Решение № 10553 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7387/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Хидроенерджи - БГ" ООД срещу решение 945/24.02.2025 г. по адм. дело 1147/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на задължение П-22000123222414/21.05.2024 г., издаден от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София, потвърден с Решение АУ-8/31.07.2024 г. на Директора на ТД на НАП София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния акт. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Директорът на ТД на НАП София, чрез процесуалния си представител надлежно упълномощен юрисконсулт, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема предявената жалба за неоснователна, а административният акт за законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Административният съд е стигнал до извод, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу него. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оспорения в настоящото производство Акт за установяване на задължение П-22000123222414/21.05.2024 г. е констатирано, че оспорващото дружество, като производител на електрическа енергия, не е заплатило изцяло дължимите целеви вноски към ФСЕС, определени по реда на Пар. 8, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБПЗОК за 2022 г. и с оспорения АУЗ е установено публично държавно вземане в размер на разликата между дължимите целеви вноски към ФСЕС, определени по реда на Пар. 8, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБПЗОК за 2022 г. и целевите вноски, които лицето е изчислило по Пар. 8, ал. 1 от същия закон в общ размер на 199 761,59 лева по периоди, както следва: за м. декември 2022 г. сума за довнасяне в размер на 78 335,97 лева, за м. януари 2023 г. сума за довнасяне в размер на 50 979,03 лева, за м. февруари 2023 г. 34 485,98 лева, за м. март 2023 г. сума за довнасяне в размер на 21 641,10 лева, сума за довнасяне за м. април 2023 г. 14 319,51 лева. За невнесените в срок дължими целеви вноски с АУЗ е начислена и съответната лихва за забава в общ размер на 32 487,85 лева. В АУЗ органът по приходите е посочил, че, доколкото ХИДРОЕНЕРДЖИ БГ ООД има валиден и действащ договор за компенсиране с премии, сключен с ФСЕС, със срок на действие до 10.07.2029 г., дружеството е задължено да подава декларации с данни за дължимите целеви вноски и да внася същите съгласно Пар. 8, ал. 7 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г. и целевите вноски е следвало да бъдат с изчислен размер по Пар. 8, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г. Тези съображения са приети за основателни от решаващия състав на първоинстанционния съд, което настоящата инстанция счита за неправилно и необосновано заключение. Съдът намира, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК при установяването на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаване на съобщението. В настоящия случай няма данни това изискване на закона да е изпълнено. Няма данни конкретно органът по приходите изрично да е поканил декларатора (оспорващото дружество) да отстрани по предвидения в закона ред несъответствията в подадените декларации. В описаната фактическа обстановка фактът, че не е спазен редът по чл. 103 от ДОПК от органа по приходите, издал оспорения АУЗ, обосновава отмяна на акта само на това основание. Жалбоподателят действително е бил лишен от правата му, предоставени по закон и гарантиращи правото му на участие в производството като сочи и представя доказателства и изразява становища по събраните от административния орган доказателства, в защита на твърденията си и правата си. В разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ДОПК се съдържа процедура по отстраняване на несъответствията в декларация, подадена от данъчен субект и данните, които съществуват при приходната администрация или трети лица, на декларатора се изпраща покана за отстраняване на установените несъответствия в 14-дневен срок от съобщението. В процесния случай такава покана по реда на чл. 103, ал. 1 ДОПК не е изпращана на подателя на декларацията. Освен това в разпоредбата на чл. 107 ДОПК, в която се съдържа правомощието на органа по приходите да издаде АУЗД е налице изрично позоваване на чл. 103 ДОПК, което означава, че процедурата по чл. 103 ДОПК следва да бъде изпълнена и едва когато несъответствията въпреки указанията на органа по приходите не бъдат отстранени, да се издаде АУЗ. На следващо място, неправилно първоинстанционният съд приема, че не е налице основание за подаване на декларация от страна на Касатора за дължимите целеви вноски на основание §8, ал. 1 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022г., ЗДБО за 2022г. и ЗБНЗК за 2022г., а следвало да бъде подадена декларация на основание §8, ал. 3, т. 2 от същия закон. Безспорно се явява обстоятелството, че касаторът е изпълнил задължението си и е подал надлежно декларации към ФСЕС за м. 12.2022 г.? м. 01.2023 г., м. 02.2023 г., м. 04.2023 г. и м. 05.02.2023 г. с декларирани вноски на основание §8, ал. 1 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022г., ЗДБО за 2022г. и ЗБНЗК за 2022г. Подаването на процесиите декларации е обусловено от липсата на валиден Договор за премии ВЕИ-291/23.08.2019 г., сключен между Хидроенерджи-БГ ООД и ФСЕС. Съгласно т. 25 от Договора за премии, съшият е със срок до края на месеца, в който е подадено последното заявление на производителя и са изпълнени условията по т. 6 за изплащане на премия за количеството електрическа енергия, произведено от енергийния обект. Доколкото по делото не са налице данни производителят да е подавал заявления за изплащане на премии, то Договор за премии ВЕИ-291/23.08.2019 г., сключен между "Хидроенерджи-БГ" ООД и ФСЕС е прекратен. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на административния акт. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател в рамките на първоинстанционното и касационното производство. Същите се установиха в общ размер на 54 428 лева и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. То отговаря на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,