Решение № 5074 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 962/2011 г.

Решение № 5074 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 962/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Утра Абдулмаджид Салем, без гражданство, с държава на произход Ливан, лично и в качеството й на законен представител на сина си Омар Насер ал.-Касем, против Решение № 14763 от 2.12.2010 г. по адм. д. № 6488/2010 г. по описа на Върховен административен съд. Твърденията са за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се сочи необоснованост на съдебното решение по отношение на обстановката в Ливан, както и съществуващата реална опасност за живота на касаторите при евентуално връщане в държавата им по произход. Към жалбата са приложени писмени доказателства - превод на заплашително писмо от Движението за ислямска съпротива, както и две медийни интервюта. ОтветникА Държавна агенция за бежанците чрез процесуалния си представител юрк. Кулинова, в съдебно заседание изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Участващият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че тричленният състав на ВАС правилно е приел, че не са налице основанията на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. От справките на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към Държавна агенция за бежанците относно положението в Ливан и бежанските лагери не се установяват опасности за противоправни действия срещу лицата, които се завръщат в бежанските лагери след напускането им. Представителят на ВАП счита, че предвид възможността жалбоподателката да продължи да живее в друг избран от нея бежански лагер под закрилата на ООН в Ливан или извън такъв лагер на територията на Ливан не са налице опасения, че тя ще бъде изложена на реална опасност при завръщането си в Ливан. Поради това намира, че касационната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 210, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било по реда на чл. 87, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. Образувано е било по жалба на Утра Абдулмаджид Салем, с държава на произход Ливан, лично и като законен представител на сина й Омар Насер ал.-Касем, против решение № 156/13.04.20010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с което им е било отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът е установил, че по отношение на жалбоподателката не са били налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето й на статут на бежанец и хуманитарен статут. Приел е, че административния орган е изпълнил задължението се да обсъди обстановката в страната на произход - Ливан. Изведен е извод, че изтъкнатите от заявителката причини да търси закрила по реда на ЗУБ в Република България са от личен характер и нямат отношение към обстановката в страната. Не са установени данни, че местните власти не са в състояние да осигурят защита на семейството на кандидата, поради което той да е принуден да търси закрила извън страната си по произход, както и за това, че в страна си произход ще бъде подложен на изтезания, унизително или нечовешко отношение. Не са налице данни също така обстановката в Ливан да е такава, че кандидатката да не може да намери възможности за живеене в други части на страната си. Прието е, че въпреки установените актове на насилие, в Ливан, по специално в лагерите на палестинските бежанци не е налице вътрешен въоръжен конфликт. При тези данни по делото съдът е направил извод, че по отношение на жалбоподателката не са налице законовите предпоставки в чл. 8 или чл. 9 ЗУБ, поради което е приел отказа на председателя на ДАБ да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут за законосъобразен. Жалбата срещу него е счетена за неоснователна и отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. Доводът на касаторката за неправилност на решението поради неправилното приложение на материалноправните разпоредби на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, не се споделя. При постановяване на решението си съдът е изследвал и анализирал всички обстоятелства свързани с приложението на горните разпоредби. На базата на информацията дадена от жалбоподателката в проведените интервюта и събраните към преписката доказателства е стигнал до извода, че липсват предпоставките по чл. 8, ал. 1 за предоставянето му статут на бежанец и по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставянето му на хуманитарен статут. Не е спорно по делото, че в страната си по произход касаторката не е била преследвана поради етническата си принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия и липсва основателен страх от преследване на това основание. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Преследването може да се осъществява от държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. В случая нито се твърди обоснован страх от преследване по причини изрично посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, нито се доказва и твърди, че има преследване от държавен орган или от терористична организация, на която Ливан да не може да противодейства. Още повече, че обстоятелствата и представените в настоящото производство доказателства, с които касаторката мотивира искането си за закрила са свързани със съпруга й, а не лично с нея. Жалбоподателката не е членувала в политически партии, не принадлежи към етническа, расова или социална група, която да е преследвана в Ливан. Събрани са доказателства, че палестинците не се ползват с правата на ливанците относно упражняване на професии, обществено здравеопазване, образование, социални услуги, но и няма преследване по признаци посочени в Женевската конвенция или чл. 8 от ЗУБ. Освен това палестинците се ползват от помощта на Агенцията на ООН за подпомагане и рехабилитация на палестински бежанци. Следва да се съобрази и чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция от 1951 г., защото специалната закрила и помощ не са преустановени, кандидатът сам се е лишил от тази закрила, като е напуснал Ливан. Правилен е и изводът за законосъобразност на отказът за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, защото националното законодателство предвижда предоставяне на такава закрила, само за чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Настоящият случай не попада в приложението и на тази правна норма. По делото са налице официални данни, включително становище от експерт от РПЦ с. Баня при ДАБ и справки от дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към Държавна агенция за бежанците, че обстановката в Ливан не може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международно правните норми. От данните по делото не се установява опасност, че жалбоподателката ако бъде върната в Ливан или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тази територия се излага на реална опасност да претърпи посочените от нея заплахи. В този контекст е установено по делото, че за жалбоподателката няма никакви пречки да продължи да живее в друг избран от нея бежански лагер под закрилата на ООН в Ливан или извън такъв лагер на територията на Ливан, за което ливанските власти не създават пречки като се съблюдават съответните процедури. При тези обстоятелства са обосновани изводите на тричленния състав на ВАС за липсата на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето му статут на бежанец или хуманитарен статут, по която причина е отхвърлил жалбата срещу решението на председателя на ДАБ. Не са налице твърдените с касационната жалба основания за отмяна на същото. Обжалваното решение, като правилно и постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,