Решение № 12747 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7243/2014 г.

Решение № 12747 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7243/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на РУСО - Монтана, подадена срещу решение № 688/6.11.2013 г., допълнително решение от 10.01.2014 г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 688/6.11.2013 г., постановено по адм. дело № 423/2013 г. на Административен съд Монтана. Излагат се съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно административния съд е кредитирал заключението на вещото лице, както и че представените от Маряна Янева РКО 100/18/1991 г. и № 108/12/1991 г. не формират доказателствена сила като първични счетоводни документи, тъй като не съдържат задължителните реквизити изрично изброени в чл. 8, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗСч. (отм.). Твърди се, че представените "сборни ведомости" не са годни първични счетоводни документи съгласно чл. 11 от ЗСч (отм.) и нямат доказателствена сила, тъй като не съдържат посочените реквизити. Касационният жалбоподател прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът - Маряна Янева, чрез процесуалните си представители, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат се подробни съображения във вързка с правилността и законосъобразността на обжалваното решение. Претендират се направените разноски за един адвокат, за представителство по адм. дело № 2194/2014 г. и по адм. дело № 7243/2014 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд Монтана е отменил като незаконосъобразно Решение № 54/7.12.2012 г. на директора на РУСО Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Маряна Димитрова Янева против разпореждане по протокол № 01178 от 8.08.2012 г. на ръководител "ПО" при РУСО Монтана, и е изпратил делото като преписка на РУСО Монтана за ново произнасяне при спазване указанията в мотивите на решението. С решението съдът е осъдил РУСО Монтана да заплати на Маряна Янева сумата от 492 лв. разноски по делото. С допълнително решение от 10.01.2014 г. съдът е оставил без уважение искането на Маряна Янева за допълване на решение № 688/6.11.2013 г. С решение от 9.05.2014 г. за поправка на очевидна фактическа грешка съдът е допуснал поправка в титулната част на решение № 688/6.11.2013 г. и в титулната част на допълнително решение от 10.01.2014 г. Основният спор между страните касае размера на осигурителния доход за периода 1988 - 1990 г. В тази връзка правилно административният съд е приел, че представените от Маряна Янева доказателства-разходни касови ордери /РКО/, заповеди и ведомостите за други дейности, удостоверяват съдържащите се в тях факти и обстоятелства, и ведно с останалите доказателства, заедно и поотделно, обосновават по-висок от приетия с оспореното решение осигурителен доход. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза на Янева правилно е изчислен трудовият стаж, но неправилно е определен размерът на осигурителния й доход за 1990 г., 1989 г. и 1988 г. От представените ведомости на община Чипровци и ЦДГ Чипровци е видно, че за един сравнително продължителен период от време, през 1990 г. на оспорващата не са начислявани, респ. изплащани трудови възнаграждения, въпреки че за същия период от време е заемала длъжността "Директор ЦДГ" в ЦДГ Чипровци и реално е упражнявала, произтичащите от тази длъжност трудови задължения. Името на оспорващата не фигурира в нито едно структурно звено във ведомостите на Община Чипровци, въпреки издадената заповед № 10/10.01.1990 г. от кмета Л*** С*** на ОбНС гр. Чипровци /л. 32/, с която нарежда начисляването и заплащането на трудовото възнаграждение на М. Я., считано от 1.01.1990 г., да се извършва от касиера при община Чипровци и във ведомостите на общината, а не в ЦДГ Чипровци, а изпълнението на тази заповед е спряно със заповед № 12/28.01.1991 г. на Председателя на ВИК. От представените ведомости на ОбНС гр. Чипровци, които са единствено за месеците февруари, март и декември 1990 г. е видно, че в тях са включвани лица, извършващи "други дейности", каквото е и използваното в тези ведомости наименование и където има данни за Янева и други лица. Въпреки, че за процесния период са съхранени ведомостите за община Чипровци, в същите липсват данни за Янева, като едновременно с това има налични данни за изготвянето и на други ведомости за същия период, и които също са на общината, и в които се съдържат данни за Янева. Но тези ведомости са единствено за месеците февруари, март и декември 1990 г. При условията на чл. 165, ал. 1 от ГПК - липса на съхранение на ведомостите за процесния период, което не е по вина на лицето и във връзка с чл. 144 от АПК, законосъобразно съдът е допуснал събирането на гласни доказателства. Свидетелските показания потвърждават обстоятелството, че Янева се е водила на отделна и допълнителна ведомост, "даже не и във ведомостта на общинската администрация към изпълнителния комитет, а във ведомост, в която има дейности като шофьори, строители и други дейности", и въз основа на взето решение на ВИК Янева е получила наведнъж за определен период от време трудовото си възнаграждение с процесните два РКО. Изплащането, с РКО, суми с характер на трудови възнаграждения, според вещото лице, е годен начин за плащане и надлежно удостоверява извършения разход, а констатираните недостатъци не са от характер, който може да даде отражение върху доказателствената им стойност и носещата от тях счетоводна информация. Вещото лице е категорично, че РКО кореспондират с онези ведомости, които не са взети предвид от РУСО Монтана. По тогава действащите нормативи представените РКО от 1991 г. са правилно съставени и могат да служат като годно доказателство за получените суми. Съгласно разпоредбата на п. 147, изр. второ от КТ /от 1951 г./ - дял III, действаща за периода 1988 - 1990 г., осигурителните вноски се изчисляват върху изплащаните брутни суми по трудовите правоотношения. В п. 10 и 11 от ПП на дял III от КТ от 1951 г. законодателят е направил разграничение и е обособил две отделни категории възнаграждения, а именно такива, върху които се изчисляват осигурителни вноски и които се включват БТВ, респ. в дохода за пенсия, и други, върху които не се изчисляват и не се дължат такива. В настоящия случай се налага изводът, че изплатените суми не попадат в п. 11 от ПП на дял III от КТ /от 1951 г./, а са такива от изброените в п. 10 от същия правилник. Вещото лице пояснява, че на гърба на РКО е направена разбивка, от която е видно какъв е размерът на доплащането за всяка една от годините поотделно, а разбиването на сумите по елементи може да се види от приложените заповеди № 214Ф 12 1991 г. и № 188 17.1991 г. на кмета на община Чипровци, които заповеди като административно-правни документи, пораждащи съответните правни последици и по смисъла на текста на чл. 40, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /в редакцията към 2010 г./ представляват други автентични документи, които съдържат достатъчно данни за осигурителния доход. Сумите в заповедите кореспондират с ордерите, изготвените въз основа на тези документи справки, а сумата в РКО 108/1991 г. съответства и с приетите за достоверни данни от ведомостта за месец декември 1990 г. на ЦДГ Чипровци. Законосъобразно съдът е приел, че в в размера на осигурителния доход следва да се включи и сумата, получена въз основа на заповед № 142/17.12.1990 г. на председателя на ВИК, с която е наредено във ведомостта за месец декември 1990 г. да се начислят 1320 лв. доплащане от 1.01.1990 г. - 31.12.1990 г. по 50 ПМС /по 110 лв. месечно/ на Янева, и се направят удръжки на задължителните й вноски. Тази сума съответства на представената допълнителна, т. нар. "сборна" ведомост на общината, от която е видно, че за месец декември на Янева е начислена сумата от 1320 лв. и след направените удръжки е изплатена сума в размер на 3.30 лв.. Правилно съдът е приел, че като краен извод, с оглед на събраните по делото доказателства и на действащите и приложими разпоредби, доходът на Маряна Янева от представените по делото РКО - 8599.10 лв. и 1664.99 лв., и дохода по ведомост за месец декември 1990 г. на община Чипровци от 1320 лв., да бъдат включени в размера на осигурителния й доход, като начислени и изплатени брутни трудови възнаграждения за съответните години 1988, 1989 и 1990 г. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно се явява искането на ответната страна Маряна Димитрова Янева за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски по делото в размер на 840,00 /осемстотин и четиридесет/ лева съобразно представения списък на разноските. Тази сума включва разноските за един адвокат, за процесуално представителство по адм. дело № 2194/2014 г. и по адм. дело № 7243/2014 г. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,