Решение № 15092 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8908/2017 г.

Решение № 15092 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8908/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", подадена чрез юрисконсулт С. Тенева, против решение № 159/16.06.2017 г., постановено по адм. д. № 21/2017 г. на Административен съд – Стара Загора в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на М. Пехливанов сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в Следствения арест гр. Стара Загора, в периода 12.08.2016 г. – 19.10.2016 г. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Посочва се, че Пехливанов не е доказал основателността на иска си. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковата претенция, евентуално, намаляване размера на присъденото обезщетение. Ответната страна – М. Пехливанов, чрез адв. С. Стойчев, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е частично основателна. Съдът правилно е приел, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, но неправилно е приложена нормата на чл. 52 ЗЗД, поради което исковата претенция следва да се уважи в минимален размер. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд – Стара Загора, е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София (ГДИН), да заплати на М. Пехливанов сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в Следствения арест гр. Стара Загора, в периода 12.08.2016 г. – 19.10.2016 г. В останалата част исковата претенция е отхвърлена като неоснователна и недоказана до пълния претендиран размер от 5000 лева. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е приел в мотивите на решението, че с оглед практиката на ЕСПЧ и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, искът се явява частично доказан по отношение на липсата на достатъчно жилищна площ в килията, в която е пребивавал Пехливанов, липса на двигателна активност и достъп до пряка дневна светлина, липса на естествено проветряване и на осигурена възможност за престой на открито, липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и произтичащата от това необходимост извън рамките на определените хигиенни мероприятия в някои случаи ищецът да ползва предоставена кофа за облекчаване на физиологичните си нужди и удовлетворяване на естествените си потребности в помещението, в присъствието на останалите задържани лица. Предвид установените условия в ареста през процесния период, ищецът е претърпял неприятни изживявания, които се квалифицират като нечовешко и унизително отношение и третиране по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС и които водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността и до физически болки и страдания. Касационната инстанция споделя изводите на съда, относно основателността на претенцията, но що се отнася до размера на определеното обезщетение, намира решението за необосновано. Съдът е бил сезиран с искова молба от М. Пехливанов, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, за периода 12.08.2016 г. – 19.10.2016 г. Установено е, че ищецът е бил настанен в Следствения арест гр. Стара Загора на 12.08.2016 г., а на 19.10.2016 г. е бил приведен в Затвора гр. Стара Загора. По време на престоя на Пехливанов в Следствения арест гр. Стара Загора той е бил настанен в обща килия (килия № 1) с площ от 11, 20 кв. м., предназначена за настаняване на четири лица. Помещението било оборудвано с четири легла тип "вишка", масичка, шкаф, "химическа тоалетна", а осветлението било осигурявано чрез естествена светлина от прозорци към буферен коридор и отвори над вратите на килиите към арестния коридор и чрез изкуствено осветление. Проветряването се извършвало чрез аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор по килиите, а достъпът до общия за всички задържани лица санитарен възел и течаща вода, баня, престой на открито, безплатна храна, медицинско обслужване и др., се осъществявал съобразно установения график и Заповед № Л-6399/26.07.2010 г. за вътрешния ред в арестите. Помещението за престой на открито, площ ЗЗ кв. м., било специално обособено за целта, с пряка естествена светлина и въздух. С оглед наличните данни и доказателства по делото, безспорно се установяват всички елементи от фактически състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, относно привеждане на арестантските помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС. По делото безспорно е установено, че битовите условия в Следствения арест гр. Стара Загора са лоши, като хигиенните условия са на ниско ниво. Административният съд е събрал нужните доказателства, от които се доказват фактите, относно неосигуряването на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Помещението, в което е пребивавал М. Пехливанов е било малко и пренаселено, поради което на лишените от свобода се е полагала по–малка от минимална жилищна площ. Килията, в която ищецът е бил задържан, е била без санитарен възел, като осигуряването на химическа тоалетна в килиите не изпълнява визираното в ал. 3 на чл. 20 ППЗИНЗС изискване на лишените от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съответно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не са налице реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН. По делото безспорно са доказани негативни преживявания, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение на изискванията на чл. 3 ЕКПЧОС, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по горепосочената норма, откъдето и следва, че така предявената искова претенция следва да бъде възмездена с парично обезщетение. Действително, от данните по делото безспорно се установява, че в помещението, в което е бил настанен ищецът, няма тоалетен възел и течаща вода, но не е отчетено обстоятелството, че при повикване на дежурните по необходимост е можело задържаните лица да бъдат извеждани от килиите. При определяне на размера на обезщетението за причинените на Пехливанов неимуществени вреди вследствие на неосигурените битови и санитарно-хигиенни условия по време на престоя му в Следствения арест гр. Стара Загора, съдът не е отчел, че се касае за исков период, който е изключително кратък – два месеца. Поради това не може да се приеме, че преживените от ищеца негативни емоции са с голям интензитет. В решението по делото "Георгиев срещу България" (решение от 15.12.2005 г.) е посочено, че "спорното отношение не достига изискваната минимална тежест, за да попадне в приложното поле на въпросната разпоредба, предвид относително кратката му продължителност". Този извод е свързан със сходна фактическа обстановка по конкретния основен спор – съдът е отчел специфични фактори, които са били налице в конкретния случай, като възрастта и здравословното състояние на жалбоподателя, както и обстоятелството, че продължителността на задържането е месец и половина. По настоящото дело е установена сходна фактическа обстановка - сравнително кратък период на задържането и добро здравословно състояние на задържания. Въз основа на изложеното дотук, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престоя на ищеца в Следствения арест гр. Стара Загора в помещение, което не отговаря на нормалните битови и санитарно-хигиенни условия в периода 12.08.2016 г. – 19.10.2016 г., следва да бъде намален от 400 лева на 100 лева, а за разликата до 400 лева, искът да бъде отхвърлен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - трето отделение,