Решение № 8356 от 11.8.2023 г. на ВАС, III о.

(л. 35) Метохлиев представил документ за довнесена държавна такса, копие на писмо, изх. 1705(1)/18.05.2021 г. на за директор на РИОСВ Благоевград и строителни книжа за МВЕЦ, в това число и Разрешение за строеж 79/03.09.2019 г., издадено от Главния архитект на Община Разлог. С писмо, изх. РР-16-13(4)/21.06.2021 г. (л. 34, пак там) на директора на БДЗБР е поискано от РИОСВ Благоевград Становище относно валидността на Решение БД-29-ПР/2014 г. за преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), с оглед обстоятелството, че цитираното в писмо, изх. 1705(1)/18.05.2021 г. по описа на РИОСВ Благоевград разрешение за строеж се отнася до обект подпорна стена , която не е предмет на съгласуваното инвестиционно предложение. С писмо, изх. 2181 (4)/28.07.2021 г. (л.26-28), и.д. директор на РИОСВ Благоевград уведомила директора на БДЗБР (с копие до ЕТ), че за имот с идентификатор 02960.39.2 била извършена проверка на място от служители на РИОСВ Благоевград, която установила, че в същия не е започнало строителството на сградоцентралата на МВЕЦ, както и на подпорна стена. Не били започнати и строителни дейности по изграждане на водохващане, напорен тръбопровод, ел. провод и другите подобекти, съгласувани в проведената процедура по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. Посочено е, че тъй като в срока по чл. 93, ал. 8 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) не е започнало реализиране на строителство, Решение БД-29-ПР/2014 г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС е загубило правно действие. С оспореното пред първата инстанция Решение ПО-01-154/14.09.2021 г. на директора на БДЗБР е отказано продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект 41140158/02.06.2010 г. Прието е от административния орган, че не са изпълнени изискванията на закона, тъй като се нарушават нормативни разпоредби, предвид загубилото правно действие решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционното намерение. Това решение е обжалвано от ЕТ М. Метохлиев ММ 50 по административен ред. С Решение 222/22.10.2021 г. на министъра на околната среда и водите жалбата на ЕТ е отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено. За изясняване на делото от фактическа страна, пред първата съдебна инстанция е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо лице инженер Х. Георгиев. На основание чл. 193 ГПК, по искане на касационния жалбоподател, е открито производство по оспорване на истинността на съдържанието на следните документи: Заявление от ЕТ до кмета на Община Разлог, вх. 9400-1896 от 28.05.2019 г. за оттегляне на Разрешение за строеж 32/20.05.2019 г. за обект МВЕЦ на р. Бачевска в поземлен имот 02960.39.2, подобект напорен тръбопровод (л. 129 от първоинстанционното дело); Разписка, приложена на л. 130 от първоинстанционното дело, с която се удостоверява връчването на М. Метохлиев на Заповед РД-15-579 от 29.05.2019 г. на Главния архитект на Община Разлог за оттегляне на Разрешение за строеж 32/20.05.2019 г. и на Констативен протокол от 12.06.2019 г. на комисия от служители на Общинска администрация Разлог (л. 128, пак там). При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел от правна страна, че подадената от ЕТ жалба против издаденото от директора на БДЗБР Решение ПО-01-154/14.09.2021 г. за отказ от продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект 41140158/02.06.2010 г. е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Мотивирал се, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ орган, при спазване на установените в чл. 59, ал. 2 АПК изисквания за административен акт в писмена форма. Преценил, че същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. Съобразил разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ЗВ относно условията, които следва да са изпълнени, с оглед продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект. Приел, че заявлението за продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект 41140158/02.06.2010 г. е подадено преди изтичане на срока на действие на последното. Формирал извод, че оспореният акт е материално законосъобразен като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Кредитирал заключението от назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Посочил, позовавайки се на данните по делото, че фактическото изграждане на МВЕЦ на р. Бачевска в землището на с. Бачево не е започнало. Приел, че за осъществяване на инвестиционното предложение не е издадено разрешение за строеж. Приел е също така, че издаденото разрешение за строеж на подпорна стена не е част от инвестиционното предложение, а Разрешение за строеж 32/20.05.2019 г. за обект МВЕЦ на р. Бачевска в поземлен имот 02960.39.2, подобект напорен тръбопровод е оттеглено със Заповед РД-15-579 от 29.05.2019 г. на Главния архитект на Община Разлог. Кредитирал заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-почеркова експертиза, че заявлението за оттегляне на разрешението за строеж на напорния тръбопровод и разписката за връчване на посочената заповед за оттегляне на Разрешение за строеж 32/20.05.2019 г. не са подписани от законния представител на ЕТ, но подчертал, че това обстоятелство не оборва извода, че за изграждането на МВЕЦ не е представено и не е издадено разрешение за строеж. Като се позовал на писмо, изх. 2181 (4)/28.07.2021 г. (л.26-28) на и.д. директор на РИОСВ Благоевград, направил извод, че липсва предшестващият за издаване на разрешение за строеж административен акт на компетентния орган по околната среда. Отхвърлил, като неоснователни, доводите на касационния жалбоподател, че решението по преценка необходимостта от ОВОС за конкретното инвестиционно предложение не е загубило правно действие, доколкото осъществяването му е започнало с предприетите от ЕТ подготвителни действия, свързани с реализиране на инвестиционното предложение, а именно изграждането на подпорна стена. Отново посочил, че строителството на такава стена не е започнало. Съобразил е нормата на чл. 93, ал. 8 ЗООС и на чл. 55 от Наредба за ползването на повърхностните води. Подчертал, че липсващото по административната преписка разрешение за строеж на МВЕЦ не може да бъде издадено без съответния влязъл в сила и незагубил правно действие акт на компетентния по ЗООС орган. С тези мотиви отхвърлил жалбата на ЕТ против Решение ПО-01-154/14.09.2021 г., издадено от директора на БДЗБР. Присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че при постановяването му, съдът е допуснал съществени съдопроизводствени нарушения. Решаващият извод на първоинстанционния съд за неоснователност на оспорването е правилен и той не би се променил, ако първоинстанционният съд бе обсъдил по отделно всяко едно от доказателствата, събрани по делото. В административното производство са представени две писмени становища от РИОСВ-Благоевград по един и същи въпрос, а именно Решение БД-29-ПР/2014г. на директора на РИОСВ загубило ли е или не действието си. В становището на РИОСВ-Благоевград, адресирано до едноличния търговец с дата 18.05.21г. е формиран извод, че Решение БД-29-ПР/2014г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, не е загубило правно действие към момента на становището. В становището на РИОСВ от 28.07.2021г., изпратено до директора на БДИБР е формиран противоположния извод, че постановеното от директора на РИОСВ-Благоевград Решение БД-29-ПР/2014г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС е загубило правно действие. Именно това второ становище е обосновало решаващият извод на административния орган да не уважи молбата на едноличния търговец, за продължаване на срока на действие на разрешителното му за водовземане от повърхностен воден обект. Поставя се въпросът, правилна ли е преценката на административния орган да кредитира второто становище на РИОСВ с дата 28.07.2021г. На този въпрос следва да се отговори положително, тъй като становището, изпратено до БДЗБР е изготвено в резултат и на извършена проверка на място от контролните органи, каквото е изискването на закона - чл.93, ал.8 ОООС. От друга страна в първото по време становище на РИОСВ от 18.05.21г. е възприета невярна информация - че подпорната стена в ПИ 02960.39.2, м. Грамади, землището на с. Бачево, община Разлог е изградена, която се опроверга със заключението на съдебно-техническата експертиза. В заключението е посочено, че към момента - 14.09.21г. на издаване на оспореното решение на директора на БДЗБР, подпорната стена в поземления имот 02960.39.2 не е изградена. Правилен е изводът на административния орган, че Решение БД-29-ПР/2014г. на директора на РИОСВ-Благоевград, с което е оценено инвестиционното предложение на едноличния търговец, е загубила правно действие. От данните по делото се установява, че към този момент не е започнало изграждането на подпорната стена, а още по-малко на МВЕЦ, поради което е налице хипотезата на чл.93, ал.8 ЗООС. Загубата на правно действие на решението, с което е преценено да не се извършва ОВОС, означава, че за инвестиционното предложение на едноличния търговец, не е налице валидна преценка за необходимостта от извършване на ОВОС. С това фактическо положение се нарушава изискването на чл.93, ал.1, т.1 ЗООС вр. с чл.60, ал.2, т.4 ЗВ, тоест нарушават се нормативни разпоредби. Не може да се приеме за основателно възражението на касатора, че решението за преценка необходимостта от ОВОС не било загубило правно действие, тъй като било налице издадено разрешение за строеж 32/20.05.2019г. за МВЕЦ на р.Бачевска в ПИ 02960.39.2. От една страна, това разрешение за строеж е издадено в последния ден от изтичането на 5-годишния срок по чл.93, ал.8 ЗООС. Видно от съдържанието на Комплексен доклад, изготвен от "АСЕ Консулт 2014г."ООД (лист 132-138 от адм.д. 1055/21г. на АС-Благоевград) и по-конкретно от стр.2, последен абзац от него е, че Решение БД-29-ПР/14г. на РИОСВ-Благоевград да не се извършва оценка за въздействие върху околната среда е от дата 20.05.2014г. Тоест, разрешението за строеж на МВЕЦ не е влязло в сила към 20.05.2014 година. От друга страна, по делото е налице заповед за оттегляне на това разрешение за строеж, за която липсват данни по делото да е отменена. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че той е узнал за нея от мотивите на оспореното решение на директора на БДЗБР, тъй като въпросната заповед е посочена още в становището на РИОСВ от 18.05.21г., изпратено на ищеца. Нещо повече, във въпросното становище е посочено, че заповедта, с която е оттеглено разрешението за строеж на МВЕЦ, е влязла в сила. В случай, че едноличният търговец не е бил съгласен с тази констатация в становището, той е следвало изрично да информира за това директора на БДЗБР, респективно да предприеме действия по оспорването на тази заповед. По делото липсват данни това да е сторено. Не може да се приеме, че преди изтичане на петгодишния срок по чл.93, ал.8 ЗООС са предприети действия по изграждане на подпорната стена, за която е установено, че е необходима за изграждането и функционирането на МВЕЦ, тъй като разрешението за строежа й е издадено след изтичането на този петгодишен срок. Основателно е преценено от административния орган, че към датата на решението му не е започнало фактическото осъществяване на инвестиционното предложение. Фактическите установявания на административния орган са в основата на решаващия му извод, че не са налице кумулативните предпоставки на чл.78, ал.2 ЗВ за продължаване на срока на действие на разрешителното, което е издадено през 2010г. и неколкократно е продължавано. Титулярят на разрешителното не е успял да реализира условията по него и да започне водовземане в продължение на повече от 10 години, поради което продължаване на срока на действието му, би било в противоречие с целта на закона. По тези съображения, касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Административният съд е приложил правилно материалния закон, отхвърляйки жалбата на едноличния търговец срещу оспорения административен акт. С оглед изхода на спора в касационната инстанция и своевременно заявеното искане от ответника, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред касационната инстанция в размер на 100 лева.