Решение № 12863 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4732/2009 г.

Решение № 12863 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4732/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Даринка Тодорова Алексова от гр. София, чрез пълномощника - адв. Димитър Пелов срещу решение № 1060 от 22.12.2008 г. по адм. дело № 6240/2007 г. на Административен съд - София град, II - ро отделение, 30 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-09-354 от 18.07.2008 г. на кмета на район "Надежда", Столична община, като неоснователна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Касаторката смята, че съдът не се е произнесъл по законността на изградените сгради и извършено строителство след 1.03.1991 г., което съответства на изискването на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и обуславя извод за незастроена площ от 4 207 кв. м., както и че не е съобразил заключението на съдебно - техническата експертиза, че част от имота с площ от 2 047 кв. м. не е застроена, дори с незаконно построени сгради. Моли, да се отмени обжалваното решение и се постанови друго по същество, с което се уважи жалбата и присъдят разноски по делото. Ответникът - кметът на район "Надежда", Столична община, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, като излага, че е извършено застрояване и няма свободна площ, като в това производство не се изследва въпроса за законността на строителството. Излага, че посочената от СТЕ незастроена част с асфалтирани алеи обслужва извършеното строителство. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 1060 от 22.12.2008 г. по адм. дело № 6240/2007 г. на Административен съд - София град, II - ро отделение, 30 състав, е отхвърлена жалбата на Даринка Тодорова Алексиева срещу заповед № РД-09-354 от 18.07.2008 г. на кмета на район "Надежда", Столична община, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение № 6 по протокол № 12 от 20.12.2006 г. на техническата комисия на общината, като е определена застроена част от имот № 60198 к. л. 138, 139, по помощен план от 2004 г., попадащ в м. "Складова база - Илиянци - Връбница", площ от 4 207 кв. м. и свободна от застрояване площ 0 кв. м. Съдът е приел, че процесния имот представлява имот пл. № 60198, нанесен в кадастрален лист № 138, 139 в помощен план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ от 2004 г. с площ от 4 207 кв. м. попада в границите на урбанизирана територия, в УПИ - ХVI, кв. 1 отреден за стоков базар, складове, магазини, обществено обслужване, паркинг, хотел и трафопост; УПИ - VIII отреден за склад и производство и УПИ - ХIХ отреден за циркова база, склад и търговия, м. "Складова зона Илиянци - Връбница" по действащия ПУП на гр. София от 2001 г., а по план от 1960 г. същата местност е била с предвиждане за складова база. Приел, че е осъществено фактическо строителство с изградени складове, магазин и паркинг с асфалтова настилка, като реално извършеното застрояване е на площ от 2 160 кв. м., а определената като незастроена част с площ от 2047 кв. м. по заключението на тройна съдебно - техническа експертиза (СТЕ), представлява асфалтирана площ - алеи, които обслужват изградените сгради, поради което представлява строителство по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. При установените фактически обстоятелства е извел правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е определил компетентността на административния орган, както и реда за възстановяване на земеделски земи включени в урбанизирани територии, като правилно е приложил § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, в който при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии и които следва да бъдат съобразени при определяне на застроената и свободна от застрояване част. С § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията е дадено легално определение на понятието "строежи". Самото определяне на застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г.) и на хигиенните и противопожарните норми. При изпълнение на посочените разпоредби съдът е осъществил контрол за законосъобразност на актовете по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Относими към определяне на застроените части са и разпоредбите на Закона за устройство на територията, по отношение дефинирането на "строежи" и "прилежащ" терен". Фактически обстоятелства по делото не се оспорват, поради което настоящият състав в съответствие с чл. 220 от ГПК приема за доказани фактите установени от първоинстанционния съд свързани с процесния имот, попадащ в урбанизирана територия. Претенциите на касаторите са, че от една страна застрояването на имота за площ от 2160 кв. м. е с незаконно строителство, при липса на издадени строителни книжа, а от друга страна част от имота с площ от 2047 кв. м. с асфалтирани алеи, е свободна от застрояване, поради което за целия имот следва да се приеме, че е свободен от застрояване. Установено е от тройната СТЕ, че е извършено застрояване със сгради в част от имота от 2 160 кв. м., но без издадени строителни книжа, а частта от 2047 кв. м., включваща 603 кв. м. сервитутни отстояния към сградите, представлява асфалтова настилка. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че посочени части не са свободни от застрояване, предвид извършеното застрояване в имота. Неоснователни са възраженията на касатора относно характера на производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и материалната компетентност на органа в това производство, по повод издаване на удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, относно земеделска земя включена в урбанизирана територия. В съответствие с материалния закон административният съд е разгледал производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, което включва решение на техническата служба на общината, одобрено със заповед на кмета за определяне застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването й, в който смисъл неправомерно се е произнесла СТЕ. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на общинска служба по земеделие, която преценява предпоставките по чл. 11 от ППЗСПЗЗ, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите поддържани в касационната жалба, че не е изследвано дали извършеното застрояване е законно. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не може да се обсъжда въпроса за законосъобразността на реализираното строителство. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. В производството следва да се установи дали върху процесния имот има реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ, а преценката относно възможността за възстановяване на тази част от имота на бившите собственици по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е от компетентност на съответната служба по земеделие. Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай реализираните строителни дейности и съоръжения в процесния имот са от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, като е извършено построяване на сгради, с отразени сервитутни отстояния, както и са изградени асфалтирани настилки (алеи), които функционално обслужват построените сгради. Посочената по СТЕ като незастроена част оцветена в червено по приложената скица с площ от 2047 кв. м. е асфалтирана площ към сгради в отделни УПИ. По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "строежи" са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. В случая посочените от СТЕ незаети части, претендирани от касаторката, попадат в УПИ с изградени сгради и представляват асфалтирана площ - съоръжение, което е функционално свързано и представляващо прилежащ терен към сградите, извън сервитутното отстояние. В тази връзка е законосъобразна преценката на съда, че имотът е застроен. Процесният имот попада в урбанизирана територия с обособени УПИ, с построени сгради и асфалтиран прилежащ терен, съоръжения, представляващи "строежи" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което не може да се възприеме, наличие на свободни от застрояване части. Застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните сгради, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. Като е стигнал до тези правни изводи, решаващият съд правилно е отхвърлил претенцията на жалбоподателката да бъдат определени като свободни отделни части от имота, в които безспорно е установено, че са извършени строителни дейности, а прилежащия терен е функционално свързан с тях. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение