Решение № 845 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5080/2012 г.

Решение № 845 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5080/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив против решение № 456/27.02.2012 г., постановено по адм. д. № 3279/2011 г. от Пловдивския административен съд, в частта, в която е отменен ревизионен акт (РА) № 241101258/14.07.2011 г., издаден на "МАВЕКС" ООД, гр. Велинград относно допълнително начисления ДДС в размер на 2054,65 лева за м. 12.2005 г. ведно с лихвите за забава в размер на 1444,69 лв. и установеното задължение за корпоративен данък в размер на 4953,29 лева ведно с лихвата за забава в размер на 606,32 лева и лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължението за заплащане на данък по чл. 204, т. 1 от ЗКПО за 2008 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Претендират се разноски и за двете инстанции. Ответникът в касационното производство - "МАВЕКС" ООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена защита. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: С РА, предмет на оспорване пред административния съд на ревизирания субект е начислен допълнително ДДС в размер на 2237,92 лева за м. 12.2005 г. Фактическите констатации на приходния орган са, че към 1.01.2006 г. дружеството е приключило с извършваната строителна дейност, а в баланса на предприятието били отразени разходи за бъдещи периоди в размер на 11 186,43 лева, свързани със строително ремонтни дейности на дружеството по договор от 2004 г. Направен е извод, че тези разходи за материали е следвало да бъдат префактурирани на фирмата - "ТИПС " ООД, която поема задължението по приключване на обекта. Прието е, че дата на данъчното събитие е 31.12.2005 г. Административният съд е отменил РА в тази част приемайки, че констатациите на приходния орган са необосновани, а изводите му неправилни. Съдът е посочил, че в административната преписка липсват каквито и да било доказателства, подкрепящи извода, че през м. 12.2005 г. е възникнало данъчно събитие по доставка, по която ревизираното лице е било длъжно, но не е начислило ДДС. Съдът е посочил също така, че липсват доказателства "Типс" ООД да е встъпил в правата и задълженията на ревизирания субект по договор от 2004 г. Съдът е преценил, че неправилно и незаконосъобразно ревизиращите са приели, че именно през м. 12.2005 г. е настъпило данъчно събитие по облагаема доставка, без да е конкретизирана същата. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като правилно решението на административния съд в тази част от спора. Изводите на съда са обосновани и правилни. Само фактът, че са налице осчетоводени разходи за бъдещи периоди, представляващи такива за закупуване на строителни материали и неизвършването на строителна дейност от дружеството, не са достатъчни обстоятелства за извода, че тези разходи следва да се префактурират, респективно обложат с ДДС. Както правилно е отбелязал съдът, липсват данни за прехвърляне на правата и задълженията по договор за строителство от ревизирания субект на "Типс" ООД, не е налице данъчно събитие във връзка с което ревизираният субект да се явява длъжник за ДДС. Основателно, съдът е преценил като незаконосъобразен РА в тази част. С РА е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2009 г. на осн. чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗКПО със сумата от 110 000 лева. Констатациите на органа по приходите са, че през 2000, 2001 и 2002 г. дружеството е финансирано със заемни средства от своите съдружници, които до 2005 г. са били двама и това са Кръсю Тричков и Христо Тричков. Констатирана е липсата на договори за заем, в които изрично да е посочен падежа за връщане на заемите. Установено е, че съдружниците са напуснали дружеството през 2009 г. и липсвали данни за връщане на дадените заемни средства, за осчетоводяването им като провизирани или отписани. Посочено е също така, че посочените средства не са изискани от напускащите съдружници вкл. и по съдебен ред. Въз основа на тези констатации е направен изводът, че предприятието е формирало приход, тъй като нараства икономическата му изгода под формата на намаляване на пасиви. Прието е също така, че към датите на напускане на съдружниците, посочените задължения е следвало да се отпишат на осн. чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗКПО през 2009 г., което не е направено, поради което с тази сума е преобразуван финансовия резултат за 2009 г. на осн. чл. 78 от ЗКПО. Административният съд е преценил като неправилен РА в тази част. Съдът се е съгласил с констатацията на приходния орган, че посочената сума има характер на заемни средства, поради което е налице задължение на дружеството да ги върне. Съдът, както и приходният орган е установил липсата на доказателства относно уговорки между страните, поради което е преценил, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, според която заемателят следва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Съдът е преценил като правилен извода на приходния орган, че вземането на кредитора към дружеството за предоставения заем в размер на 20 000 лева пред 2002 г. е погасено по давност през 2007 г. За останалите заемни средства, предоставени през 2000 и 2001 г. съдът се е позовал на чл. 110 ЗЗД вр. с чл. 114, ал. 2 от същия закон въз основа на което е приел, че вземането на кредиторите за връщането на тези средства е погасено през 2005, съответно 2006 г. Направен е изводът, че именно през тези отчетни периоди е било налице основание за отчитане на приход, а не през 2009 г. Съдът е посочил, че от факта на освобождаване на съдружниците през 2009 г., прехвърлянето от всеки един от тях на дружествения му дял, и приемането на нови съдружници, не може да се направи извод, че не се дължи връщане на сумите или че кредиторът се е отказал от вземането си, за да се приложи разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗКПО. Решението на съда по тази част от спора е правилно. Съдът е формирал обосновани и верни изводи, и е приложил правилно материалния закон. Настоящият съдебен състав напълно споделя изчерпателните съображения на административния съд, което прави ненужно повтарянето им в настоящото решение. Неправилно обаче е решението на съда в частта, в която ревизионния акт е отменен за лихвата в размер на 12,37 лева върху установеното задължение за данък по чл. 204 от ЗКПО за 2008 г. Съдът е преценил като законосъобразен ревизионния акт, в частта, в която на ревизираното лице е начислен за 2008 г. данък по чл. 204, т. 1 от ЗКПО в размер на 39,99 лева, но е преценил, че незаконосъобразно е определена лихвата върху този данък в размер на 12,73 лева, тъй като безспорно е, че лицето към м. 09.08 г. е имало надвнесен данък в размер на 393,01 лева, от който на основание чл. 217, ал. 2, изр. 2 от ЗКПО е следвало да се приспадне дължимият данък върху разходите. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява изводите на административния съд по този въпрос като неправилни. Лихвата е начислена върху дължим данък и на законово основание. Разпоредбата, на която се е позовал административният съд е диспозитивна, а от друга страна, видно от таблицата на РА е, че за периодите преди периода на надвнесената сума от 393,01 лв. има установени задължения в по-голям размер, които задължения биха могли да бъдат прихванати от нея, така че да не остане сума за приспадане към м. 09.2008 г. По тези съображения, решението на административния съд се преценява като неправилно в тази част от спора и следва да се отмени, а вместо това се отхвърли жалбата срещу РА в същата част. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд