Решение № 135 от 8.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10561/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на М. К. И., чрез адв. Х. Тодоров, против решение 2630/11.08.2025 г., постановено по адм. дело 578/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на съда с твърдение за погрешна и непълна преценка на събраните доказателства по делото. В тази насока са възраженията му за неправилна квалификация на плащанията при покупко-продажбата на леките автомобили, непризнаване на отчетените сериозни загуби от определени сделки, неправилна оценка на получените целевите преводи за ремонт на чужд имот и игнориране на доходите от труда, положен от И. в Германия. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което ревизионния акт (РА) в оспорената пред съда част да се отмени като незаконосъобразен. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрск. Лазаров, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор и моли да бъде отхвърлена от съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и извърши проверка на валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Велико Търново е бил РА Р-04000423000199-091-001/11.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в потвърдената част с решение 59/20.06.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на М. И. при ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са установени допълнително задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 1 224 лв. и законна лихва в размер на 889,49 лв., за 2017 г. в размер на 3,84 лв. и 2,40 лв. лихви, установени загуби на ЕТ за 2018 г. в размер на -133,14 лв., за 2019 г. в размер на -2 791,17 лв. и за 2020 г. в размер на -12 300 лв.; за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 6 437,70 лв. и 4 678,33 лв. лихви, за 2017 г. в размер на 3,84 лв. и 2,40 лв. лихви, за 2018 г. в размер на 2 102,48 лв. и 1 101,52 лв. лихви; авансови осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2019 г. за ДОО в общ размер на 411,40 лв. и 216,56 лв. лихви, за ДЗПО-УПФ в общ размер на 140 лв. и 73,58 лв. - лихви; за ЗО в общ размер на 112 лв. и 81,41 лв. лихви; авансови осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2020 г. до 30.06.2020 г. за ДОО в общ размер на 541,68 лв. и 227,35 лв. лихви, за ДЗПО-УПФ в общ размер на 183 лв. и 76,79 лв. лихви, за ЗО в общ размер на 146,40 лв. и 75,39 лв. лихви. Фактическите установявания по делото обхващат процесуалните действия на органите по приходите в хода на ревизионното производство, образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-04000423000199-020-001/13.01.2023 г. на началник сектор при ТД на НАП Велико Търново. Административният съд е посочил, че ревизията е повторна след като с решение 3/06.01.2023 г. на ДД ОДОП Велико Търново е бил отменен РА Р-04000422001521-091-001/13.10.2022 г. На следващо място е разгледал предложенията за установяване на задълженията в ревизионен доклад (РД) Р-04000423000199-092-001/24.11.2023 г., както и изводите на решаващия орган, довели до отмяна на задълженията за годишен и авансов данък на ЕТ за 2017 г. и за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2019 г. Съгласно изяснените факти, през ревизираните периоди жалбоподателят е местно физическо лице съгласно чл. 4 ЗДДФЛ, което е данъчно задължено по смисъла на чл. 6 за придобитите доходи от източници в Република България и в чужбина. След преценка на фактите и събраните доказателства, вкл. приобщените от предходни контролни производства, органите по приходите са констатирали наличието на основания по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията, изразяващи се в неподаване на данъчни декларации до започване на съответното производство, укриване на приходи/доходи, липса на необходимите документи за установяване на основата за облагане и несъответствие между декларираните и/или получените доходи и имущественото състояние на физическото лице. По искане на жалбоподателя по делото са разпитани Ц. И. и Ф. Г. в о.с.з. на 13.12.2024 г. и неговата майка И. Г. в о.с.з. на 30.01.2025 г. Свидетелските показания са обсъдени в мотивите по същество като недостоверни да опровергаят фактическите констатации на РА поради противоречие със събраните документи и общия характер на твърденията на лицата, които са заинтересовани и се намират в роднински и приятелски връзки с И.. От правна страна съдът е потвърдил валидността на РА предвид възлагането ревизията и издаването му от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона писмена форма и реквизити съгласно чл. 120 ДОПК. Приложените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са съставени като електронни документи и са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи на възложилия производството орган и ръководителя на ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК. При проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК не е намерил съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон решаващият съд е достигнал до крайно заключение за неоснователност на жалбата. Според изложените мотиви, събраните доказателства при ревизията подкрепят извода за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, предпоставящи облагането да се извърши по особения ред на чл. 122 ДОПК. От друга страна ангажираните доказателства хода на съдебното следствие не покриват изискването за пълно насрещно доказване, с което да бъде оборена презумпцията за вярност на фактическите констатации на РА. Съдът е приел за неотносимо към спора твърдението във връзка с получените парични средства за ремонт на семейната къща от Я. И., тъй като преводите са извършени през 2020 г. и задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ не попадат в обхвата на ревизията. При определянето на данъчните основи по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. ревизиращият екип е взел предвид всички значими обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Тъй като РЛ е осъществявало стопанска дейност и не е представило никакви търговски или счетоводни документи, с РА правилно е извършено облагане с данък и задължителни осигурителни вноски. Обжалваното решение на Административен съд Велико Търново е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените правни изводи от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. При разрешаването на главния въпрос, свързан със законосъобразността на РА Р-04000423000199-091-001/11.03.2024 г. в обжалваната му част, не са допуснати наведените пороци с касационната жалба. Практиката на ВАС е последователна в разбирането, че наличието на всяко едно от основанията, изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК, е достатъчно за провеждане на ревизията по особения ред и формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, при наличието на някое от изчерпателно изброените в същата разпоредба обстоятелства. Административният съд е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса съгласно оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 ДОПК, възлагайки на жалбоподателя да опровергае фактическите констатации в РА и РД към него. Настоящият касационен състав споделя заключенията на решаващия съд за доказаност на посочените в РА предпоставки по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Крайните му изводи по същество са обективни с оглед на предоставената възможност на задълженото лице да обоснове оплакванията си. В случая е установено несъответствие на имущественото състояние на ревизираното лице и направените от него разходи с декларираните и/или получени доходи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., което съставлява основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. М. И. не е подал данъчни декларации и въпреки регулярното осъществяване на търговска дейност през ревизираните периоди не е представил доказателства за водена счетоводна отчетност. При ревизията и съдебното оспорване на РА жалбоподателят дори не оспорва системното извършване на сделките, доколкото възраженията му са за наличие на класически комисионен модел стр. 4, абз. 1 от касационната жалба. И в двете хипотези доказателствата по делото сочат за укриване на приходите от дейността, която правилно е обложена по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. Ирелевантни за преценката в случая са обстоятелствата във връзка с получените парични преводи от Я. И. и М. И. през 2020 г., тъй като задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ съответния период не попадат в обхвата на ревизията. В тази насока касаторът не отчита влезлия в сила РА Р-04000422001521-091-001/13.10.2022 г. Твърденията за приложение на СИДДО са изцяло бланкетни и неоснователни поради липсата на конкретни източници на информация и доказателства за реализирани доходи от данъкоплатеца в Република Гърция и Федерална Република Германия при пребиваването му през периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. Продължителният период и броят на осъществените сделки с предмет покупко-продажба на автомобили несъмнено разкрива получени приходи от търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ, подлежаща на облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Оборимите презумпции на чл. 123, ал. 1 и чл. 124, ал. 2 ДОПК са приложими по отношение на обстоятелствата, свързани с източниците на доходи, разполагаемите средства, вида на правоотношенията и разходите на М. И., за които и самото ревизирано лице не е представило логични обяснения. Така например не са ангажирани преки доказателства, налагащи причината за покупка на МПС марка Honda, модел CR-V за 9 500 лв. и последващата му продажба за 700 лв. или на загуба от 8 800 лв. Съгласно Тълкувателно решение 2 от 02.02.2022 г. по т. д. 8/2020 г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, не съществува противоречива съдебна практика относно облагането по особения ред в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за еднолични търговци, регистрирани по чл. 56 и сл. от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. Противно на твърденията на касатора, при определяне на основата за облагане на дейността на ЕТ с РА са приспаднати внесените здравни осигуровки от ревизираното лице. При този изход на делото и с оглед своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП се дължат разноски в размер на 2 935,77 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, определено на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,