Решение № 7706 от 11.7.2023 г. на ВАС, II о.
ВАСВторо отделение11.07.2023 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1263 от 26.02.2021 г., постановено по адм. дело 3447/2018 г. по описа на Административен съд София - град.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ МАРТИН АВРАМОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез адв. Александрова като процесуален представител, против решение 1263 от 26.02.2021 г., постановено по адм. дело 3447/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е обявена за нищожна заповед 18-1126/07.02.2018 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. София. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед, а алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответниците началникът на СГКК гр. София и Басейнова дирекция Дунавски район не вземат становище по касационната жалба. Ответниците И. Данкин и Е. Георгиева-Миловска, чрез назначения им особен представител адв. Маринова, в писмен отговор и бележки изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение по оспорване на И. Данкин е обявена за нищожна заповед 18-1126/07.02.2018 г. на началника на СГКК - София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) във връзка със заявление вх. 01-253147/17.10.2014 г. на Столична община и в изпълнение на решение 8409 от 29.12.2016 г., постановено по адм. дело 12183/2014 г. на същия съд, е одобрено изменение на КККР на гр. София, касаещо промяна в границите на поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 68134.509.55, 68134.509.7001, 68134.509.5052 и 68134.509.1715, в съответствие с границите на реална част от имот пл. 55, кв. 4а по плана на гр. София, м. Х.Димитър Малашевци, отреден за улица, по която ще се изгражда обект Дубльор на Ляв владайски колектор; нанасяне на нови обекти с идентификатори 68134.509.7056 с площ 2158 кв. м и 68134.509.7058 с площ 2 257 кв. м., двата имота собственост на И. Данкин и Е. Георгиева и 68134.509.7057 с площ 12607 кв. м, собственост на Столична община - район Сердика, както и заличаване на ПИ с идентификатор 68134.509.55 с площ 16542 кв. м, собственост на И. Данкин и Е. Георгиева, съответно промяна в идентификаторите на сгради в съответствие с тези на поземлените имоти, в които се намират. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с влязло в сила съдебно решение, което обуславя неговата нищожност съгласно чл. 177, ал. 2 АПК. Излага съображения, че с решение 8409 от 29.12.2016 г. по адм. дело 12183/2014 г. на същия съд, влязло в сила на 23.01.2017 г., е отменена като незаконосъобразна предходна заповед 18-13868/10.11.2014 г. на началника на СГКК гр. София, издадена по същото заявление с вх. 01-253147/17.10.2014 г. на Столична община, на същото правно основание, със същия предмет и страни, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт. Установено е, че в това решение е прието за правилно общото процедиране от органа по двете заявления, подадени от И. Данкин и от Столична община - район Сердика през 2014 г. по отношение на имот с идентификатор 68134.509.55, макар и на различни правни основания. В отменителното решение е посочено, че искането на настоящия касатор е за изменение в границите и на поземлени имоти с идентификатори 68134.509.7001, 68134.509.5052 и 68134.509.1715 и нанасянето на нови обекти в кадастралната карта и регистри с проектни идентификатори 68134.509.7056, 68134.509.7057 и 68134.509.7058, като в нарушение на чл. 26 АПК не са уведомени всички вписани в КР собственици на засегнатите имоти, които допуснати административнопроизводствени пропуски са допринесли до неизясняване на спора от фактическа страна и до неправилно приложение на материалния закон, тъй като по отношение на тях е налице спор за материално право между Столична община от една страна и И. Данкин и Е. Георгиева-Миловска от друга, подлежащ на разрешаване по общия исков ред. Обоснован е извод, че в случая отново без да съобрази мотивите на влезлия в сила съдебен акт предвид констатираната индиция за спор за собственост върху имотите в съответните им части и точните им граници, както и наличието на конкуриращи се документи за собственост - актове за публична общинска собственост и нотариални актове, началникът на СГКК София след разделяне на административното производство по двете заявления, макар и при изпълнение на изискването на чл. 26 АПК за уведомяване на всички заинтересовани лица, постановява същия акт по искането на Столична община - район Сердика, при идентични факти и обстоятелства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда за нищожност на оспорената заповед на началника на СГКК гр. София на основание чл. 177, ал. 2 АПК са законосъобразни и обосновани. Цитираната разпоредба предвижда, че актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. За да е налице тази хипотеза, оспореният административен акт следва да е повторно издаден от административния орган със същото съдържание като отменения, т. е. да са разпоредени същите права и задължения при същите фактически основания. В конкретния случай, както правилно е прието от административния съд, тези изисквания са налице. От събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че оспорената заповед на началника на СГКК гр. София е издадена, след като с влязло в сила съдебно решение по адм. дело 12183/2014 г. е отменена предходна негова заповед от 2014 г. за изменение на кадастралните граници на същите имоти по подадените от Столична община - район Сердика и И. Данкин искания на различни правни основания. В проведената процедура по издаване на оспорената заповед административният орган единствено разделя производството по двете заявления, като се произнася по това с вх. 01-253147/17.10.2014 г. на Столична община при наличието на същите факти и на същото правно основание. Ето защо, в случая съдът правилно приема, че е приложима разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, доколкото оспорената заповед противоречи на съдебно решение, с което спорът между същите страни във връзка с административен акт, издаден по заявлението на същия заявител с идентично искане вече е решен по същество. Касае се за повторно издадена заповед от началника на СГКК гр. София с идентично съдържание като отменената, с която са одобрени идентични изменения в КККР при същите фактически основания. В случая не се твърдят и не се установяват различни обстоятелства, като това се потвърждава и от приетите заключения на съдебно-техническите експертизи, според които оспорената заповед е издадена с презаверяване на скицата-проект от 2014 г., без да е представен нов проект, съобразен с приетото в мотивите на решението за отмяна на предходната заповед наличие на противопоставими титули за собственост. В хода на проведеното след отмяната на предходната заповед административно производство не са представени доказателства за разрешаване на спора за материално право спрямо имотите, предмет на изменението, какъвто е прието, че съществува между страните, за да се обоснове извод за наличие на основание за издаване на нов позитивен и със същото съдържание административен акт. Поради това началникът на СГКК гр. София е следвало да се съобрази със задължителните указания, дадени му с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело 12183/2014 на АССГ и да постанови отказ за изменение на КККР по заявлението на Столична община. Вместо това отново извършва преценка на представените документи, удостоверяващи собственически права спрямо процесните имоти, за които оспорващият пред първата инстанция притежава нотариален акт, издаден след извършеното отчуждаване на реална част от имот 55 със заповедта от 2010 г. и достига до извод, че лицето не установява по категоричен начин права върху тях. По всички тези доводи в отменителното решение на АССГ са изложени подробни съображения за тяхната неоснователност. Като одобрява исканото изменение при идентични факти и обстоятелства, административният орган издава повторно същата заповед, която правилно е обявена от първоинстанционния съд за нищожна на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Наведените в касационната жалба оплаквания са свързани изцяло със собствеността на имотите в обхвата на заявеното изменение. Въпросът относно наличието или липсата на спор за материално право спрямо тях, както и за законосъобразността на решението по адм. дело 12183/2014 г. не подлежат на обсъждане и преразглеждане в настоящето производство. Съдебният акт не е обжалван от страните и е влязъл в сила. Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, а спорът разрешен с него не може да бъде пререшаван чл. 297 и чл. 299, ал. 1 във вр. с чл. 144 АПК. В случая началникът на СГКК - София е обвързан от постановеното съдебно решение и не разполага с оперативна самостоятелност при произнасянето си по същото заявление на Столична община. Дадените с влязлото в сила решение указания по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за него чл. 173, ал. 2 АПК. Затова оспорената заповед, като издадена в противоречие с тях, е нищожна съгласно чл. 177, ал. 2 АПК. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,