Решение № 13232 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3303/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). С решение 254/09.01.2024 г., постановено по адм. дело 6767/2023 г. по описа на Административен съд София град е отменена заповед РД-25-850/19.06.2023г. на директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас и в полза на Многопрофилна болница за активно лечение "Сърце и Мозък ЕАД, е присъдена сумата 1086 лева - разноски по делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас, действащ чрез пълномощника П. Демирева - началник на отдел АПОД-служител с юридическо образование. По съображения за неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се остави в сила заповедта за налагане на санкция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение "Сърце и Мозък ЕАД гр.София в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. С молба по делото подадена чрез пълномощник юрисконсулт М. Димитрова от 13.11.2024 г. поддържа представения отговор. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски за всички инстанции, като прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от касатора. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на оспореното решение в обжалваната му част. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно в обжалваната му част, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно и правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се отбележи следното: Процесната заповед издадена от Директора на РЗОК Бургас на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 422, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности 2020-2022г. (отм., на ответника е наложена санкция финансова неустойка" в размер на 200 лв., на основание чл. 416, ал. 3 от НРД 2020-2022г. (отм.), за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 от 330, чл. 280 във връзка с чл. 288, ал. 1, чл. 292, т. 4 от НРД 2020-2022г. (отм.). Същото е отразено в представения протокол 468/18.04.2023г. от проверка, извършена в периода от 09.03.2023г. до 15.04.2023г. въз основа на Заповед РД-25-327/08.03.2023г. на директора на РЗОК Бургас, с предмет дейността на ответника по индивидуален договор с 022103/18.02.2020г. за оказване на болнична медицинска помощ (БМП). Съгласно т. 10. от Протокол 468/18.04.2023г., здравноосигуреното лице (ЗОЛ) В. С. е хоспитализирано в лечебното заведение както следва: от 02.02.2023г. до 06.02.2023г. с история на заболяването (ИЗ) 2134, по КП [диагноза], с окончателна диагноза: ИМИ във ВВС; от 08.02.2023г. до 09.02.2023г.. с ИЗ 2542, по КП 216 Спешни състояния в гръдната хирургия" с окончателна диагноза: [диагноза]. Съгласно изискванията на ДЛА по тази КП, тя се счита завършена ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум три диагностични процедури от различни блокове, посочени в Приложение 21. Видно от медицинската документация на ИЗ 2542, пациентката постъпва с оплакване от [състояние]. Извършено е КТ изследване на [наименование] с резултат: Без данни за [наименование]. При проверката се установило, че на пациентката не е извършена оперативна интервенция. В ИЗ няма оперативен протокол от проведена операция, в РЗОК - Бургас не е отчетена основна оперативна процедура. При тези обстоятелства административният орган приел, че е нарушен чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 от 330, чл. 280 във връзка с чл. 288. ал. 1, чл. 292, т. 4 от НРД (отм.). Отбелязано е в обстоятелствената част на оспорения акт, че на основание чл. 76б от 330 е съставен Протокол за неоснователно получени суми 470/18.04.2023 г. за ИЗ 2542 по КП 216. За да уважи сезиралата го жалба срещу санкциониращата заповед в посочената част първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че тя е материално незаконосъобразна, понеже се касае за неправилна правна квалификация на нарушението и налагане на санкция при несъобразяване на приложимото материално право, защото допуснатото нарушение е следвало да бъдат санкционирани по чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. (отм), по която разпоредба се налагат санкции на изпълнител на болнична медицинска помощ за нарушаване на условията и реда за оказване на медицинска помощ, а не по чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., по която норма се налагат санкции на изпълнител на болнична медицинска помощ за нарушаване на изискванията за работа с медицинска или финансова документация. Съдът е посочил, че нарушението е свързано с условията и реда за оказване на медицинска помощ на пациентите, т.е. с неизпълнение на част или на целия установен алгоритъм на лечение по клиничната пътека, а е наложена санкция за неизпълнение на изискване към водената медицинска документация. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а инвокираните от касатора възражения не могат да бъдат споделени. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед, като предвид събраните писмени доказателства и приложимия към казуса материален закон в мотивите на решението обосновано е прието, че визираното от органа нарушение от заповедта е неправилно квалифицирано, в резултат на което материално незаконосъобразно е наложена санкция за извършването им по неприложима в случая разпоредба. Допуснатите пропуски от лечебното заведение, констатирани по тази точка, касаят реда и условията за оказване на медицинска помощ, и не оформянето на медицинската документация. Поради това касационната инстанция намира извода на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт за правилен. Констатациите на първоинстанционния съд във връзка с извършената проверка сочат за неспазване на изискуем минимален болничен престой от 3 дни, непровеждане на консервативните медикаментозни процедури за описания по-горе минимален престой на пациента, от което следва да се приеме, че не е изпълнен в цялост диагностично-лечебният алгоритъм на КП 216 за пациентката предвид нейната диагноза, което е основание за налагане на санкция съгласно разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО и чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. (отм.) Докато допуснати нарушения на изискванията за работа с медицинска документация е основание за прилагане на санкцията по чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. (отм.). В настоящия случай не става въпрос за неправилно документиране на медицинска дейност, а за нарушения на условията и реда на оказване на медицинска помощ. Посочването на неправилна правна квалификация води до незаконосъобразност на акта поради противоречие с материалния закон и е основание за неговата отмяна, както правилно е приел първоинстанционният съд. (В този смисъл Решение 6318 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. 13061/2020 г., VI о., Решение 11882 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. 3274/2023 г., VI о., Решение 5792 от 13.05.2024 г. на ВАС по адм. д. 11538/2023 г., VI о., Решение 4666 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. 6472/2023 г., VI о.) С оглед на това следва да се приеме, че като е отменил оспорената пред него заповед, Административен съд София град вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба), поради което постановеното от съда решение в атакуваната му част трябва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма как да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Искането на ответникът по касация, за когото изходът от спора е позитивен, е за присъждане на разноски за производството пред всички инстанции, но такива са присъдени в първоинстанционното производство, поради което искането е основателно само за тези пред касационната инстанция. В случая ответника е бил представляван от юрисконсулт без явяване в съдебно заседание, поради което следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение