Решение № 7855 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10194/2015 г.

Решение № 7855 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10194/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика, град С. против решение № 4093/12.06.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 8748/2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 2181201596/2.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град С., потвърден с решение № 1822/26.07.2012 г. при обжалването по административен ред. Изложени са доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал представените от ревизираното лице писмени доказателства, които имат характер на частни документи по смисъла на чл. 180 от ГПК. Касаторът счита, че неоспорването на тези документи не е абсолютна предпоставка да бъдат кредитирани. В тази връзка посочва, че представените доказателства не отразяват действително извършени доставки, тъй като са налице несъответствия, които са останали недоказани и в съдебното производство. Основните възражения се свеждат до липсата на превозвач в пътно-прехвърлителните разписки, както и че "Й." ЕООД не е собственик на слънчогледа. По отношение на превозвачите "В. т." ООД и "А." ООД е посочено, че не са издали фактури за транспортни услуги на доставчика "Й." ЕООД. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - "Б. А. п." ЕООД, гр. С., чрез процесуалния си представител адв. М. Т. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210 АПК и в срока по 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административният съд е бил ревизионен акт, с който на "Б. А. п." ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 20 021.76 лева за данъчен период м. 09.2011 г. по фактури, издадени от "Й." ЕООД, като резултатът за периода от ДДС за възстановяване в размер на 26 783.72 лева е променен на ДДС за възстановяване в размер на 6761.96 лева. С обжалваното решение съдът е отменил оспорените задължения, като е приел за доказано реалното осъществяване на спорните доставки на слънчоглед. По фактура № 242/2.09.2011 г. и по фактура № 244/9.09.2011 г. съдът е изложил мотиви, че доставката на 45 т и съответно 56 т слънчогледово семе от реколта 2011 е извършена на три пъти и стоката е приета от представител на "Б. А. п." ЕООД. В тази връзка съдът е обсъдил представените пътно-прехвърлителни разписки № 363/3.09.2011 г., № 1027/8.09.2011 г., № 1026/8.09.2011 г., приемо - предавателни протоколи от № 1 до № 5, товарителница № 58/8.09.2011 г. с превозвач "А." ЕООД и банкови извлечения за плащане по фактурите. Фактура № 317/14.09.2011 г. издадена за доставка на 3040 кг според съда документира изравняване на приетото количество слънчогледово семе по описаните приемо- предавателни протоколи към горните фактури. По фактура 320/28.09.2011 г. съдът е посочил, че се касае за доставка на 9600кг слънчоглед, реколта 2011, доставено с превозвач "Ш. Т." ООД с автомобил рег. № РВ 8803 по товарителница № 050191/19.09.2011 г. с посочен номер на пътен лист № 124/19.09.2011 г. По фактура № 321/19.09.2011 г. съдът е приел, че 41.880 т слънчоглед са доставени на два пъти: първа доставка на 19320 кг на 17.09.2011 г. с МПС рег. № В3037 РВ от шофьор Т. Т., като за получаването е подписана пътно-прехвърлителна разписка № 476/17.09.2011 г. и приемо-предавателен протокол № 6/17.09.2011 г. и втора доставка - на 22720 кг, на 17.09.2011 г. с автомобил рег. № Р 8172, извършена от "В. Т." ООД, с шофьор Я. П.. В пътно-прехвърлителна разписка е посочено, че се натоварва количество 22 720 кг, прието с приемо-предавателен протокол № 7/19.09.2011 г. При така установените факти, съдът е формирал извод, че са налице действително развили се търговски взаимоотношения между ревизирания субект и процесния доставчик. Прехвърлянето на правото на собственост върху стоката е удостоверено от представените по делото договори с предмет земеделска продукция, приемо-предавателни протоколи, платежни документи, фактури и др. Тези документи според съда представляват пряко доказателство за осъществената продажба на стока и не могат да бъдат игнорирани от факта, че доставчиците не са намерени в хода на ревизията. Изложени са мотиви, че получаването на стоките и услугите, се потвърждава и от представените товарителници и кантарни бележки, които съдържат точни данни за номер на превозното средство, описание на товара, стойност на измереното количество, име и фамилия на водача, подпис на лицето, извършило претеглянето. Представените по делото писмени доказателства за осъществяване на преките доставки се подкрепят и от заключението на ССЕ, според което процесните фактури са осчетоводени от ревизираното лице като покупки с право на данъчен кредит, а при доставчика са отчетени приходи от продажби на стоки. От решението на Съда на ЕС по делото Kittel i R. R. съдът е приел, че при установените по делото обстоятелства, правото на данъчен кредит може да бъде отказано, само ако се установи въз основа на обективни данни, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, от която претендира правото на данъчен кредит е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг доставчик нагоре по веригата. Позовал се е и на решението по дело С-18/13 според което тежестта за установяване на данъчната измама е на органите по приходите. Решението е частично неправилно. Принципно правилно съдът е приел, че настъпването на данъчно събитие е основният факт подлежащ на установяване при спор относно реалността на доставките по ЗДДС. Т. е фактът, от който съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 и ал. 6 от ЗДДС възниква правото на данъчен кредит. Процесните доставки имат за предмет различно количество слънчоглед, реколта 2011 и данъчното събитие се определя от момента на прехвърляне на правото на собственост върху стоката и осъществяването на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Н. от националния закон се тълкува във връзка с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО относно понятието доставка на стоки - имат се предвид всички случаи, в които е налице овластяване на получателя по доставките да се разпорежда фактически със стоката като собственик. С оглед предмета на процесните доставки, изцяло неотносими предмета на делото са изложените в решението мотиви за предпоставките, при които възниква и се признава данъчен кредит по доставки на услуги. Изводите на съда, че е доказано доставянето на цялото слънчоглед по всички фактури, издадени от "Й." ЕООД са в противоречие с доказателствата по делото. Съдът е приел за доказани твърденията на ревизираното дружество, че стоката е доставена и получена, без да обсъди съдържанието на приложените по делото писмени доказателства: пътно-прехвърлителни разписки, товарителници, приемо-предавателни протоколи в съвкупност със събраните гласни доказателства и съдебно-счетоводни експертизи. Неправилно съдът е приел, че е доказана доставката на 19 500 кг слънчоглед по пътно - прехвърлителна разписка № 1026/8.09.2011 г. и по товарителница № 58/8.09.2011 г. с превозвач "А." ЕООД, която представлява съответно трета доставка по фактура № 242/2.09.2011 г. и първа доставка по фактура № 244/9.09.2011 г. От съдържанието на тези документи е видно, че получател на посоченото количество стока, натоварено от ЗК с. Р. и превозено с автомобил Р 3107 РК, регистриран на "А." ЕООД, с шофьор Ю. Ю., е трето лице - И. И. АД гр. С.. Посочено е, че се изпраща за база мелница Л., но не е посочено, че получател е ревизираното лице. Пътно прехвърлителната разписка № 1026/8.09.2011 г. не е подписана за приел. От разпита на шофьора Ю. Ю. се установява, че е работил за превозвача "А." ЕООД през септември 2011 г. и че е превозвал слънчоглед до гр. Л., но в показанията му липсва информация за получателя по доставката. При тези данни съдът неправилно е приел, че посочените писмени доказателства удостоверяват доставянето на 19500 кг слънчоглед, с наредител "Й." ЕООД и приемането им от представител на "Б. А. п." ЕООД по протокол № 3/8.09.2011 г. С оглед на изложеното, решението в частта, в която е отменен отказа на данъчен кредит по фактура № 242/2.09.2011 г. в размер на 512 лева, е неправилно и следва да се отмени, като се отхвърли жалбата в тази част. По същите съображения следва да се отмени решението и в частта, в която е отменен отказа на правото на данъчен кредит в размер на 1863.68 лева по фактура № 244/9.09.2011 г. По делото от представената пътна /прехвърлителна/ разписка № 363/3.09.2011 г., приемо-предавателен протокол № 1/3.09.2011 за приемане на слънчоглед извозен с камион Скания и шофьор И. В. Д., справка на МВР, отдел Пътна полиция за регистрация на МПС рег. № Р 2330 РН на "В. т." ООД, показанията на св. И. В. Д. се установява изпълнението на първата доставка на 22500 кг слънчоглед по фактура № 242/2.09.2011 г. Това се отнася и за втората доставка на 18 500 кг слънчоглед съгласно представените по делото протокол № 2/8.09.2011 г. и пътна /прехвърлителна/ разписка № 1027/8.09.2011 г. Последната за разлика от пътна /прехвърлителна/ разписка № 1026/8.09.2011 г. съдържа подпис и печат на "Б. А. п." ЕООД като приел стоката. С оглед на изложеното отмяната на отказа на правото на данъчен кредит в размер на 5248 лева за доставка на 41 т слънчоглед по фактура № 242/2.09.2011 г. съответства на доказателства по делото и на материалния закон. Решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила. По фактура № 244/9.09.2011 г. от представените товарителница № 050171/13.09.2011 г. подписана от изпращач "Й." ЕООД, превозвач "В. т." ООД и получател "Б. А. п." ЕООД и приемо - предавателен протокол № 4/13.09.2011 г. е доказана доставката на 22400 кг слънчоглед. Доставката на 19040 кг слънчоглед е установена от представената пътна /прехвърлителна/ разписка № 648/12.09.2011 г., подписана за приел от ревизираното дружество и протокол № 5/12.09.2011 г. Възраженията на касатора са идентични с мотивите на ревизионния доклад - не е установен превозвача, както и че изпращача не е собственик на стоката. При доказано предаване и получаване на стоката, тези обстоятелства не могат да обосноват отказ на правото на приспадане Поради това съдът правилно е отменил ревизионния акт в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 5304 лева за доставка на общо 41.44 т слънчоглед по фактура № 244/9.09.2011 г. при единична цена от 640 лева с данъчна основа 26521.60 лева. За разликата до пълния начислен по фактурата ДДС от 7168 лева или за сумата от 1863.68 лева решението е неправилно и следва да се отмени. По фактура № 317/14.09.2011 г. неправилно съдът е приел, че се касае за изравняване на доставено количество слънчоглед. Твърденията на дружеството за плащане на доставено количество стока по издадените до този момент протоколи, са изцяло недоказани. По фактури № 242/3.09.2011 г. и 244/9.09.2011 г. е фактурирано общо 101 т слънчоглед. По приемо-предавателни протоколи от № 1 до № 5 са приети общо 103740 кг. Разликата между тях е 2740 кг, а не 3040 кг. Твърденията в жалбата до съда за назначена комисия, която е установила разлика от 300 кг между доставеното количество слънчогледово семе и количеството, отразено в документите на изпраща и транспортното дружество са недоказани. Описаният в жалба акт за установяване на различията при приемане на материални запаси от 3.09.2011 г. не е приложен по делото. За доказване на доставките по фактура № 317/14.09.2011 г. ревизираното лице е представило само препис от договора от 28.08.2011 г. и банково извлечение за плащане от 3.09.2011 г. При тези доказателства и предвид изложеното по-горе за недоказано доставяне на цялото количество по фактури № 242/2.09.2011 г. и № 244/9.09.2011 г., незаконосъобразен е изводът, че се касае за плащане по реална доставка на слънчоглед и неправилно съдът е отменил отказа на правото на данъчен кредит в размер на 389.12 лева.. Фактура № 320/28.09.2011 г. документира доставка на 9,6 т слънчоглед. Неправилно съдът е приел, че доставката е доказана с представената по делото товарителница № 050191/19.09.2011 г. Този документ удостоверява транспорт на слънчоглед с изпращач "Й." ЕООД, получател "Б. А. п." ЕООД и превозвач "Ш. т." ЕООД по маршрут П. - с. Л. и място на разтоварване с. Л. /общ. И./. Така посоченото място на разтоварване не кореспондира с установеното при ревизията че производствената база на ревизираното лице се намира в гр. Л., общ. Р.. По тази доставка не са представени други доказателства за приемане и предаване на стоката, включително приемо-предавателен протокол. От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната е установява, че количеството 9,6 т слънчоглед е използвано за влагане в производство, а не за последваща продажба, за да се приеме, че мястото на разтоварване е свързано с място на последваща доставка от "Б. А. п." ЕООД. При тези противоречиви данни, неправилно съдът е приел, че доставката на фактурираното количество слънчоглед е доказана. По фактура № 321/19.09.2011 г. изводите на съда за доказано осъществяване на доставките са в противоречие с доказателствата по делото. Първо приемо-предавателни протоколи № 6/17.09.2011 г. и № 7/17.09.2011 г. са представени едва в съдебното производството за разлика от останалите протоколи, които са представени в хода на ревизията. Представените пътни /прехвърлителни/ разписки № 475/17.09.2011 г. не са подписани - нито от превозвач, нито от получател на стоката. По тези разписки не е идентифициран и превозвача, от когото лицето твърди, че е получило стоката. В хода на съдебното производство, въпреки процесуалните усилия на дружеството, лицата, посочени като шофьори - Я. П. и Т. Т. не са разпитани като свидетели. При тези фактически данни неправилно съдът е приел за доказани твърденията в жалбата, че количеството слънчоглед по фактура № 321/17.09.2011 г. е доставено. От изложеното следва, че първоинстанционният съд неправилно, в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон е отменил ревизионния акт в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 7093.76 лева по фактури № 317/14.09.2011 г., по фактура № 320/28.09.2011 г. и фактура № 321/19.09.2011 г. издадени от "Й." ЕООД, частично по фактура № 242/2.09.2011 г. в размер на 512 лева и по фактура № 244/9.09.2011 г. в размер на 1863.68 лева. Касационната жалба в тази част е основателна. Решението следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което жалбата на "Б. А. п." ЕООД - да се отхвърли като неоснователна по отношение на отказ на правото на приспадане в общ размер от 9469.44 лева. За разликата от 10 552.32 лева, за която частично е признат данъчен кредит по фактури № 242/2.09.2011 г. за доставката на 41 т слънчоглед и по фактура № 244/9.09.2011 г. за доставката на 41.44 т. слънчоглед - решението е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски за сумата над 1396.68 лева. На касатора се дължат разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за двете съдебни инстанции в размер на 1 606.94 лева съобразно материалния интерес, за който се уважава касационната жалба. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,