Решение № 3244 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8198/2014 г.

Решение № 3244 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8198/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" против решение № 2648 от 22.04.2014 г. по адм. дело № 10929/2013 г. на Административен съд София - град, в частта, в която е отменена заповед № ЧР-32-1-2/25.09.2013 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Милчо Атанасов Стефанов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта е издадена след приемане на писмените обяснения на служителя и след изслушването му в съответствие с изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд в оспорената част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град в оспорената част е постановено в противоречие с материалния закон. Изводите на съдебния състав за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като постановена при съществени нарушения на процедурните изисквания на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, не намират опора в нормативната уредба и не се споделят от настоящата инстанция. Процедурата по налагане на наказание е проведена при спазване изискванията на закона. Служителят Стефанов е наказан след като са приети писмените му обяснения - такива са изискани от дисциплинарно наказващия орган с писмо изх. № 2625/19.08.2013 г. и са представени с изх. № 1362/22.08.2013 г. В писмото изрично и подробно са посочени обстоятелствата и нарушенията, за които се искат обяснения. Тези обстоятелства, приети за нарушения на служебните задължения, са описани по-късно и в заповедта за налагане на наказание. Поради това следва да се приеме, че обясненията на служителя са именно във връзка с нарушенията, за които същият е санкциониран. Всъщност фактът, че обясненията са дадени по повод описаните в заповедта за налагане на наказание нарушения на служебната дисциплина не се оспорва и от служителя Стефанов, който в жалбата си пред съда прави изрично искане тези писмени обяснения и поисканите с тях доказателства да бъдат представени, като относими към проведеното дисциплинарно производство. Осъществено е и второто изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Преди налагането на дисциплинарното наказание служителят е изслушан от дисциплинарно наказващия орган. Този факт се потвърждава от представения протокол от 26.08.2013 г. за изслушване на служителя по всички въпроси, посочени в цитираното по-горе писмо. Смисълът на нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е да гарантира правото на защита на държавния служител като му предостави възможност да изрази становище във връзка с твърдяното нарушение или нарушения, да обясни поведението си, да направи възражения и да представи доказателства, като същевременно осигурява на дисциплинарно наказващия орган възможност да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението или нарушенията, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността. В случая изискванията на разпоредбата са изпълнени и правото на служителя на защита не е накърнено, тъй като писмените и устни обяснения на Стефанов са във връзка с описаните в заповедта за налагане на наказание дисциплинарни нарушения и са дадени непосредствено пред дисциплинарно наказващия орган. Съображенията на първоинстанционния съд за това, че обясненията е следвало да бъдат дадени и изслушването проведено след образуване на дисциплинарното производство против служителя са направени в противоречие с изискванията на закона. Такова изискване в Закона за държавния служител не е предвидено. Единственото условие, което законодателят въвежда, е писмените обяснения да бъдат представени и изслушването да бъде проведено преди налагане на дисциплинарното наказание. В случая това изискване е изпълнено, а и смисълът на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, изяснен по- горе, не обосновава различен извод, тъй като след като писмените и устни обясненията са дадени във връзка с нарушенията, за които по- късно е наложено наказание, както в случая, правата на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, не са нарушени - служителят е известен за обстоятелствата, квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като нарушения на служебната дисциплина и му е осигурена възможност да изрази становището си по тях, да направи възражения и да представи доказателства. Липсата на обвързаност във времето между производството пред дисциплинарния съвет и изслушването и приемането на писмени обяснения следва и от характера на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, която гарантира правото на защита на държавния служител и се провежда във всички случаи на възникване на основания за реализиране на дисциплинарна отговорност независимо от наказанието. За разлика от регламентацията по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл процедурата пред дисциплинарния съвет е обусловена от тежестта на нарушението и следващата от това санкция, същата не е задължителен етап от дисциплинарното производство, а се провежда само за нарушения, които се санкционират с предвидените в чл. 90, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл наказания. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че кумулативните изисквания на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени - служителят е уведомен за провежданата проверка по повод допуснати от него нарушения и му е дадена възможност преди налагането на дисциплинарната санкция да представи писмени обяснения и да направи устни възражения пред дисциплинарно наказващия орган, като посочи доказателства. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за нарушение на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е направен в противоречие със закона. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че при постановяване на заповедта за налагане на наказание не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи нейната отмяна. Ето защо като приема обратното съставът на Административен съд София - град постановява съдебен акт при неправилно тълкуване и прилагане на закона, който в тази част и в частта за разноските, като последица от изхода на спора, следва да бъде отменен. Тъй като съображенията относно нарушенията допуснати в производството по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са единствените мотиви на първоинстанционния съд за отмяна на административния акт и спорът относно наличието на материалноправните основания за налагане на наказание фактически не е разгледан от първоинстанционния съд по същество, делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав в тази част. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се съобрази с изложеното по-горе относно липсата на нарушения на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, да обсъди доводите, възраженията на страните и събраните доказателства и въз основа на тях да направи извод за законосъобразността или незаконосъобразността на административния акт, като изложи съображения по всички основания за оспорване, предвидени в чл. 146 от АПК. При новото разглеждане на делото и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,