Решение № 6365 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8949/2014 г.

Решение № 6365 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8949/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") срещу решение № 2952 от 07.05.2014 г., постановено по адм. дело № 8721 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град, в частта, с която по жалба на "Терен" ЕООД, гр. София е отменено Уведомително писмо изх. № 02-220-2600/1559 от 09.08.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. за кампания 2012 г., на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период в размер на 4149,33 лв. Релевирани се доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. Претендира разноски по делото. Ответникът - "Терен" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител, в открито заседание изразява становище за правилност на решението и моли съда да го остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира за необоснован извода на съда, че в административния акт не е посочена фактическата причина за налагане на санкция за бъдещ период, както и за този, че кореспондиращата правна норма е непълно посочена. Предлага да се отмени решението в обжалваната част и вместо него да се отхвърли изцяло жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Терен" ЕООД, гр. София против Уведомително писмо изх. № 02-220-2600/1559 от 09.08.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. за кампания 2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което му е отказано финансово подпомагане по мярка 214 АЕП в размер на 4 149,33 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 4 149,33 лв. Земеделският стопанин е възразил, че оспореният административен акт не съдържа фактически и правни основания за постановяването му, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. С оспорената от касационния жалбоподател част на решението първоинстанционният съд е отменил уведомителното писмо в частта, с която на жалбоподателя е наложена санкция за бъдещ период в размер на 4 149,33 лв. За да отмени уведомителното писмо, в посочената част, съдът приел, че същото е издадено от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП. Преценил обаче, че изискването за издаването на акта в предвидената от закона форма не е спазено, защото в него не била посочена фактическата причина за налагане на санкция за бъдещ период. Също така непълно била посочена и кореспондиращата правна норма, доколкото разпоредбата на чл. 16 от Регламент 65/2011 г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, съдържа седем отделни параграфа, без в писмото да е конкретизирано кой от тях е приложим. Съдът е приел, че в § 5, трета алинея и в § 6, втора алинея са предвидени изключвания "отново от получаването на помощ, до разликата между декларираната в искането за плащане площ и установената площ". Тези изключвания, според съда, се дължат на различни причини във всяка от двете посочени хипотези - § 5, трета алинея се отнася до наддеклариране, а § 6, втора алинея - до умишлено наддеклариране. Приел, че ответникът не е изложил фактически и правни мотиви коя от двете хипотези е налице, поради което отменил акта в частта за наложената санкция. Обжалваното решение е правилно. По делото няма спор относно факта, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, т. е. стопанисва земеделска площ, включена в системата за идентификация на земеделските парцели. Не се спори и че в срока, определен в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., в съответствие с чл. 32, ал. 1 ЗПЗП, чл. 41, ал. 2 и чл. 46 ЗПЗП, е подал заявление за подпомагане по образец. Законосъобразността на постановения с уведомителното писмо отказ от финансово подпомагане, не е предмет на настоящото производство, доколкото срещу тази част на решението не е подадена касационна жалба. Спорът по настоящото делото се свежда до изискванията за форма на административния акт, в отменената от съда част, а именно изложени ли са конкретни фактически и правни основания за налагане на санкция по чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Изводите на административния съд в тази връзка са правилни и законосъобразни и напълно се споделят от настоящата инстанция. Видно от оспореното Уведомително писмо, на стр. 6 е отбелязано: "Наложени санкции за бъдещ период в общ размер от: 4149.33 лв." и е посочено правното основание на чл. 16 от Регламент 65/2011 г. Както правилно е посочил административният съд, чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, съдържа седем отделни параграфа, като никъде в уведомително писмо не е налице изрично позоваване на някой от тях. Независимо, че по делото е установено наддеклариране на площ в размер на 100 %, приложимото в случая правно основание не може да бъде установено по подразбиране. Разпоредбата на чл. 16, § 5, трета алинея от Регламент (ЕС) № 65/2011, предвижда, че ако разликата е повече от 50 %, бенефициерът се изключва отново от получаването на помощ, до разликата между декларираната в искането за плащане площ и установената площ. § 6, втора алинея от своя страна предвижда, че ако разликата е повече от 20 % от установената площ, бенефициерът отново се изключва от възможността да получава помощта, до определен размер, който съответства на разликата между декларираната площ и установената площ. Следователно, както § 5, така и § 6 на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011, предвиждат налагане на санкция за бъдещ период, но при различни хипотези: съответно при "наддеклариране" и при "умишлено наддеклариране", както и при различен процент на наддеклариране. Както бе посочено по-горе, видно от съдържанието на уведомителното писмо, в него не са конкретизирани фактическите основания на някоя от двете хипотези, а същевременно не е посочено изрично и конкретното правно основание, приложимо в конкретния случай. Не отговаря на действителното положение направеното в тази връзка твърдение в касационната жалба, че в Уведомителното писмо изрично било посочено правното основание на чл. 16, § 5, пр. 4 от Регламент 65/2011 г. Никъде в текста на Уведомителното писмо, включително в таблиците, които са неизменна част от него, правното основание за приложение на чл. 16 от Регламент 65/2011 г. не е конкретизирано чрез посочване на параграфи и алинеи. Предвид това, че в тази си част уведомителното писмо има санкционен характер, то административният орган дължи задълбочено мотивиране и точно посочване на фактическите и правни основания. Липсата на мотиви или неяснотата до степен на липса на такава воля на органа при посочването на фактическите и правните основания за издаване на акта, всякога са приемани от съдебната практика като съществено нарушение на изискванията за мотивираност на акта, което води до неговата отмяна. Съобразявайки константната практика на ВАС, съдът обосновано е приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и винаги е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Ето защо първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният административен акт, в частта за наложена санкция по чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011, е постановен в нарушение на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - без да са изложени конкретни фактически и правни основания за издаването му. Това нарушение лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, както и препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда. Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт е правилен, поради което съдът правилно го е отменил, като е следвало да упражни правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изложеното по-горе настоящият състав намира, че на основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва преписката де се върне на административния орган за ново произнасяне в съответствие с изложените по-горе мотиви. Предвид горните съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че решение на АССГ в обжалваната част е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила, като се допълни с диспозитив по чл. 173, ал. 2 от АПК - преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания от съда. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд