Решение № 9529 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5413/2017 г.

Решение № 9529 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5413/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на С. Х. Д. от гр. С. срещу решение № 1313 от 1.03.2017 г., постановено по адм. д. № 548/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град, Т. отделение, 61-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на С. Х. Д. от гр. С. срещу решение № 1040 - 21 - 1 от 4.01.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град, с което е потвърдено разпореждане № 214-00-7198-1 от 22.12.2016 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Съдът е разяснил делото изцяло. Изводите относно фактическата обстановка обосновано кореспондират със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед приложимите норми на материалния закон. Касационният жалбоподател само посочва като отменителни основания съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, но не навежда конкретни доводи в тази връзка. По същество оплакванията му са за нарушение на материалния закон. По първоначалното дело не е било спорно, че Димитров е упражнил право на парично обезщетение за безработица, считано от 1.12.2013 г. Със заповед от 1.12.2016 г. на управителя на "Круматик" ЕООД трудовото правоотношение с лицето е прекратено, считано от същата дата. На 14.12.2016 г. жалбоподателят е подал заявление за отпускане на ново парично обезщетение за безработица. С разпореждане № 214-00-7198-1 от 22.12.2016 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО, прилагайки текста на чл. 54б, ал. 4 КСО, административният орган е отпуснал обезщетението считано от 1.12.2016 г. до 31.03.2017 г. в размер на 7.20 лв. дневно. Съгласно чл. 54б, ал. 4 КСО безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца. Спорът по първоначалното дело се е свеждал до това, в конкретния случай изтекъл ли е тригодишния срок от предходното упражняване на правото на обезщетение за безработица и правилно ли административния орган е приложил цитираната разпоредба. В тази връзка следва да се има предвид, че е налице законова и подзаконова нормативна уредба, която дава еднозначен отговор на посочения правен въпрос и в тази връзка указанията на ГД "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване", давани през 2005 г. и през 2011 г., не са задължителни за съда и не го обвързват. В чл. 10, ал. 2 от Наредбата за определяне и изплащане на паричните обезщетения за безработица е посочено, че тригодишният период се определя от датата на отпускане на предходното парично обезщетение за безработица, която за Димитров е 1.12.2013 г. Относно броенето на срока на години следва да се приложи чл. 60, ал. 2 ГПК. Съгласно тази норма срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Следователно тригодишния срок е започнал да тече от 1.12.2013 г. и изтича на 1.12.2016 г., като от тази дата е възникнало и новото право на парично обезщетение за безработица. Следователно последното е възникнало преди изтичането на три години от предходното упражнено право на обезщетение за безработица и в случая е приложима нормата на чл. 54б, ал. 4 КСО, съгласно която безработните лица получават минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца. По отношение на броенето по месеци е приложима нормата на чл. 60, ал. 3 ГПК. Лицето получава процесното обезщетение през месеците декември 2016 г., както и през м. януари, февруари и март 2017 г. Следователно 31.03.2017 г. е последния ден от последния месец. Субсидиарното прилагане на Гражданския процесуален кодекс произтича от чл. 46, ал. 2 ЗНА във връзка с чл. 144 АПК. Изложените в тези мотиви съображения налагат извод за липса на визираните от касатора отменителни основания, поради което постановеното решение се оставя в сила. При това положение, разноски в полза на С. Х. Д. не се дължат, а ответника не е поискал присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,