Решение № 4437 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10041/2013 г.

Решение № 4437 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10041/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Визател" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, Кокалянски ханчета, ул. "Ведена" № 15 А, представлявано и управлявано от Здравка Желязкова Сафари срещу Решение № 3555 от 27.05.2013 г. постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 14109 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2141202061/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, София, в частта, в която не е изменен в полза на жалбоподателя и е потвърден с Решение № 2351/1.10.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, София. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Визател" ЕООД против ревизионен акт № 2141202061/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, София, в частта, в която не е изменен в полза на жалбоподателя и е потвърден с Решение № 2351/1.10.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, София За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че правилно обосновано и законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по процесните фактури, предвид че не е доказано настъпване на данъчно събитие и не е установено реално изпълнение на СМР. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Както правилно е посочил съда, доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и представените в съдебното производство договори, количествено-стойностни сметки, акт обр. 19 за приемане на СМР, не установяват, че доставчиците действително са извършили услугите, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на кадровата обезпеченост, включително непредставянето на безспорни доказателства за материалния ресурс на дружествата да осъществят услугите, описаните в процесните фактури. Съдът се е произнесъл по делото, с мотиви, проследявайки доставките от "Интер модус" ЕООД, "Строй Ком проект" ЕООД и "Интерсофстрой" ЕООД. Във връзка с отделните доставчици, са обсъдени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки. Безспорно е установено, че доставчиците не са открити и не са представили исканите документи. В процесните фактури е посочено единствено визираната услугата по кой договор е извършена, но не е посочено какъв е точно вида на извършените услуги. Същите не са специфицирани по количество и обем, т. е. не са спазени изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Не са посочени данни за вида на плащането - авансово, частично, междинно или окончателно. От представените документи не може да се установи как е формирана цената на всяка една доставка и какви материали и труд са вложени. Предвид на обстоятелството, че доставчиците не са открити, не е могло да се направи проверка на коректността на воденото счетоводство. Както в договорите, така и в протоколите липсват съществени елементи, от които да се направят изводи за това каква е била истинската воля на страните по договорите. Не е посочен точно как ще се извършват договорените СМР /в случаите, в които е представен договор/, дали това ще става с материали на оспорващия или на доставчика, както и дали доставчикът ще използва собствена работна ръка или ще наеме работници, само за изпълнение на поръчката. За нито един от доставчиците не са ангажирани доказателства за това, че е разполагала със съответния технически и технологичен ресурс за осъществяването на посочените строителни дейности. От представените в последното съдебно заседание количествено-стойностни сметки и актове обр. 19 не може да се определи как формирана цената на извършената услуга. Приходният орган е стигнал до извода, че тези фактури не отразяват реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, респективно данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС. Органът по приходите е приел, че доставчиците нямат капацитета да извършат възложената работа, поради което тези фактури не документират реални доставки на строителни услуги. Всичко това налага извода за неосъществяване на реални доставки, поради което начисления от доставчика данък е в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и 9 от ЗДДС и не е основание за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Представените от жалбоподателя договори, количествено-стойностни сметки и акт обр. 19 по делото, не опровергават тези изводи, не са установени данни в счетоводствата на тримата контрахенти. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В хода на съдебното производство жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да иска събирането на доказателства, относно всички относими към настоящия спор доказателства. Служебно е назначена съдебно-счетоводна експертиза на която е поставена задача, след оглед на място на мебелен завод "Визател" гр. Ботевград и производствен цех за мебели гр. Ботевград да даде заключение извършени ли са описаните СМР по договорите с тримата доставчици, но поради невнасяне на депозита същата е заличена. Съдът правилно е приел, че в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникването на правото на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС. Разноски: Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като не се претендира такова. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,