Решение № 23 от 26.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1603/2011 г.

Решение № 23 от 26.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1603/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по молба, вх. № 68078/19.7.2011 г., от адв. Ц. М. - процесуален представител на Н. К. П. от [населено място], област Стара З., за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Молителят твърди, че не е доволен от влязлото в сила решение № 69/24.6.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, III г. о. Твърди, че е налице противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК между посоченото решение и влязлото в сила решение № 776/12.7.2007 г. по гр. д. № 571/2006 г. по описа на ВКС, III г. о., /бивше II г. о./. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя - адв. М., който депозира и писмена защита.

Ответниците по молбата за отмяна - Д. Х. П., Е. Р. П. и В. Р. П., са депозирали отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК. В съдебно заседание становището им се поддържа от процесуалния им представител - адв. Г..

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид отговора на ответниците по молбата, становищата на процесуалните им представители, изразени в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното:

Молбата за отмяна е постъпила в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й съдът взе предвид следното:

П. основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК/ аналогичен на (чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК - отм./ изисква между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди него друго решение, което му противоречи. Изискването на закона е да са постановени две влезли в сила съдебни решения със субективен и обективен идентитет, които да си противоречат. В посочения смисъл е и съдебната практика, обобщена в ППВС № 2/29.9.1977 г.

В процесния случай визираната законова хипотеза не е налице.

С постановеното и влязло в сила решение № 69/24.6.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС, III г. о., е уважен предявеният от В. Г. П., Д. Х. П., Е. Р. П. и В. Р. П. против Н. К. П. отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.), с който е признато за установено по отношение на Н. К. П., че В. Г. П., Д. Х. П., Е. Р. П. и В. Р. П., че дължат сумата 15000 лева като дадена в заем от Н. П., 2700 лева - лихва върху главницата от 15000 лева за периода от 01.01.2002 г. до 01.7.2002 г., 900 лева - лихва върху същата главница за периода от 01.7.2002 г. до 01.8.2002 г., 6% - месечна лихва върху главницата от 01.8.2002 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 372 лева, по изпълнителен лист от 13.8.2002 г., издаден по гр. д. № 951/2002 г. на Казанлъшкия районен съд, въз основа на нотариален акт за договорна ипотека № *, том , рег. № **, дело № */2001 г.

От изисканото и приложено гр. д. № 937/2004 г. по описа на Казанлъшкия районен съд се установява, че с решение № 776/12.7.2007 г. по гр. д. № 571/2006 г. на ВКС, II г. о. /бивше II г. о./, е оставено в сила решение № 46/06.3.2006 г. по гр. д. № 316/2005 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 128 "ж"/11.01.2005 г. по гр. д. № 937/2004 г. на Казанлъшкия районен съд. С последното решение са отхвърлени предявените от Д. Х. П., Р. В. П., В. Г. П., срещу Н. К. П., Б. С. К. и О. А. К., субективно и обективно съединени искове за признаване за установено, че сделките, оформени с нот. акт № , т. , рег. № *, нот. д. № */2001 г. от датата 15.10.2001 г. на нотариус И. Г., нот. акт № , т. *, рег. № **, нот. д. № */2001 г. от 06.11.2001 г. на нотариус Р. Б., нот. акт № *, т. , рег. № **, нот. д. № */2001 г. от 20.12.2001 г. на нотариус И. Г., за следния недвижими имот: дворно място, находящо се в [населено място], [община], област С. З., [улица], цялото от 2340 кв. м, урегулирано с неуредени сметки по регулация за 607 кв. м, представляващо парцел *-* в кв. по плана на [населено място], при граници на имота: запад - улица, И. В., И. В. и река, заедно с построените в това дворно място, масивна жилищна сграда, навес с оградни стени и други подобрения, са нищожни, като и прикрити и с невъзможен предмет, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като неоснователни и недоказани.

Със същото решение са отхвърлени предявените от Д. Х. П., Р. В. П. и В. Г. П., срещу Н. К. П., Б. С. К., и О. А. К., за обявяване на нищожност на договорна ипотека, оформена с нот. Акт № *, том , рег. № **, нот. д. № № **/2001 г. по описа на нотариус И. Г., поради учредяването й от несобственик върху описания по-горе имот с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.

От изложеното се установява, че предметът на спора по двете дела е различен, тъй като исканията и основанията по двете дела за различни, т. е. липсва обективен идентитет между двете решения, поради което не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Не е налице и субективен идентитет на страните по делата. Ето защо молбата за отмяна на посоченото основание е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед изхода от делото молителят следва да заплати на ответниците по молбата деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1500 лева.

Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,