Решение № 8521 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13442/2010 г.
ВАСIII отделение15.06.2011 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение решение № 343/07.09.2010 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 335/2010 г. по описа на съда. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8521 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13442/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационен протест, подаден от прокурор Михайлова от Районна прокуратура - гр. Елена, против решение № 343/7.09.2010 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 335/2010 г. по описа на съда. С протестираното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен протеста против законосъобразността на Решение № 20/29.04.2005 г. на Общински съвет- Елена, взето по Протокол № 5/29.04.2005 г., в частта му с която ОбС- Елена разпорежда продажбата на недвижим имот, общинска собственост; осъдил е Районна прокуратура - гр. Елена да заплати разноски на Община Елена в размер на 900 лева С така подадения касационен протест се иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде обявена нищожността на Решение № 20/29.04.2005 г. на Общински съвет- Елена, взето по Протокол № 5/29.04.2005 г. Доводите против правилността на касационното решение касаят твърдението, че съдът не е съобразил факта, че с оспорваната заповед следва разпореждане с площ от 106,08 кв. м. кв. м. реална част от имот с обща площ от 410 кв. м., представляващо нарушение на чл. 202 от ЗУТ. Допълнителен касационен довод е, че разпореждането с имотът, общинска собственост, е извършено не с юридически самостоятелен недвижим имот, а с реална част от такъв имот, респективно без да има издаден и вписан по надлежния ред акт за общинска собственост. Ответната страна - Общински съвет - Елена, представляван от адв. Коева, м писмен отговор оспорва основателността на касационния протест. Ответната страна - "Холли" ЕООД-Елена- не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационния протест за основателен. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационния протест е редовно подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустим. Предмет на съдебен контрол, в проведеното съдебното производство по адм. дело № 335/2010 г. по описа на Административен съд Велико Търново е действителността на Решение № 20/29.04.2005 г. на Общински съвет- Елена, взето по Протокол № 5/29.04.2005, който контрол е осъществен в условията на чл. 147, ал. 2 във вр. с чл. 149, ал. 5 от АПК по протест на прокурор от Районна прокуратура - Елена. С посоченото решение общинския съвет е открил процедура за продажба на самостоятелен обект в сграда, представляващ помещение с площ от 106,08 кв. м., възлагайки на кмета на общината да проведе търг за продажбата на имота и сключи договор за продажба. Първоинстанционният съд след излагането на подробни мотиви е приел за допустим предявеният протест, като разглеждайки по същество делото е отхвърлил като неоснователно искането за обявяване на нищожност на оспореното решение. Съдът е обосновал своето решение, приемайки че се касае за акт, издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия в съответствие чл. 8, ал. 1 ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, при спазване на изискуемата форма, както и че не са допуснати никакви нарушения на процедурата по издаването му. По отношение на твърдението, поддържано от прокурор Михайлова, че е налице нарушения на правилата на чл. 34, ал. 4 от ЗОС и чл. 202 от ЗУТ, водещо до нищожност на акта, съдът е приел, че такива не се установяват-а и дори да има такива то те биха касаели последващи разпоредителни действия на кмета на общината, но не и самото решение на ОбС. По отношение на обстоятелството, дали има или не вписване по съответния ред в службата по вписванията на акт за общинска собственост, касаещ имота, предмет на разпоредителните действия, е прието, че такъв е налице- акт за общинска собственост № 91/26.08.1996 г., вписан на 26.05.2005 г.- т. е. преди сключването на договора за продажба. По отношение на спазването на чл. 202 от ЗУТ, изискващ доброволна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, както и правни сделки за прехвърляне на реално определени части от тях могат да се извършват само ако обособените дялове или части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти (с изключение на обектите по чл. 147, ал. 1, т. 1), съдът е приел, че в случая предмет на разпореждане е самостоятелен обект в сграда, "помещение за химическо чистене", с посочени граници, обособено в самостоятелен обект, поради което тази законова норма е неприложима. Като несъществен порок на заповедта е приет пропускът в решението да бъдат посочени идеалните части от сграда, принадлежащи към обекта, както и е отхвърлено възражението за превратно упражняване на власт, тъй като в случая целта на акта има своята законна цел и е постановен в изпълнение на решение на общинския съвет. Отхвърляйки предявения протест и с оглед претенциите на ответната и заинтересованата страна по делото за присъждане на разноски, съдът е осъдил Районна прокуратура - Елена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на община Елена 900 лева Решението е валидно, допустимо и правилно, като настоящата инстанция напълно споделя доводите на първоинстанционният съд относно липсата на основания за прогласяване нищожност на оспореното решение, считайки че същите са направени при правилно установена фактическа обстановка с оглед събрания по делото доказателствен материал и при спазване на логическите правила. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон и необоснованост, поддържани като касационни основания. Съдът е обсъдил подробно всички доказателства по делото, като на това основание е направил обоснован извод за неоснователност на протеста, поради липса на основания за обявяване на нищожност на Решение № 20/29.04.2005 г. на Общински съвет- Елена, взето по Протокол № 5/29.04.2005 г. За да се направи извод за нищожност на административния акт следва да са налице съществени пороци, отнасящи се до критериите за законосъобразност, предвидени в чл. 146 АПК, които да водят до невъзможност да се породят целените с акта правни последици. Оспореният акт не страда от такива пороци и не е нищожен, както правилно е приел първоинстанционният съд. Протестираното решение на ОбС е издадено от компетентен орган, в предвидената форма от закона и при спазване на административнопроцедурните правила. Не са нарушени материалноправните разпоредби при издаване на заповедта, още повече до степен, която води до нищожност. Съгласно чл. 202 от ЗУТ /чл. 62, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) сделки за прехвърляне на реално определена част от съсобствена сграда са допустими, ако обособените дялове или части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти. В сградата, предмет на обсъждане по делото, е установено съгласно акт за общинска собственост, че общината притежава самостоятелно обособен обект- "помещение за химическо чистете", със сочени площ и граници. Не се касае и за превратно упражняване на власт, доколкото същото не е доказано. Сделката е разпоредена при наличие на изрично предвидена възможност за това в закона. В този смисъл възражение за превратно упражняване на власт от страна на административния орган, също не може да бъде споделено. Превратното упражняване на властнически правомощия е свързано с издаването на акт, който води до постигането на цели различни от законовоустановените такива, а това в случая не е налице.. Като порок на акт, иначе отговарящ на останалите условия за законосъобразност /компетентност, форма, материална законосъобразност и спазени административнопроизводствени правила/ той по правило води единствено до отменяването му поради незаконосъобразност, но не и поради нищожност. Правните изводи на съда се обосновават от доказателствата по делото. Правилно, съдът с оглед изхода на спора е осъдил РП-Елена да заплати сторените по делото разноски от ответната страна. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. То е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,