Решение № 6709 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3413/2020 г.

Решение № 6709 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3413/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. К. Катева, срещу решение № 2263 от 25.11.2019 г. постановено по адм. д. № 3314 по описа на Административен съд гр. Варна за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт № Р-03000318001770-091-001 от 30.08.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна и потвърден с решение № 299/15.11.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Варна. С ревизионния акт на Ю. И. са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 41 222 лв. и съответните лихви; задължения за ДДС по ЗДДС за период от м. 12. 2014 г. до м. 12. 2016 г. в общ размер на 71 675. 66 лв. и съответните лихви; както и здравни и осигурителни вноски в общ размер 24 768. 63 лв. и съответните лихви. Според касатора атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и в противоречие с установената трайна практика на ВАС и съдилищата при решаване на аналогични случаи. В мотивите на решението съда е възприел изцяло тезата на ревизиращия орган и е приел като безспорно, че Ю. И. не е декларирал получените доходи от осъществяваната икономическа дейност – търговия с антикварни и колекционерски предмети. Това е преценено като достатъчно основание да се премине към провеждане на ревизионното производство по особения ред от органите по приходите и от съда. Изводът е необоснован, тъй като не са налице доказателства относно укриването на доходи. Неправилно е определена данъчната основа за облагане по ЗДДС, тъй като не е съобразен специалният режим на облагане във връзка чл. 143, ал. 1 от ЗДДС. Не са съобразени и събраните гласни доказателства, от които се установява механизмът на осъществяване на продажбите, както и фактът, че при покупко-продажбата на бижута са издавани сертификати. Същите съдържат достатъчно информация относно параметрите на сделките и следва да се ценят като първични счетоводни документи. Според касатора от събраните по делото доказателства се налага само един правилен извод, че Ю. И. е закупувал и продавал стоките по сертификатите, а оттам е и неправилен извода на съда за законосъобразност на издадения ревизионен акт. Въз основа на горното се иска да бъде отменено решението, както и ревизионния акт, като в полза на касатора бъдат присъдени сторените в производството разноски. Ответникът – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, в представена по делото молба с характер на писмени бележки оспорва касационната жалба, по същество намира същата за неоснователна. Правилна е преценката на съда, че са налице законовите предпоставки за провеждане на ревизията по ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Основният спор в хода на съдебното производство бе свързан с това дали следва да се приложи особеният ред на облагане по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС и жалбоподателят да бъде третиран като "дилър на стоки втора употреба", чрез облагане на маржа на цената според чл. 90 от ЗДДС. Правилно в тази връзка не са кредитирани представените по делото сертификати, тъй като не е ясно кой е техният издател, има ли законно право да издава такива документи. Правилна е преценката на съда, че тъй като върху документите няма подпис, не е ясно от кого са издадени и не могат да удостоверят реалността на вписаните в тях данни. Липсата на каквито и да било документи, съставени от жалбоподателя, посредством които да бъде безспорно установена цената, на която той е получил дадена вещ, за да я продаде, за това на каква цена е продал същата вещ и да бъде установена печалбата, която е получил в резултат на извършената продажба, налагат определянето на облагаемата данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, съответно облагаемия оборот и данъчната основа за облагане по ЗДДС по общия ред. Правилно са определени и задълженията за здравни и осигурителни вноски, като е прието, че установените по реда на чл. 122 от ДОПК доходи са такива от трудова дейност и като такива следва да се третират и като осигурителен доход. Въз основа на горното се иска постановеното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 232. 86 лв. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. При постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Извършената от съда проверка на ревизионния акт е в съответствие с чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Преценени са цялостно доказателствата по делото, възраженията на жалбоподателя и са изяснени релевантните факти и обстоятелствата по спора. Предлага решението да бъде оставено в сила, а подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд гр. Варна е бил ревизионен акт №Р-03000318001770-091-001 от 30.08.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 299 от 15.11.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП. С ревизионния акт на Ю. И. са установени следните задължения: по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2014 г.; 2015 г. и 2016 г. в размер на 41 222 лв. и съответните лихви по ЗДДС за д. п. месец 12. 2014 г. до м. 12. 2016 г. в общ размер на 71 675. 66 лв. и съответните лихви вноски за фонд ДОО за данъчни периоди от 2013 г. до 2016 г. в размер на 12 318. 72 лв. и съответните лихви вноски за здравни осигуровки за данъчни периоди от 2013 г. до 2016 г. в размер на 7 637. 91 лв. и съответните лихви вноски за фонд ДЗПО-УПФ за данъчни периоди 2013 г. до 2016 г. в общ размер на 4 812 лв. и съответните лихви. При осъществената проверка на ревизионния акт е прието, че е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните правила. Проверката относно съответствието му с материалния закон е извършена от първоинстанционният съд при следната фактическа обстановка: Ревизионното производство обхваща периода от 2013 г. до 2016 г. През този период Ю. И., като местно данъчно задължено лице не е подавало годишни данъчни декларации за доходите си по чл. 50 от ЗДДФЛ. Установено е, че за ревизирания период лицето е извършвало продажба на стоки – монети, картини, бижута и други на различни физически лица. Стоките са закупувани и предлагани в различни интернет сайтове и изпращани чрез куриерски фирми. Всички покупки и продажби лицето е извършвало от свое име и за своя сметка. Получените приходи от Ю. И., вкл. и преведените по банковата му сметка суми от Д. Б. и А. К., представляват укрити приходи и са в общ размер на 495 498. 38 лв. с вкл. ДДС. Тези обстоятелства са обосновали извод, че за ревизирания период лицето е осъществявало търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, тъй като извършваните покупко-продажби са с цел да бъде реализиран доход и печалба, поради което е налице дейност по занятие по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 14 от ТЗ. След като сделките са осъществявани като търговски, то облагането на лицето следва да бъде извършено по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Данъчната основа върху която са определени задълженията е формирана по правилата на чл. 122 и сл. от ДОПК. Според решаващият състав на АС-Варна са били налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Прието е, че при провеждането на ревизията органите по приходите са съобразили основаните правила за облагане по ЗДДС и ЗДДФЛ и при наличието на предпоставките предвидени в нормата на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 8 от ДОПК са взели предвид всяко от относимите за жалбоподателя обстоятелства, съгласно чл. 122, ал. 2, т. 1-16 от ДОПК. По този начин са определили основата за облагане с преки и косвени данъци за всеки един от процесните отчетни периоди. Механизмът за определяне на облагаемата основа, от страна на ревизиращите органи, е съобразен с действителното фактическо и правно положение, като са взети предвид в необходимата пълнота релевантните обстоятелства по ал. 2, които са способствали за определяне на облагаемата основа по начин доближаващ се в максимална степен до обективно осъществения фактически състав. Спорните между страните въпроси, според първоинстанционният съд, са свързани с определяне на облагаемия доход за всяка от проверяваните години и дали следва да се приспаднат разходите за покупка на единични бройки златни изделия при прилагане на особения ред по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС. Както и следва ли жалбоподателят да бъде третиран като "дилър на стоки втора употреба", чрез облагане на маржа на цената според чл. 90 от ППЗДДС. Прието е, че този ред не следва да се прилага при облагането по ЗДДС. Дори да се приеме, че ревизираното лице е търгувало със стоки втора употреба, то претендирания ред за облагане на маржа е неприложим. Първо, защото за извършваните сделки не са издавани фактури и известия към тях и второ, защото никаква отчетност не е водена от ревизираното лице, още по малко отделна отчетност за доставките, които се облагат по специалния ред на чл. 151, ал. 6 от ЗДДС. Липсата на каквато и да било документи, съставени от жалбоподателя, посредством които да бъде безспорно установена цената, на която той е получил дадена вещ, за да я продаде, за това на каква цена е продал същата тази вещ и каква е печалбата, която е получил в резултат на извършената продажба, налагат определянето на облагаемата данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, съответно и облагаемия оборот и данъчната основа за облагане по ЗДДС. АС-Варна е споделил изцяло и изводите на данъчната администрация относно изравнителните здравни и осигурителни вноски. Размерът на констатираното превишение на разходите над приходите за ревизираните години и допълнително установените доходи от извършваната от ревизираното лице стопанска дейност като търговец представлява доход от дейността на самоосигуряващо се лице и като такъв следва да се включи в общия размер на годишния осигурителен доход, върху който И. е следвало да внася задължителни здравноосигурителни вноски. Върху така определената база, органът по приходите на основание чл. 124а от ДОПК е определил задълженията на лицето за задължителни осигурителни и здравни вноски за всяка от ревизираните години. Решението е правилно. Неоснователно касаторът поддържа неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При осъществената проверка на съдебния акт не се констатираха нарушения, които да са от категорията на съществените и да водят до отмяната му. Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните още с определението за насрочване. Подробно е указал кои факти подлежат на доказване и от коя страна в производството. Нещо повече в съдебно заседание проведено на 22.05.2019 г. изрично е указал на ревизираното лице, че следва да представи доказателства, че сумите по сертификатите са заплатени на посочените в тях дати. Събраните по делото доказателства, част от ревизионната преписка и представените в хода на съдебното производство са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, така както изисква чл. 235 от ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, като направените въз основа на това изводи са обосновани и логични. Съобразявайки се с доказателствената тежест, която носят страните в случаите когато ревизията е проведена по особения ред, съдът е правилно е приел, че ревизираното лице не е ангажирало в производството достатъчно доказателства, с които успешно да опровергае, посредством проведено пълно насрещно доказване установената материална доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му с разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Правилно е прието от АС-Варна, че по делото не са представени доказателства, които да опровергаят или поне да разколебаят твърденията на органите по приходите формирани въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство. От показанията на разпитаните свидетели – П. и Ж., не се внася яснота по въпросите на кои дати са извършвани продажбите, какви са били продаваните стоки и на кои лица са продавани. Нещо повече и двамата свидетели заявяват, че не са присъствали на самите сделки, а са седели на съседни маси в заведението. Знаят за сделките по разказите на касатора и не на последно място той им е показвал бижута – пръстени и гривни, но дали те са били предмет на сделките не е конкретно посочено. Основните доказателства, на които се основава защитната теза на касатора е преценката на представените по делото сертификати за стоките и преценката им като достатъчни документи, които да обосновават облагането на РЛ по реда на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС. Както е посочено в мотивите на първоинстанционното решение представените в официален превод сертификати не могат да бъдат приравнени на първични счетоводни документи. Приложените по делото сертификати не притежават тези характеристики те по смисъла на чл. 7 от ЗСч. Изцяло се споделят и мотивите на АС-Варна относно приложението на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС. Условие за прилагането на разпоредбата, е наличието на фактура за съответната сделка и известие към нея. Както бе посочено по-горе за сделките осъществявани от касатора изобщо не са съставяни документи още по малко са издавани фактури. Напълно обоснован и подкрепен с доказателствата по делото е извода на решаващият състав, че тъй като ревизираното лице изобщо не е издавало каквито и да било документи чрез които да се установи цената на конкретната вещ, то същото не може да претендира за прилагане на специалния ред за облагане на маржа на сделката. Не са ясни параметрите на сключваните сделки, за да може да бъде определен маржа на цената и съответно върху него да се извърши облагането. Решението е правилно и в частта за определените задължения за здравни и осигурителни вноски. В касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания за тази част на съдебния акт, но настоящата инстанция намира, че изводите на съда са правилни и се споделят изцяло. На основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, същите се възприемат от касационната инстанция, като не е необходимо да бъдат преповтаряни. С оглед изхода на спора пред АС-Варна правилно е определен и размерът на дължимите разноски. Съдът се е съобразил с материалния интерес на спора и е определил задължението за разноски по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Решението и в тази част е правилно. Въз онова на горните мотиви, касационната инстанция намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в претендирания размер 4 232. 86 лв. Мотивиран така, състав на Върховен административен съд, Осмо отделение