Решение № 10349 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4432/2019 г.

Решение № 10349 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4432/2019 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника му юрк. Желязкова, против решение № 274 от 19.02.2019 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 2877/2018 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-02000218001541-091-001/10.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Бургас при ЦУ на НАП с решение № 213/28.09.2018 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 190 лв. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, а именно чл. 35, т. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за неправилност на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Д. Иванов с постоянен адрес: [населено място], [адрес] и съдебен адрес: [населено място], [адрес] - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Г. Колева по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на Бургаския административен съд, както и да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 300 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № Р-02000218001541-091-001/10.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Бургас при ЦУ на НАП с решение № 213/28.09.2018 г. Със същия са установени задължения на ревизираното лице Д. Иванов за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 5 774. 66 лв. и лихва в размер на 3 046. 51 лв. Според мотивите на РА и на потвърждаващото го решение на решаващия орган за посочената година в хода на ревизията е констатирано несъответствие между стойността на имуществото и финансовото състояние на лицето спрямо получените парични средства, изразяващо се в превишение на разходите в размер на 57 746. 59 лв. Това превишение е прието за доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и същият е обложен с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав преценява решението на Бургаския административен съд като валидно и допустимо. Административният съд правилно е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите. За да го отмени, той е обосновал изводи за неговата материална незаконосъобразност, които се свеждат до това, че установената от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство отрицателна разлика между доходите на ревизираното лице и направените от него разходи за 2012 г. не представлява доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Данъчна основа, установената на базата на паричен недостиг за съответната година, подлежи на облагане с данък върху доходите на физическото лице, ако е установена в ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 и следващи ДОПК, което в случая не е направено. Това според съда е така, тъй като именно за този случай законодателят е регламентирал оборимата презумпция по чл. 123, ал. 1 ДОПК и несъответствието е основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, регламентиран в чл. 122 и следващи ДОПК. Тези изводи на съда настоящата касационна инстанция преценява като правилни. Според мотивите на решението на решаващия орган, изложени на стр. 2, още при извършена проверка на лицето, резултатите от която са обективирани в протокол обр. КД 73 № ПФ-02000217000332-073-001/30.01.2018 г., е констатирано несъответствие между стойността на имуществото и финансовото състояние на лицето спрямо получените парични средства, което, както е посочил първостепенният съд, е основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК органът по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, а според чл. 123, ал. 1 ДОПК в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него. На основание чл. 35 ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от изброените в точки от 1 до 5 други източници, а именно: обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер; парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг; производствени дивиденти от кооперации; упражняване на права на интелектуална собственост по наследство. Тъй като това изброяване не е пълно, в т. 6 е посочено, че облагаем е и доходът от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. От изложеното следва, че съгласно чл. 35 ЗДДФЛ облагаем е придобит доход, а не констатирани разходи, и за да се приеме, че е доказан доход, подлежащ на облагане съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, то следва да е установено от какъв друг източник е получен. В този смисъл са и голяма част от решенията на Върховния административен съд, постановени във връзка с разрешаването на този правен проблем /решение № 7593/07.06.2018 г. по адм. д. № 1320/2018 г., решение № 8665/26.06.2018 г. по адм. д. № 1455/2018 г., решение № 13088/29.10.2018 г. по адм. д. № 9099/2018 г. и др./. Вярно е, че са постановени и съдебни решения на Върховния административен съд, в които някои съдебните състави са възприели различно решение. То обаче не се споделя от настоящия съдебен състав. Що се отнася до приетото в първоинстанционното съдебно производство заключение на вещо лице по назначената ССЕ, то с оглед изложените мотиви за материална незаконосъобразност на РА е неотносимо към правния спор. По тези съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство. С оглед т. 6 от пар. 1 на ДР АПК вр. пар. 2 ДР ДОПК отговорно за разноските е юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение