Решение № 7932 от 16.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5571/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по: 1) касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж срещу Решение 5996 от 20.02.2025 г. на Административен съд София-град по административно дело 10112/2024 г. С обжалваното решение съдът обявява за нищожно Решение РД-02-14-1717/18.09.2024г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Региони в растеж (ОПРР), с което на Столична община е определена финансова корекция в размер на 25% допустимите разходи по договор от 18.01.2021 г. и допълнително споразумение към него от 27.04.2023 г. с изпълнител ВДХ АД, гр. София за нарушение на чл. 54, ал.1, т. 5, б. б и чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от Закон за обществените поръчки (ЗОП), представляващо нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата за посочване на нередности). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател в действителност обосновава в жалбата си само касационното основание нарушение на материалния закон. Сочи, че съдът неправилно е преценил, че към процесната нередност не е приложима изменената разпоредба на т. 14 от Наредбата за посочване на нередностите, изменена и допълнена с Постановление 248/05.07.2024 г. на Министерски съвет (ПМС 248/2024) след като вече веднъж при същите факти е била отменена определена финансова корекция за същото нарушение при предходната редакция на разпоредбата. Счита, че при отмяна на административния акт поради матариалнанезаконосъобразност не отпада факта на извършено нарушение, представляващо нередност, поради което РУО има задължение с акт да предприеме корективните мерки, които закона му предписва. В случая производството по установяване на нередност е започнало с първия акт по чл. 73, ал.2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) след приемане на ПМС 248/2024, поради което е налице нова нередност, която е доказана по основание и размер и не влиза в противоречие с предходно съдебно решение, тъй като последното се основава на друг закон. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно в частта за присъдените разноски, тъй като спорът не се отличава със значителна фактическа и правна стойност и претендираните разноски за адвокат в размер от 236 416,58 лв. правилно са приети за необосновано завишени и съответно намалени. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по същество оспорения административен акт като законосъобразен да бъде потвърден. Касаторът не сочи конкретни доводи в подкрепа на сочените други пороци на съдебното решени съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Налице е бланкетно твърдение за тези пороци, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него и кои точно изводи не отговарят на принципите на логическо мислене и установените факти. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не следва да се произнася служебно по пороците съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което не дължи произнасяне за тях. 2) частна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж срещу Определение 10308 от 25.03.2025 г. на Административен съд София-град по административно дело 10112/2024 г. С обжалваното определение е уважено искане на Столична община за изменение на Решение 5996 от 20.02.2025 г. на Административен съд София-град по административно дело 10112/2024 г. като първоначално присъдените разноски в общ размер 14 567 лв. са увеличени до 54 567 лв. Частният жалбоподател счита, че съдът неправилно е приел, че следва да увеличи присъдените разноски за адвокат като мотивите му са противоречиви и не съответстват на диспозитива на определението. Обоснова, че първоначално определения размер на разноските съответства на фактическата и правна сложност на делото и отчита правилно указанията по прилагането на закона, дадени в решението на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22. Иска обжалваното определение да бъде отменено, а по същество искането на Столична община за изменение на решението в частта за разноските отхвърлено. Касаторът и частен жалбоподател РУО се представлява от юрисконсулт З. Иванова, която поддържа и двете жалба по подробно изложените в тях аргументи и претендира разноски, прави обосновано възражение за прекомерност на договореното възнаграждение за адвокат на насрещната страна и иска същото да бъде съобразено с действителна фактическа и правна сложност на делото, като и с решението на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22. 3) частна жалба на Столична община срещу Определение 10308 от 25.03.2025 г. на Административен съд София-град по административно дело 10112/2024 г. С обжалваното определение е уважено искане на Столична община за изменение на Решение 5996 от 20.02.2025 г. на Административен съд София-град по административно дело 10112/2024 г. като първоначално присъдените разноски в общ размер 14 567 лв. са увеличени до 54 567 лв. Счита, че съдът неправилно и необосновано не е уважил искането за изменение на решението в частта за разноските в пълния размер на исканите разноски 240 983,59 лв. Счита за неправилен извода на съда, че възражението за прекомерност на ответната страна не е бланкетно. Обосновава, че пълният размер на възнаграждението за адвокат отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема извършена работа. Иска обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, а по същество в полза на Столична община да бъде присъден пълният размер на сторените в производството разноски за адвокат. Ответникът по касационната жалба и частен жалбоподател - Столична община се представлява от адв. А.-М. Спасова, поддържа отговора и частната жалба по изложените в тях съображения. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила, а определението за разноските отменено като в полза на Столична община бъде присъден пълният размер на сторените в производството разноски. Прави искане за присъждане на разноски и в касационното производството. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените жалби. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 21.02.2018 г. Столична община сключва с Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за реализация на проект Интегриран столичен градски транспорт фаза II на стойност 107 333 494,63 лв. при 100% безвъзмездна финансова помощ На 17.06.2020 г. Столична община обявява открита обществена поръчка с предмет Реконструкция на трамвайния релсов път по бул. Цар Борис III от трамвайното ух Княжево до трамвайното ухо Съдебна палата без участъците пл. Руски паметник и кръстовището на бул. Цар Борис III и на бул. Гоце Делчев. Документацията по поръчката е публично достъпна на адрес: https://app.eop.bg/today/65384. На 18.01.2021 г. между Столична община и ВДХ АД е сключен договор, с предмет: Реконструкция на трамваен релсов път по бул. Цар Борис III - от трамвайно ухо Княжево до трамвайно ухо Съдебна палата, без участъците на пл. Руски паметник и кръстовището на бул. Цар Борис III и бул. Гоце Делчев, на стойност 40 534 831,70 лв. без ДДС. На 17.06.2021 г. ръководителят на УО на ОПРР уведомява Столична община за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция. На 01.07.2021 г. Столична община представя възражение. На 20.09.2021 г., с Решение РД-02-36-1054, ръководителят на УО на ОПРР определя на Столична община финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договор от 18.01.2021 г. с ВДХ АД на стойност 40 534 831,70 лв. без ДДС, за нередности за нарушения на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 1-3, б. б) ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП и на чл. 54, ал. 1, т. 5, б. б) и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, квалифицирани съответно по т. 11, б. б) и т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. С Решение 4740/04.05.2023 г. на Върховен административен съд по адм. дело 9851/2022 г. е отменено Решение 2648/19.04.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело 10082/2021 г и вместо него е постановена отмяна на Решение РД-02-36-1054/20.09.2021 г. на РУО на ОПРР. Съгласно последното в приложимата му част към настоящия спор относно нарушението на 54, ал. 1, т. 5, б. б) и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, квалифицирано като нередност т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередностите, касационната инстанция приема, че изискуемата информация за липсата на основанията за отстраняване и съответствие с критериите за подбор е представена от участника и той е отстранен незаконосъобразно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5, б. б) ЗОП. Неправилно обаче нередността е квалифицирана по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, съгласно която Критериите за подбор или техническите спецификации са променени след отварянето на офертите или са приложени неправилно. В описанието на нередността по т. 14 е предвидено отстраняване на кандидат или участник, чиято оферта е трябвало да бъде допусната до разглеждане на техническото предложение, ако публикуваните критерии за подбор или техническите спецификации са били спазени. В случая установеното с оспорения административен акт нарушение не представлява неправилно приложение или промяна на критерии за подбор или техническите спецификации след отварянето на офертите. Напротив, във фактическите си установявания административният орган е посочил, че отстраненият участник е представил изискуемите документи за липсата на основанията за отстраняване и съответствие с критериите за подбор, като нарушението не обхваща преценката им. Констатираните от ръководителя на УО обстоятелства, които според него представляват нарушение на цитираната разпоредба на ЗОП, не могат да бъдат подведени под сочената хипотеза на нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, тъй като не изпълват предвидените в същата предпоставки. Следователно посоченото правно основание не е годно да обоснове наличието на твърдяната нередност. РУО на ОПРР приема, че Решение 4740/04.05.2023 г. на Върховен административен съд по адм. дело 9851/2022 г. потвърждава изводите му за осъществено от бенефициера Столична община нарушение на 54, ал. 1, т. 5, б. б) и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, но то неправилно е квалифицирано като нередност. Установява, че междувременно с ПМС 248/2024 г. е прието и влязло в сила изменение на Наредбата за посочване на нередностите, включващо изменение и на т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от същия закон, като предметният обхват на нередността е разширен. Прави извод, че новият обхват на нередността т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередностите (ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.) включва и извършено нарушение от Столична община на чл.54, ал. 1, т. 5, б. б) и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП засягащо договор от 18.01.2021 г. с ВДХ АД на стойност 40 534 831,70 лв. без ДДС, поради което стартира нова процедура за определяне на финансова корекция за него. На 04.09.2024 г. ръководителят на УО на ОПРР отново уведомява Столична община за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция за нея. На 13.09.2024 г. Столична община представя възражение. На 18.09.2024 г. Решение РД-02-14-1717, ръководителят на УО на ОПРР определя на Столична община финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договор от 18.01.2021 г. с ВДХ АД на стойност 40 534 831,70 лв. без ДДС, за нередност за нарушения чл. 54, ал. 1, т. 5, б. б) и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, квалифицирано по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередностите (ДВ, бр. 59 от 12.07.2024г.). С обжалваното съдебно решение съдът приема, че оспореният административен акт е нищожен на основание чл. 177, ал.2 АПК поради противоречие с обективните и субективни предели на сила на пресъдено нещо на Решение 4740/04.05.2023 г. на Върховен административен съд по адм. дело 9851/2022 г., с което е отменен предходен административен акт за определяне на финансова корекция по същия договор за изпълнение, за същия програмен период и при същите фактически и правни установявания. Приема, че тъй като сигналът за нередност е от 2021 г и още тогава е установено нарушението и то е квалифицирано като нередност, за която финансовата корекция е отменена като незаконосъобразна, няма основание за приложение на т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередностите (ДВ, бр. 59 от 12.07.2024г.). Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Основният спорен въпрос между страните е кой е приложимия закон. Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление е изменена и допълнена с Постановление 248 от 5.07.2024 г. на Министерски съвет обн. в ДВ, бр. 59 от 2024 г. С разпоредбата на § 1 от ПМС 248 от 5.07.2024 г. в наименованието на наредбата думите "Европейски структурни и инвестиционни фондове" се заменят с "Европейските фондове при споделено управление". Съгласно разпоредбата на § 13 от Преходните разпоредби към ПМС 248 от 5.07.2024 г. до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане на най-нуждаещите се лица, програмите за европейско териториално сътрудничество, в които Република България участва за периода 2014 - 2020, Обща програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", фонд "Убежище, миграция и интеграция", фонд "Вътрешна сигурност" и Резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит, разпоредбите на наредбата, отменени или изменени с това постановление, запазват своето действие по отношение на изпълнението, управлението и контрола на тези програми, с изключение на § 8 и 11, които се прилагат за производствата по определяне на финансови корекции по тези програми, започнали след влизането в сила на това постановление. Видно от изложеното по отношение процесния спор са приложими разпоредбите на Наредбата след влизането в сила на ПМС 248 от 5.07.2024 г., доколкото същият се отнася до законосъобразността на административен акт издаден по програмите за европейско финансиране от програмен период 2014-2020 г., проверката по който е започнала след влизане на § 11 от ПМС 248 от 5.07.2024 г. в сила. Това е така, тъй като с изпращането на ново уведомление за установена нередност на 04.09.2024 г, за която предстои определянето на финансова корекция, административният орган е започнал ново производство. Без значение в случая е, че сигналът за нередност е от 2021 г., тъй като след отмяната на Решение РД-02-36-1054/20.09.2021 г. на РУО на ОПРР по съдебен ред, административният орган има възможност да направи нова оценка за наличието на нередност. Установената нередност представлява фактическото основание за определяне на финансова корекция, което чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ визира. С акта по последно посочената разпоредба, органът установява наличието на нередност, за която се дължи определяне на финансова корекция. Но така установеното основание - наличието на нередност, има само установително действие, не и само по себе си разпоредително, тъй като без определен (определяем) размер на финансовата корекция не може да възникне задължение за нея. В тази си част решението има характера на писмена оценка по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (чл. 14, ал. 3). Следователно новото производство по определяне на финансова корекция протича от 04.09. 2024 г. до 18.09.2024 г., т.е. след влизане на § 11 от ПМС 248 от 5.07.2024 г. в сила. С оглед посоченото, не е налице основание за прогласяване нищожността на Решение РД-02-14-1717/18.09.2024г. на РУО на ОПРР поради влязло в сила съдебно решение, тъй като сочената нередност има различно съдържание от тази, която е била основание за определяне на финансовата корекция по Решение РД-02-36-1054/20.09.2021 г. на РУО на ОПРР. Административен съд София-град не е извършил проверка дали посочените в оспорения акт фактически основания са правилно установени от органа, съставляват ли соченото нарушение на по чл. 54, ал. 1, т. 5, б. б) ЗОП, а то от своя страна правилно ли е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередностите (ДВ, бр. 59 от 12.07.2024г.), действащ нормативен акт към датата на издаване на оспорването решение за определяне на финансова корекция. След като първоинстанционният съд не е разгледал фактическите и правни основания, въз основа на които е прието, че е налице нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 5, б. б) ЗОП и съответно нередност, обосноваваща определянето на финансова корекция, касационната инстанция не може за първи път да излага доводи в тази насока с оглед на забраната на чл. 220 АПК. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. С оглед изложеното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение поради нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на първоинстнациония съд който да извърши проверка дали посочените в оспорения акт фактически основания са правилно установени от органа, съставляват ли соченото нарушение на по чл. 54, ал. 1, т. 5, б. б) ЗОП, а то от своя страна правилно ли е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередностите (ДВ, бр. 59 от 12.07.2024г.) и да обоснове правни изводи въз основа на установеното и приложимия закон към датата на издаване на оспорения акт. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските, включително относно размера им при първото разглеждане на спора (предмет и на двете частни жалби) и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съобразно крайния извод относно законосъобразността на оспорения административен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение