Решение № 15519 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7775/2009 г.

Решение № 15519 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7775/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район "Приморски" община Варна срещу решение № 166 от 10.03.2009 г. постановено от Окръжен съд Варна, административно отделение, V състав по адм. д. № 2339/2006 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора. Алтернативно прави искане след отмяна на обжалваното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът Светла Атанасова Досева не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Парши Янулова Колева не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Валери Георгиев Василев изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред окръжния съд е образувано по оспорване на заповед № 700 от 24.08.2006 г., с която кмета на район "Приморски" - община Варна е одобрил оценка на подобрения и трайни насаждения в имот пл. № 740 по помощния план на селищно образувание "Ален мак", землището на кв. Виница, община Варна. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че при постановяване на оспорената заповед е допуснато особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че административния орган е постановил оспорената заповед по заявление, подадено след изтичане на преклузивния срок по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че след изтичане на тридесетдневния срок от датата на влизане в сила на ПНИ правото по ползвателя да иска оценяване на подобренията и трайните насаждения в имота, възстановен по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е преклудирано. В случая молбата за оценка е подадена повече от една година след като плана на новообразуваните имоти за това отреждане е влязъл в сила, поради което административния орган не е следва да я разглежда респ. да постанови на това основание административен акт. Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Незаконосъобразни са правните изводи на решаващият съд досежно характера на срока, уреден в разпоредбата на § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съобразно този текст правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти могат да подадат молба за оценка до кмета на общината, която съдържа данни за имота и за подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и за ползвателя. В случая производството е започнало по молба на бившия собственик, комуто е признато право на възстановяване и съответно на това основание с плана на новообразуваните имоти е отреден имот, образуван при спазване на изискванията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Срока в който правоимащия може да поиска изготвяне на оценка не може да преклудира вече признатите му права, поради което следва да се приеме, че този срок има инструктивен характер и цели дисциплиниране на страните в административното правоотношение. В този смисъл изводите на решаващият съд, че с изтичане на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е преклудирано правото на бившия ползвател да иска оценяване на подобрения, отредени в имот за бившия собственик са незаконосъобразни и необосновани. Това негово материално право е възникнало с отреждането по плана на новообразуваните имоти и след влизането му в сила разпореждането на този стабилен административен акт е задължително както за адресатите му, така и за административния орган, който следва да приключи производството с оценка изготвена по реда на § 31, ал. 2, т. 4 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Като е стигнал до различни правни изводи относно характера на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и само на това основание е отменил оспорения акт като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, решаващият съд е постановил незаконосъобразно решение което следва да бъде отменено. Настоящият състав прие, че следва да се произнесе по същество на спора, тъй като делото е изяснено от фактическа страна. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, която е установила, че оспорената оценка на подобренията и трайните насаждения не е определена правилно. Съобразно заключението на тази експертиза стойността на подобренията и трайните насаждения в оценяваната част от имота е 3 136, 00 лв. в това число за трайните насаждения 2 324, 00 лв. и за подобренията 812, 00 лв. Съобразно приложените таблици към заключението на вещото лице оценката за трайните насаждения и подобренията е за идентични, оценявани от лицензираното лице в оспорената заповед. Разликата в дадената оценка е по отношение на приложения принцип за оценяване визиран в разпоредбата на § 31, ал. 2, т. 4 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Въпреки, че това заключение не е било прието от оспорващата страна и е допусната тройна съдебно-техническа експертиза, не се налага връщане на делото за ново разглеждане, тъй като по вина на страната оспорила заключението не е изслушана допуснатата тройна експертиза. Настоящият състав прие, че оспорената заповед следва да бъде изменена като оценката бъде увеличена от 1 720 лв. на 3 136, 00 лв. По тези доводи обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение по същество на спора, с което на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да се измени оспорения административен акт като се увеличи определената оценка от 1 720, 00 лв. на 3 136, 00 лв. Воден от горното на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение