвидено да бъдат премахнати без да се заплащат в срок от 3 години от влизане на изменението и допълнението на ППЗТСУ (отм.) в сила, освен ако чрез частични изменения на застроителните и регулационни планове е възможно установяване на траен градоустройствен статут в съществуващия им вид. Съгласно § 50а, ал. 1 ПЗР ЗИДЗТСУ (отм.), разрешенията за строеж и одобрените проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени по действащите подробни градоустройствени планове, но са били допустими като временно строителство по отменената разпоредба на ал. 4 на чл. 120 от ППЗТСУ (отм.) към момента на разрешаването им, губят действие по право след изтичане на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизане в сила изменението и допълнението на ППЗТСУ (отм.), ДВ бр. 6/98 г. С ал. 2 на текста е указано, че тези строежи се премахват по реда на чл. 160 от ЗТСУ (отм.). В ал. 3 на същия текст е регламентиран реда, по който по изключение за тези постройки може да бъде създаден траен градоустройствен статут. По делото липсват данни по отношение на процесната постройка (павилион за хранителни и нехранителни стоки) да е задвижена процедура по описания по-горе ред на цитираните разпоредби. По отношение на същата е била неприложима и хипотезата на § 17 от ПР на ЗУТ, тъй като павилиона се намира в имот - частна собственост. С оглед на горното, изводът на административният съд за законосъобразност на оспорената заповед за премахване на процесния временен обект, обосновано, изграден по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) е правилен и законосъобразен. Процесната заповед е валиден административен акт, тъй като в мотивната й част е изрично посочена Заповед № РД-13-070/06.03.2007 г. на началника на ДНСК, с която са делегирани надлежно правомощия за издаване заповеди за премахване на незаконни строежи на инж. Георги Даракчиев - зам. председател на ДНСК, който е издател на заповедта. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,