Решение № 10211 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4778/2009 г.

Решение № 10211 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4778/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Сергей Борисов Димитров от гр. София, против решението от 03.02.2009 год., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 5851/2008 г., с което е отменена, по жалба на Фани Исак Боева, заповед № РД-09-210/22.06.2006 год. на Кмета на район "Панчарево", СО, за попълване на кадастралната основа на ПИ № 109, УПИ IV-69, 108 и УПИ 109, УПИ I-28, кв. 11 по плана на в. з. Долни Пасарел, съгласно приложената скица и е одобрено преотреждане на УПИ IV-69, 108 и УПИ 109 по зелените надписи. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява, поддържа жалбата чрез адв. Георгиева, по съображенията, изложени в нея, претендира се и присъждане на направените по делото разноски. От ответните страни - за Фани Исак Боева, адв. Вътев оспорва жалбата, счита решението за правилно и по съображения, изложени във възражението по касационната жалба, настоява същото да се остави в сила, с присъждане и на разноските по делото. Останалите ответници не се представляват, не са изразили становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделени, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, АС София - град подробно е обсъдил подробно и задълбочено доказателствата по делото и възраженията на страните, а при съвкупната им преценка е извел правилни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и по отношение на които не се установиха твърдяните от касатора отменителни основания. Несъстоятелно е твърдението, направено и пред решаващия съд, че първоначалната жалбоподателка Фани Боева не е легитимирана да оспори процесния административен акт. Предвид събраните писмени доказателства - нотариален акт от 1957 год., удостоверението за наследници и издаденото през 1979 год. виза за строителство на двуетажна вила, включително и от заключението на вещото лице, правилна е констатацията на съда, че Боева се явява заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ЗКИР и като безспорно установен съсобственик на процесния имот, е неоспоримо правото й да обжалва изменението на кадастъра и преотреждането на процесния имот. Именно поради фигурирането на праводателя на жалбоподателката - Вера Франсез в кадастъра, като собственик на имота от 1000 кв. м., Фани Боева притежава права да участва в развилото се административно производство по чл. 53, ал. 3 ЗКИР и съответно предпоставя веобходимостта от участието й при подписването на акта за непълноти или грешки. Видно от материалите по делото, тази законова процедура за попълване на кадастралната основа не е била спазена, което нарушение на административнопроизводствените правила правилно е преценено в оспореното решение като самостоятелно основание за отмяна на атакуваната заповед. Самото подаване на жалбата, както с основание е отчетено в решението, е явен признак на несъгласие с предприетите действия по попълване, а оттам и за промяна на предназначението на имота. Налице е спор за материално право за собственост по отношение на конкретния имот, поради което се явява обоснован и изводът на съда, че неговото разрешаване, по реда на исковото производство, е с преюдициално значение за правилното разрешаване на настоящия правен спор и безусловно следва да го предхожда. Това обстоятелство също обуславя отмяна, поради нарушения на материалния закон и на предвидената процедура, както именно е преценил съдът. При тези съображения, оспореното решение, като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. За тази инстанция, въпреки, че е поискано във възражението, съдът не присъжда разноски, тъй като не е доказано да са направени такива. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,