Решение № 3613 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11708/2017 г.

Решение № 3613 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11708/2017 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от официалния ветеринарен лекар при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) София-област - д-р Г. Г., чрез процесуалния му представител адв. Боева, срещу решение № 556/27.06.2017 г., постановено по адм. дело № 1146/2016 г. по описа на Административен съд - София-област /АССО/, с което е отменено негово разпореждане № 02/29.11.2016 г. за спиране експлоатацията на обект с вет. Рег. № 2068-0070, намиращ се в землището на с. Полянци, местност "Ташол", общ. Ихтиман, собственост на "Холид" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу обжалвания административен акт - разпореждане за спиране на експлоатацията на обекта и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - "Холид" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Маноле, област Пловдив, община Марица, представлявано от управителя Д. Д., чрез пълномощника си адв. Зарева, в писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а постановеното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд, след като е обсъдил представените по делото доказателства е приел, че с оспореното разпореждане е спряна експлоатацията на обект с ветеринарен Рег. № 2068-0070, намиращ се в землището на с. Полянци, местност "Ташол", общ. Ихтиман, собственост на "Холид" ЕООД. Обектът е предназначен за отглеждане на патици с капацитет 13 500 броя, в който в момента се отглеждат 0 броя птици, като спирането е постановено за срок до изпълнение на предписанието от 29.11.2016 г., в което е констатирано, че животновъдният обект е с ограда, която е прекъсната и не е с обособен вход, който да е единствен за обекта, не разполага с обособено място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане на патици за угояване и металните силози за съхранение на фураж и пелети, както и сградите за отглеждане на патиците не са обозначени. Разпореждането е издадено на основание доклад на комисия, назначена със заповед № РД 11-2328/28.11.2016 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), в който са посочени цитираните в разпореждането нередности, установени в резултат на извършена проверка. Същият е с дата 30.11.2016 г. Въз основа на този доклад е издадено и предписание № 16 от 29.11.2016 г., от официалния ветеринарен лекар, като в него е отразено, че проверката е извършена в присъствието на управителя Д. Д., като са дадени указания и е определен срок за изпълнение - 15.02.2017 г. При тези данни, съдът е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, същото има характер на акт за прилагане на принудителна административна мярка, издаден е в изискуемата писмена форма, но не са посочени фактически и правни основания за издаването му. От съдържанието не може да се установи какви са конкретните съображения за налагане на мярката, тъй като е безспорно установено, че в обекта няма отглеждани патици. Съдът също така е приел, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като извършената проверка не е била в присъствието на собственика на обекта или негов представител - в случая управителя на дружеството, предписанието, видно от отметката в същото е връчено на лице, което не е пълномощник/в този смисъл е и заключението на вещото лице – Ц./. Мярката е наложена преди да е изтекъл дадения с предписанието срок за отстраняване на констатираните нередности и е основана на доклад, който е от дата, следваща тази на издаване на оспорения акт, както и на предписанието № 16/29.11.2016 г. По тези съображения съдът е приел че е налице отменителното основание - съществено нарушение на административно - производствените правила при издаване на акта и го е отменил. Решението е правилно. В разпореждането са изложени фактически основания за издаването му, но правилно съдът е приел, че липсва посочване на правно основание. В разпореждането не е цитиран нито един текст от нормативен акт, нито се съдържа препращане към друг документ от преписката, в който да фигурира правното основание за издаването му. Цитираният доклад от проверка е от дата, следваща тази на разпореждането, поради което не може да служи за неговото обосноваване. Освен това в цитирания доклад също липсва конкретно посочване на това кои норми от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) или друг нормативен акт са нарушени. Не може да се приеме и доводът, че правното основание е това, на което е издадено предписанието, тъй като разпореждането не препраща към предписанието в частта относно мотивите, а само досежно срока на ПАМ. Освен това в предписанието е цитирано единствено правното основание за издаване на такова - чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), който текст регламентира кога се дава предписание, но не и правното основание да се наложи принудителна административна мярка - спиране на дейността на животновъден обект, което би следвало да е в някоя от хипотезите на чл. 253 или чл. 254 от ЗВМД. Правилен е изводът на съда за липса на посочване на правното основание за издаване на акта, съответно за липса на мотиви, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Предвид изложено, правилно като краен резултат е преценено наличие на отменително основание по отношение на оспорения индивидуален административен акт и решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски. Не следва да се присъждат разноски и на ответника по касация, тъй като такива не е доказано да са направени за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,