Решение № 1826 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6668/2017 г.
ВАСIII отделение12.02.2018 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молбите на И. П. Д. и Е. Х. Г.- М. за отмяна, на основание чл. 239, точка 1 от Административнопроцесуалния кодекс, на влязлото в сила решение № 3536 от 25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1149/2014 г. по описа на Административен съд - С. град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1826 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6668/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 237 - 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение от И. П. Д. и Е. Х. Г.- М., на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на решение № 3536 от 25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1149/2014 г. по описа на Административен съд - С. град. М. заявяват, че горепосоченото решение е постановено при непълно изясняване на фактическата обстановка с оглед факта, че, че в хода на друго дело- адм. д. № 12183/14 г. на Административен съд- С. град (АССГ) е постановено решение № 8409/29.12.16 г., с което въз основа на приета съдебно- техническа експертиза са били изяснени нови обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на дело № 1149/14 г. на АССГ. Считат, че решението е постановено при непълнота на доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Молят горепосоченото решение да бъде отменено изцяло, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Прилагат като ново писмено доказателство решение № 8409 от 29.12.2016 г. на АССГ по адм. д. № 12183/14 г. Ответникът - Кметът на С. О., чрез пълномощниците си адв. С. и адв. П., изразява становище за неоснователност на молбите. Представя писмена защита. Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че молбата за отмяна се явява депозирана в срока по чл. 240 от АПК предвид разпоредбите на чл. 60, ал. 2 във връзка с ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), от надлежни страни, спрямо които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 3536 от 25.05.2016 г. по административно дело № 1149/2014 г., Административен съд - С. град, на основание чл. 172, ал. 2 АПК е отхвърлил жалбата на Е. Х. Г.- М. с искане за обявяване на нищожност на Заповед № СО-РД-40-36 от 15.09.2010 г. на Кмета на Столична община, с която се отчуждава реална част от ПИ № 55, от кв. 4а, м. НПЗ "Х. Димитър- Малашевци", отредена за улица, с площ от 12 609 кв. м. и част от Автоработилница със застроена площ 390 кв. м. в кв. 4а. Решението не подлежи на оспорване съгласно чл. 27, ал. 6 от Закона за общинската собственост. Влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК (Г. четиринадесета) е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В конкретния случай молителите претендират отмяна на основание чл. 239, точка 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". От този текст следва извода, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие. Преценени на това заявено основание с оглед изложените по- горе принципни положения, молбите за отмяна са неоснователни поради следните съображения: Молителите се позовават и към молбите за отмяна е приложено като ново писмено доказателство решение № 8409/29.12.2016 г. Твърдят, че това решение, постановено по адм. д. № 12183/2014 г. по описа на АССГ, е основано на съдебно- техническа експертиза, която е изяснила нови обстоятелства, които са от съществено значение за правилното решаване на адм. д. № 1149/14 г. на АССГ. Според молителите, установените нови обстоятелства са релевантни за изхода на делото доколкото разкриват по безспорен начин "наличието на добавки и изменения в първоначалното съдържание на ръкописните текстове в оригинала на скица № АС-0700-69
от 05.02.2010 г.", която скица е основният графичен документ, върху който се базира обжалваният по дело № 1149/14 г. на АССГ административен акт- заповед № РД-40-36/15.09.2010 г. на Кмета на Столична община, с която е разпоредено отчуждаване на реална част от ПИ № 55 от кв. 4а по плана на гр. С., м. НПЗ "Х. Д.- Малашевци" с посочена в заповедта площ от 12 609 кв. м. Настоящият състав намира, че приетата по адм. д. № 12183/14 г. на АССГ експертиза, която се визира в молбите за отмяна, не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, а новосъздадено доказателство, което, обаче, не е писмено и поради това не представлява основание за отмяна по силата на тази разпоредба. Основателно ответникът по молбата поддържа, че установените с тази експертиза добавки и изменения в първоначалното съдържание на ръкописните текстове в оригинала на скица № АС-0700-69
от 05.02.2.10 г. може да бъде основание за отмяна само ако може да се квалифицира като подправка на документ и то ако тази подправка е установена по надлежния съдебен ред. В конкретния случай изобщо не се и твърди основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК и това е така, тъй като не е налице нито влязла в сила присъда, нито влязло в сила съдебно решение по иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. Основателен е и друг поддържано от ответника довод- аргументите, основани на съществуващи спорове за собственост върху един или друг недвижим имот не могат да се квалифицират като обстоятелство, представляващо основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на нито едно от основанията и конкретно това по чл. 239, т. 1 АПК. В заключение следва да бъде посочено, че аргументирано ответникът по молбата заявява, че И. Д. и Е. Г.- М. не сочат в молбите си какво ги е възпрепятствало да поискат събиране на доказателства за установяване съществуването на твърдяните в молбите факти в хода на самото адм. д. № 1149/14 г. Те са били страни по това дело и с полагане на дължимата грижа при водене на делото са могли да направят искания за събиране на доказателства за наведените в молбите за отмяна твърдения, но не са сторили това. Следователно не са налице нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Пропускът да бъдат установени определени обстоятелства в рамките на едно протекло административно съдебно производство в случая се дължи на неполагане на дължимата грижа от страната, като последиците от това не могат да бъдат отстранени по пътя на извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение. С оглед изложеното, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК и подадените молби за отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд - С. град ще трябва да бъдат отхвърлени.