Решение № 62 от 24.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 543/2009 г.

Решение № 62 от 24.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 543/2009 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. П. - от гр. С. срещу Решение от 8.IV.2008 г. по гр. д. № 3114/2007 г. на Софийски градски съд, с което е отменено Решение от 31.VII.2007 г. по гр. д. № 3302/2007 г. на СРС, 78 с. и е постановено друго, с което Г. Д. П. - от гр. С. е осъден да заплати на З. "Д" - гр. С. 81 лв. по иска по чл. 402, ал. 1 (отм.) ТЗ и 1572.41 лв. по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с оплакване за неправилност на решението, тъй като съдът не се е произнесъл по обратния иск, както и по възражението, че е погасено по давност вземането за изтекли лихви. След подаване на касационната жалба, с допълнително Решение от 12.III.2009 г. въззивният съд е разгледал и уважил обратният иск на Г. Д. П. срещу З. "Б" - гр. С. за сумата 3027.81 лв. - застрахователно обезщетение по застраховка "гражданска отговорност", на основание чл. 409 (отм.) ТЗ, при условие, че Г. Д. П. удовлетвори ищеца З. "Д" - гр. С. за същата сума. Ответникът по касационната жалба З. "Д" - гр. С. оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен Отговор, а ответникът по жалбата "Б" АД - гр. С. трето лице - помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск, не изразява становище по същата. Третото лице - помагач и ответник по обратния иск "А" АД - гр. С., заличен в първоинстанционното производство, не е страна в касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С Определение № 662 от 21.Х.2009 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение от 8.IV.2008 г. в частта, с която е уважен искът за обезщетение за забавено плащане и не е разгледано възражението на ответника Г. Д. П., че искът е погасен по давност. Не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е уважен искът по чл. 402, ал. (отм.) ТЗ, и на допълнителното въззивно решение, с което е уважен обратният иск на ответника срещу З. "Б"- гр. С. За да допусне касационно обжалване на решението в частта, с която е уважен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ВКС е приел, че решението е постановено в противоречие с трайно установената съдебна практика, която е в смисъл, че съдът е длъжен да се произнесе по направено от ответника възражение за погасяване на иска поради изтекла давност, като правно средство на защита. С обжалваното решение съдът е уважил иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размера, за който е предявен 1572.41 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 28.ХII.2002 г. (датата на плащането) до 16.II.2007 г. (датата на предявяване на иска) и не е обсъдил възражението на ответника, направено в съдебно заседание на 19.IV.2007 г., че искът е погасен по давност. Решението е неправилно. Съдът е длъжен да се произнесе по възражението за давност, като правопогасяващо възражение за защита, с което ищецът се лишава от възможността да претендира по исков ред заявеното право, неизпълнението на което задължение съставлява съществено процесуално нарушение. Решението в частта, с която е уважен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и не е разгледано възражението на ответника за погасяването му поради изтекла давност по чл. 111 "б. " ЗЗД, следва да се отмени и делото - да се върне на въззивния съд за произнасяне по възражението, евентуално след събиране на доказателства за дължимите изтекли лихви за периода, за който искът не е погасен по давност (давността по чл. 111 б. "б" ЗЗД е изтекла за периода от датата на плащането 28.ХII.2002 г. до 16.II.2004 г. (3 години назад от постъпване на исковата молба на 16.II.2007 г.). Решението следва да се отмени и в частта за разноските, присъдени при уважаване изцяло на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които разноски следва да се присъдят съобразно уважената част на иска. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение