Решение № 2477 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9446/2018 г.
ВАСVIII отделение20.02.2019 г.докладчик Росица Драганова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3939 от 12.06.2018 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 1581/2018 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2477 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9446/2018 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, подадена чрез юрк. П. Георгиев, против решение № 3939 от 12.06.2018 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 1581/2018 г. С решението е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0316941/11.01.2018 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС на "Мира Тел" ООД е наложена принудителна административна мярка – забрана за достъп до сайт – www. citytel. bg" за извършване на онлайн продажби за срок от 14 дни. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че административният акт е издаден при наличие на всички изискуеми от ЗДДС предпоставки. Искането е за отмяна на решението и вместо него да се постанови друго по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - "Мира Тел" ООД, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба, като моли да се остави без уважение, по съображения подробно изложени в представен по делото отговор и в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № 0316941/11.01.2018 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, с която на "Мира Тел" ООД е наложена принудителна административна мярка - "забрана за достъп до сайт – www. citytel. bg", за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон, като излага мотиви, че изводите на административния орган по отношение на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален бон, са неправилни и несъответстващи на установената фактическа обстановка. Решението е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, състоящо се в задължение на търговеца при разносна търговия да издава фискална касова бележка и да я предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането. Правилно съдът е приел, че това нарушение не е установено в конкретния случай. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба Н-18/13.12.2006 г. "разносната търговия" представлява продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка. При този вид дейност, на основание чл. 25, ал. 2 от наредбата, фискалната касова бележка се издава от продавача и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането. Това е редът за издаване на фискална касова бележка, когато се касае за разносна търговия т. е. фискалният бон се издава преди предаването на стоката и плащането й от купувача. В случая, в хода на съдебното производство от "Мира Тел" ООД е установено, че доставката не е била извършена на посочената в заповедта дата, а на следващия ден, когато вече е била придружена с фискална касова бележка. Наистина това обстоятелство се дължи на отказа на клиента да приеме доставената стока, без да е придружена с фискална касова бележка, но това не променя извода за липса на доставка предходния ден. От своя страна касаторът не е ангажирал никакви доказателства за твърдението си, че доставката е осъществена на 30.10.2017 г., а такива е могло да бъдат ангажирани чрез свидетелските показания на лицето, което е подало сигнала за нарушението. От приложения по делото търговски документ за продажба на стоки стокова разписка не се установява, че стоката е доставена, получена и платена от купувача на 30.10.2017 г., тъй като липсва подпис на получател. Във връзка с изложените в отговора на ответника по касация доводи следва да се отбележи, че за дружеството, като доставчик на стоки при разносна търговия, е съществувало задължение едновременно с оформяне на търговския документ да издаде и фискалната касова бележка на посочената стойност. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорения акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора ответникът има право на направените по делото разноски, но тъй като е направено само искане за присъждането им, без да е представен списък и доказателства за извършени такива пред настоящата инстанция, разноски не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,