Решение № 2651 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1428/2019 г.

Решение № 2651 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1428/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Воденова, Е. Йовчева, А. Бозов и К. Делибеева, чрез адв. Шопова като процесуален представител, срещу решение № 1691/24.10.2018 г., постановено по адм. дело № 346/2018 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Излагат се доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответниците - началникът на РДНСК - Югозападен район, Е. Кирякова и Л. Кирякова, чрез пълномощниците си, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд – Благоевград е отхвърлена жалбата на Ц. Воденова, Е. Йовчева и А. Бозов против заповед № ДК-10-ЮЗР-23/14.02.2018 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която е отменен акт за узаконяване № 20/10.07.2002 г. на главния архитект на община Гоце Делчев, издаден на името на: К. Делибеева, Б. Киряков, Е. Кирякова, М. Кирякова, Г. Киряков и И. Киряков, за строеж: "складово помещение" в УПИ (парцел) Х-1726 кв. 33 по плана на гр. Гоце Делчев. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Обосновава извод, че актът за узаконяване на главния архитект на община Гоце Делчев правилно е приет от началника на РДНСК – Югозападен район за незаконосъобразен, тъй като не са налице основанията за издаването му. Излага съображения, че Л. Кирякова е съсобственик на УПИ Х-1726, кв. 33 по плана на гр. Гоце Делчев, в условията на съпружеска имуществена общност към момента на подаване на заявлението до органа, затова е следвало да бъде вписана в акта за узаконяване съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 5 ЗУТ (отм.); , което не е направено. Отделно от това сочи, че искането до органа не е подписано от нея, каквото е изискването на действащата към този момент норма на чл. 226, ал. 6 ЗУТ. По тези съображения отмяната на акта за узаконяване с оспорената заповед е приета от съда за законосъобразна, а жалбата срещу нея за неоснователна, поради което същата е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводът в касационната жалба за нищожност на съдебния акт е неоснователен. Решението отговаря на изискванията за валидност. Постановено е от съдебен орган, в надлежен състав съгласно нормата на чл. 164 АПК. Изготвено е в писмена форма и е подписано от съдията-докладчик. Постановено е от родово и местно компетентен съд в рамките на правораздавателната му власт съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК във вр. с чл. 216, ал. 6 (отм.); и чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Всъщност основните доводи на касаторите са за неправилно прилагане на материалния закон и за допуснати процесуални нарушения, поради което подлежат на обсъждане при преценката на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователно е възражението на ответниците Е. Кирякова и Л. Кирякова за недопустимост на съдебното решение, постановено по оспорването срещу заповедта на началника на РДНСК – Югозападен район. Правилно съдът приема подадената жалба за допустима. Настоящите касатори Ц. Воденова, Е. Йовчева и А. Бозов, оспорващи в първоинстанционното производство, попадат в кръга на наследниците на Е. Кирякова и М. Кирякова, в чиято полза наред с още четири лица е издаден актът за узаконяване. Като наследници на адресати на този акт, техните права са засегнати от отмяната му със заповедта на началника на РДНСК – Югозападен район, поради което имат правен интерес от оспорването й. От данните по делото е установено, че процесният строеж е изграден в съсобствен УПИ Х-1726, кв. 33 по плана на гр. Гоце Делчев (идентичен с парцел XIV, пл. № 968, кв. 33), като един от съсобствениците в условията на съпружеска имуществена общност е Л. Кирякова. По нейната жалба е издадена оспорената заповед в производство по реда на чл. 216, ал. 6 (отм.); ЗУТ. Заявлението до главния архитект за узаконяване на изграденото складово помещение е подадено на основание чл. 226, ал. 6 (отм.); ЗУТ от четири лица, сочени като съсобственици на дворното място, сред които и нейният съпруг Б. Киряков. Установено е, че искането не е подписано от него. Към този момент той притежава 5/8 ид. част от имота, от които 4/8 ид. части са закупени по време на брака му с Л. Кирякова. Актът за узаконяване е издаден на името на К. Делибеева, Б. Киряков, Е. Кирякова, М. Кирякова, Г. Киряков и И. Киряков. По делото няма данни за изграждането на постройката със съгласието на съсобствениците на урегулирания поземлен имот, в който тя се намира. Не са представени доказателства, че по време на извършване на строителството съсобствениците са възразили срещу него. Няма спор относно това, че строежът е изпълнен без съответните строителни книжа. Началникът на РДНСК отменя акта за узаконяване поради това, че не е издаден и на името на Л. Кирякова като съсобственик на имота в противоречие с приложимите към този момент норми на чл. 226, ал. 4 и ал. 5 (отм.); ЗУТ. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за липсата на нарушения при постановяване на оспорената заповед е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 226, ал. 4 (отм.); ЗУТ, действаща към датата на издаване на акта за узаконяване, предвижда, че строежите се узаконяват на името на собственика на земята, съответно - на името на лицето, на което е учредено право на строеж. Следващата ал. 5 на същия текст урежда узаконяването на незаконно извършените строежи в съсобствени недвижими имоти - какъвто е и настоящия случай, като предвижда възможност строежи, които са допустими за узаконяване и могат да се ползват самостоятелно, да бъдат узаконени на името на всички съсобственици, ако те не са възразили срещу незаконния строеж по време на извършването му. Споровете относно правата върху узаконения строеж се решават по съдебен ред. Правилно е заключението на съда, че не са налице условията за узаконяване на строежа, построен в съсобствен имот. Узаконяването се извършва по писмено искане на собственика, в случая на съсобствениците на имота, в който е изграден незаконният строеж. По делото е установено, че искането до главния архитект не е подадено от всички съсобственици на имота в нарушение на чл. 226, ал. 6 ЗУТ. Органът не е изпълнил задължението си да изясни кои са действителните собственици към този момент и не е извършил дължимата преценка по ал. 5 на същата разпоредба. Данните по делото сочат, че Е. Кирякова, М. Кирякова (Б.) и И. Киряков, вписани като адресати на акта за узаконяване, са продали на съсобственика си Б. Киряков притежаваните от тях 4/8 ид. части от имота видно от приетите нот. актове № 19/1967 г. и № 97/1970 г. Безспорно е установено, че Л. Кирякова и съпругът й са съсобственици в УПИ Х-1726, кв. 33 по плана на гр. Гоце Делчев и не са подписали заявлението за узаконяване. По делото липсват данни те да са се противопоставяли срещу строителството на стопанската сграда. Твърдението й, че нейният съпруг е възразявал по време на извършването му не е подкрепено с доказателства. В такъв случай узаконяване на незаконния строеж е допустимо да се извърши на името на всички съсобственици, поради което като не е издаден и на името на Л. Кирякова актът за узаконяване е незаконосъобразен. При това положение правилно контролният орган отменя същия. Настоящият състав споделя изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процедурата при издаване на оспорената заповед. Възражения за невръчване на документите, съпътстващи акта, са заявени и пред първата инстанция. Мотивите на съда, с които основателността им е отречена, се споделят и от касационната инстанция, като препратката към тях е допустима на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Неоснователен е касационният довод за липса на яснота при преценката на съда, извършена съгласно чл. 168, ал. 1 във с чл. 146 АПК. Проверката на законосъобразността на оспорения административен акт е направена на всички основания по чл. 146 АПК, като волята на съда за неоснователност на оспорването е изразена ясно и недвусмислено. Соченото несъответствие в мотивите на съдебното решение не съставлява съществено нарушение на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, което да влияе на неговата правилност. Изложените в касационната жалба възражения относно търпимостта на незаконния строеж във връзка с представеното удостоверение за търпимост на стопанската сграда на основание § 127, ал. 1 ПР ЗУТ не следва да се обсъждат в това производство. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първата инстанция е заповедта на началника на РДНСК, с която по жалба на заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2 ЗУТ е отменен акта за узаконяването й като издаден в нарушение на чл. 226, ал. 5 и ал. 6 (отм.); ЗУТ. Предпоставките за търпимост на строежа подлежат на преценка в производство за премахване на незаконния строеж, проведено по реда на чл. 225а ЗУТ, каквото настоящото не е. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209 АПК, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявените претенции за присъждане на разноски на ответниците - началника на РДНСК - Югозападен район и Е. Кирякова се дължат направените такива за тази инстанция, които касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят, както следва: на РДНСК - Югозападен район в размер на 100 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, а на Е. Кирякова в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.01.2020 г. и списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение