Решение № 5479 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10040/2015 г.

Решение № 5479 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10040/2015 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. К. Д., от с. К., община С., подадена чрез упълномощен от адв. П., против решение № 98 от 18.06.2015 г., постановено от Административен съд - С. по адм. д. № 261/2014 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че при налагане санкциите по оспореното уведомително писмо издателят му се е позовал на правната норма на чл. 43, ал. 3, т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, която към момента на кандидатстване на земеделския производител за подпомагане не е действала. Моли Върховния администативен съд да отмени обжалваното решение, като неправилно и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба с писмено становище, чрез упълномощен юрисконсулт З., която пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото обосновано е прието, че част от заявените за финансово подпомагане площи по СЕПП за кампания 2013 г. не отговарят на изискването за допустимост, тъй като не е установено тяхното стопанисване поради недоброто им земеделско състояние, което е потвърдено и от приетото заключение на назначената експертиза. Според участващия по делото прокурор е правилна констатацията на решаващия съд за законосъобразното прилагане от страна на административния орган на нормите на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 16а ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. за отказана субсидия и наложена санкция за бъдещ период, при което е съобразена и разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 98 от 18.06.2015 г. е отхвърлена жалбата на В. К. Д. срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 изх. № 02-200-6500/3108 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - С., с което е отказано финансово подпомагане по подадено заявление с УИН 20/250413/84494 за кампания 2013 и жалбоподателят е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - С. сумата от 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева - направени по делото разноски. За да достигне до този резултат, Административният съд - С. е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, предвид разпоредбите на чл. 11, ал. 2, т. 4, чл. 11а и 20а от ЗПЗП и § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, както и чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие". Преценено е, че като правно основание за отказване на претендираните суми по заявлението на оспорващото дружество за 2013 г. по СЕПП са посочени нормите на чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, а като фактически основания е посочено, че кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. В таблицата към уведомителното писмо е отразен резултатът от извършените административни проверки, като недопустима за подпомагане площ е определена площ в размер на 9.04 ха от БЗС 35660-500-2-2. Установено е, че направените констатации в таблиците на уведомителното писмо са на база извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 от 19.01.2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Първоинстанционният съд се е позовал на приетата по делото инженерно-техническа експертиза, според която БЗС 35660-500-2-2 е в много тежко състояние и по никакъв начин не може да бъде определен като пасище, тъй като представлява вървище, част от бившия танкодрум и много ясно се виждат оголванията, многото храсти и храстовидна растителност, както и че имотът е пресечен от пътища в дъга. Изслушаното вещо лице е дал заключение, че относно заявените от жалбоподателя парцели не са извършвани теренни проверки по смисъла на чл. 16а ал. 4 от Наредба № 105 от органите на ДФЗ-ТИ, ОСЗ и ОДЗ, а за процесните парцели за кампания 2013 г. слоят ПДЗС е изчертан въз основа на сателитни изображения (SAT 13). В мотивите на обжалваното решение е обсъдено възражението на жалбоподателя във връзка с прилагането на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП и е прието, че посочването на новия и въведен с изменението на ЗПЗП обнародвано в ДВ бр. 40 от 13.05.2014 г. текст на т. 6 от ал. 3 на чл. 43 от ЗПЗП, не съставлява съществено нарушение, защото не създава пречка за оспорващия за осъществяване в най-пълна степен на правото на защита в хода административното или съдебното производство. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на Административен съд - С. точно е констатирал, че земеделският производител за кампания 2013 г. е подал два пъти Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 20/250413/84494 - от 16.04.2013 г. с отметка "ново заявление" и от 27.05.2013 г. с отметка "редакция на парцели", като е заявил за подпомагане по следните схеми и мерки за директни плащания на площ: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП) и Схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството (НДЖЗ). Към посочените заявления са приложени таблици на използваните от заявителя парцели през 2013 г. в землището на с. К. с посочени номер на блока на земеделското стопанство (БЗС) от ИСАК, култура код, основание за ползване и схеми за подпомагане, както и карти на съответните блокове на земеделското стопанство. Правилно е установено, че процесният отказ е издаден на основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. и конкретно е посочено че кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г., а по Схемата за национално доплащане на площ (СНДП) след прилагане на чл. 37 от ЗПЗП е оторизирана сумата от 13.67 лева. С уведомителното писмо на заявителя е наложена и санкция за бъдещ период в размер на 2800.76 лева за СЕПП. Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като се е съобразил с представеното по делото заключение на вещо лице инж. П. З., от кето се установява по безспорен начин, че заявената за подпомагане БЗС за кампания 2013 г. от директните плащания по СЕПП и СНДП са в землището на с. К. - парцел 34019879, с идентификатор 35660-478-16-5, площ 1,14 ха; парцел 34449845, с идентификатор 35660-500-2-2, площ 16,75 ха; парцел 34019880, с идентификатор 35660-558-8-1, площ 0,31 ха. Експертът е представил две изображения с по-голяма резолюция на парцел 35660-500-2-2 с две дати - към датата на сателитното заснемане и към 3.05.2013 г., когато площите следва да са с най-добро тревно покритие и е извел заключение, че и на двете изображения са видни множество оголвания в северния, западния и южния край на парцела, преминаване на черен път в дъга от западния край до северния край, група храсти образуващи обща площ, с оглед на което счита, че изчертаването на слой ПДЗС е коректно. В съдебно заседание при приемане на представената експертиза вещото лице е потвърдило, че парцелът е в много тежко състояние и не може да се определи като пасище, защото представлява вървище, част от бивш танкодрум и много ясно се виждат оголванията, многото храсти и храстовидна растителност, както и че имотът е пресечен от пътища в дъга. При тези данни законосъобразно е счетено, че по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 декларираната площ е 18.20 ха, установена площ - 9.16 ха, наддекларирана - 9.04 ха, процентът на наддеклариране - 98.69%, санкционираната площ - 9.16 ха. Вещото лице изрично е посочило, че санкционираната площ се определя в зависимост от процента на наддеклариране, който в конкретната хипотеза е над 50%, поради което санкционираната площ е равна на установената площ, в резултат на което не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период, която се изчислява въз основа на ставка по СЕПП за 2013 г. - 309.82 лева и е в размер на 2800.76 лева. По отношение развитото в касационната жалба възражение за недопустимо прилагане на новелата на чл. чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, настоящият съдебен състав счита, че действително визираната разпоредба е обнародвана в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г. и същата действа занапред. Към момента на подаване на двете заявления от земеделския производител горепосочената норма не е действала, но същата е била в сила към датата на издаване на оспорения административен акт. Следователно ответният административен орган се е произнесъл съобразно императивната разпоредба на чл. 142, ал. 1 от АПК, по силата на която съответствието на административният акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. От съществено значение в случая е обстоятелството, че наред с горепосочената норма ответникът се е позовал и на нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, която е действала, както към датата на подаване на заявленията, така и към момента на издаване на процесния акт. Съгласно посочения нормативен текст Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП. В конкретния случай са безспорно установени гореописаните обстоятелства, представляващи основания за отказ от подпомагане и в хода на касационното произовдство жалбоподателят не е оборил обоснования извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на атакуваното уведомително писмо. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение се страда от релевираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,