Решение № 2113 от 27.2.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Донков срещу Решение 3341 от 17.05.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 11796/2021 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Я. Донков срещу Заповед 225з-781 от 18.10.2021 г. на началника на 01 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите вещества (ЗОБВВПИ) е отнето разрешението му за носене, съхранение и употреба на притежавано огнестрелно оръжие за самоохрана и ловни цели 20170334911 от 07.02.2017 г. Касационният жалбоподател - Я. Донков, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че АССГ е възприел фактическа обстановка по казуса, която не отговаря на действителното положение. Неправилно съдът е приел, че обжалваният акт отговаря на изискванията на чл. 59 АПК. Съдебното решение е с лаконични мотиви, което е равнозначно на липсата им и е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до отмяната на акта. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е допуснал доказателственото му искане, за допускане до разпит на един свидетел. Съдът неправилно е посочил, че жалбоподателят е инициирал прекратяването на делото пред Софийския районен съд (СРС) по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). В нарушение на материалния закон АССГ е приел, че при издаването на обжалваната заповед, са били налице основанията, предвидени в чл. 58, ал.1, т. 8 ЗОБВВПИ. В случая не са били налице правни основания за започване на процедура по чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ срещу Донков. Издадената от съда заповед касае налични привременни мерки за защита до постановяване на съдебно решение, а такова няма. С Определение 3509 от 20.08.2021 г. на СРС по гр. дело 35 709/2021 г. производството по делото е прекратено. Заповедта на СРС, издадена по реда на ЗЗДН е с изключително кратък времеви период от 07.07.2021 г. до 20.08.2021 г. Неправилен е изводът, че без значение за законосъобразността на издадената заповед е, че в последствие не е била издадена заповед за защита по реда на глава втора по ЗЗДН. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. А. Апостолова. Ответникът по касационната жалба началникът на 01 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи, оспорва касационната жалба. Сочи, че в хипотезата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност. ЗОБВВПИ не прави разлика между мерките по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН и тези по чл. 15 - чл. 16 от ЗЗДН. Относимо обстоятелство е мярката да е била приложена през последните три години. Прави искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт А. Алипиева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че в 01 РУ - СДВР е постъпила заповед за незабавна защита по ЗЗДН от 07.07.2021 г. по гр. дело 35709/2021 г. по описа на СРС, срещу Я. Донков. Извършена е проверка, при която е установено, че лицето се води на отчет в 01 РУ - СДВР като притежател на късоцевно огнестрелно оръжие пистолет марка "Глок ", кал. 45 AUTO, с DBH737, пистолет "Валтер", кал. 9Х19 мм, 017557, ловна пушка "Барета", кал. 12 мм., U64489В и ловна карабина "Бенели", кал. 300 WIN, ВВ/СВ008. Установено е, че на лицето е издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно и дългоцевно огнестрелно оръжие цел самоотбрана и ловни цели, като на 07.02.2017 г. същото е преиздадено с 20170334911, валидно до 06.02.2022 г. Със Заповед 225з-781 от 18.10.2021 г. на началника на 01 РУ - СДВР, на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е отнето разрешението на Я. Донков за носене, съхранение и употреба на притежавано огнестрелно оръжие за самоохрана и ловни цели 20170334911 от 07.02.2017 г. При така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон. Изложил е, че мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат наложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. За целите на ЗОБВВПИ, е ирелевантно на кое основание е наложена мярката. Посочил е, че срещу Я. Донков е била издадена заповед за незабавна защита по ЗЗДН. Счел е, че е без значение, относно законосъобразността на издадената заповед, че впоследствие не е издадена заповед за защита по глава втора от ЗЗДН, поради оттегляне на искането за защита. Посочил е, че определението на СРС по гр. д. 35709/2021 г., за прекратяване на съдебното производство, не заличава факта на наложената мярка. Въз основа на горното, съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Част от наведените от касатора доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел доводите на жалбоподателя не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Съдът е направил анализ на доказателствата, относими към правния спор. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Неоснователно е и възражението за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид недопускането до разпит на искания от Донков свидетел. От него е посочено, че желае да бъде допуснат до разпит един свидетел, за установяване на изложени в жалбата факти и обстоятелства. Така направеното искане е неконкретизирано, доколкото от него не става ясно какви факти и обстоятелства се цели да бъдат установени с разпита на искания свидетел. В проведеното по делото съдебно заседание е посочено, че се иска до разпит да бъде допусната И. Иванова, но отново не е конкретизирано кои са фактите и обстоятелствата, които ще бъдат установявани с разпита й. По делото са приети като доказателства Заповед за незабавна защита 66 от 07.07.2021 г. издадена от СРС по гр. дело 35709/2021 г., както и Определение 3509 от 20.08.2021 г., с което производството по гр. дело 35709/2021 г. е прекратено, поради което съдът правилно е приел, че във връзка с подадената молба за домашно насилие и отказа от иска по делото са налице писмени доказателства. Жалбоподателят не е посочил други, релевантни за спора факти и обстоятелства, които цели да бъдат установени с разпита на искания свидетел. С оглед на изложеното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускането до разпит на искания свидетел, са неоснователни. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно наличието на основанието чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ за издаване на оспорената заповед. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, респективно с оглед на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема, на лица, спрямо които през последните три години са прилагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат приложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат приложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за приложимостта на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по смисъла на чл. 5 ЗЗДН, както и дали тя е приложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да е прилагана мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. По делото е установено, че със Заповед за незабавна защита от 07.07.2021 г. по гр. дело 35709/2021 г. на СРС, спрямо касатора са наложени конкретни ограничителни мерки. Въз основа на посочената заповед административният орган е разпоредил отнемане на разрешението за носене, съхранение и употреба на притежавано от Донков огнестрелно оръжие за самоохрана и ловни цели. В разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е визирано изискване от прилагането на мерките по ЗЗДН до решението за възстановяването на разрешението да е изтекъл тригодишен срок. В настоящия случай тази задължителна материалноправна предпоставка е налице. Съдът правилно е приел, че при наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Следователно при настъпване на факта по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ престават да бъдат налице предпоставките за издаване на разрешителното, поради което и органът го отнема. Правилно съдът е посочил, че е без значение за законосъобразността на заповедта обстоятелството, че гр. д. 35709/2021 г. е било прекратено с Определение 3509 от 20.08.2021 г., тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора и направеното от ответника искане съдът следва да осъди касатора, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 143 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Води от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд