Решение № 8364 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 597/2014 г.

Решение № 8364 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 597/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Огняна Григорова Огнянова - Паунова, чрез процесуалния й представител, срещу решение № 6432 от 24.10.2013 г. постановено по адм. дело № 2118 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че съдът не е съобразил противоречието на съответните текстове от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община (НОДТСО/Наредбата) с по-високи по степен нормативни актове. Отправил искане към съда обжалваното решение да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът - Кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител, моли съда да остави в сила оспореното решение по съображения подробно изложени в представени по делото писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Огняна Григорова Огянова - Паунова срещу заповед № РД -08-1199 от 16.11.2012 г. на кмета на Столична община и е осъдил жалбоподателката да заплати на Столична община сумата от 150, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че Огняна Григорова Огнянова - Паунова е подала заявление вх. № 157 от 17.10.2012 г. с искане за издаване на карта за преференциално паркиране на ППС. В искането си е декларирала, че е с трайно намалена работоспособност 71 %, съгласно експертно решение № 1932/117/12.09.2012 г., приложено към искането. Видно от експертно решение на НЕЛК № 1932 от зас. № 117/12.09.2012 г. на жалбоподателя е определен 71 % трайно намалена работоспособност за общи заболявания с диагноза: параноидна шизофрения. В мотивите на експертното решение е посочено, че вторичният дефицит при параноидната шизофрения, предимно за сметка на волевите ресурси и качеството на живот, обуславят 71 % трайно намалена работоспособност. С протокол № 452/02.11.2012 г., комисията, назначена със заповед № РД-09-01-331 от 28.09.2012 г. на кмета на Столична община, е предложила да бъде направен отказ за издаване на карта за преференциално паркиране. С оспорената заповед № РД-08-1199 от 16.11.2012 г., на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 51, ал. 6 и приложение № 11 от НОДТСО, кметът на Столична община е отказал на Огняна Григорова Огнянова - Паунова издаването на карта за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания в зоните за почасово платено паркиране на определените и обозначени за целта места. В мотивите на заповедта е посочено, че от приложеното експертно решение на ТЕЛК е видно, че лицето не отговаря на критериите от приложение № 11 от НОДТСО, тъй като на лицето не е определен над 90 % трайно намалена работоспособност за сърдечни, белодробни и зрителни заболявания. Заповедта е обжалвана пред областен управител на област София по административен ред. С писмо изх. № към 07/14 от 08.02.2013 г. областен управител на област София е оставил жалбата без уважение. При така изложената фактическа обстановка съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на заместване, в предписаната от закона форма, при спазване на административната процедура и при правилно приложение на материално-правните разпоредби. Изложил е, че съгласно приложимата разпоредба на чл. 51, ал. 6 от НОДТСО, в редакцията действала към датата на издаване на процесната заповед, изискванията, на които следва да отговарят лицата, които имат право да поучат карти за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания в зоните за почасово платено паркиране са определени в приложение № 11, неразделна част от Наредбата. В редакцията на цитираното приложение, действала към датата на постановяване на оспорената заповед, са определени пет категории правоимащи лица, като жалбоподателят безспорно не попада в нито една от тях. Предвид това е приел, че заповедта е законосъобразна, а жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Обжалваното решение е неправилно. Видно от § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) "Човек с трайно увреждане" е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. По делото не е спорно, че Огняна Григорова Огнянова - Паунова е лице с трайно увреждане и трайно намалена работоспособност, определена от компетентните органи на 71 %. Следователно тя попада в категорията лица с трайни увреждания по смисъла на ЗИХУ. ЗИХУ има за цел създаване на условия и гаранции за: 1. равнопоставеност на хората с увреждания; 2. социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им; 3. подкрепа на хората с увреждания и техните семейства; 4. интегриране на хората с увреждания в работна среда (чл. 2 от ЗИХУ). Всяка подзаконова нормативна разпоредба, издадена по приложение на принципи и цели на този закон, също следва да регулира специфичните правоотношения в рамките на целите на закона, като в противен случай му противоречи. Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗИХУ, държавните органи и органите на местното самоуправление съобразно своите правомощия приемат нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други документи, свързани с интеграцията на хората с увреждания. Една от формите, чрез които се осъществява интеграцията на хората с увреждания и чрез която те придобиват реална възможност да упражняват правата си, е задължението на държавата, вкл. и на органите на местното самоуправление, да изграждат и поддържат достъпна жизнена и архитектурна среда (чл. 4, т. 4 от ЗИХУ). Правото на достъпна жизнена и архитектурна среда е признато на всички хора с увреждания, независимо от степента им на увреждане. Неин елемент е и възможността за паркиране. В конкретния случай, с въведените в приложение № 11 към чл. 51, ал. 6 от НОДТСО (в релевантната редакция) критерии, правото на преференциално паркиране ползва само определени групи лица - тези, които попадат в обхвата на приложение на нормата. Прилагането им води до ограничено упражняване на законоустановеното право на хората с увреждания на достъпна архитектурна среда, включително чрез места за паркиране, осигурени от общината. Възприетото с посочената разпоредба правило е незаконосъобразно поради противоречието му с разпоредбите и целите на ЗИХУ, в изпълнение на които е създадено. Разпоредбата ограничава достъпа до местата за преференциално паркиране на необхванатите от посочените критерии хора с увреждания. Чрез прилагането й, Огнянова, като лице с трайно увреждане, но неотговаряща на критериите по приложение № 11 към чл. 51, ал. 6 от Наредбата (в релевантната редакция), е лишена от възможността да й бъде издадена карта за преференциално паркиране на ППС. В случая е налице неравноправно третиране в нарушение на регламентираните в чл. 3 от Конвенцията за правата на хора с увреждания общи принципи и по-конкретно на принципите за равенство и забрана на дискриминация (чл. 5), както и достъпност (чл. 9). Правото на равно третиране е конституционно право съгласно чл. 6 от Конституцията на Република България, като то обхваща и равнопоставеността на хората с увреждания. Несъобразяването на подзаконовата норма със законоустановеното право на хората с увреждания на достъпна архитектурна среда и със задължението за равно третиране, прави същата неприложима съгласно чл. 5, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Като не е съобразил изложеното, съдът е направил неправилен извод за законосъобразност на оспорената заповед. В случая по делото не е доказано, че неравното третиране е обективно оправдано с оглед законовата цел и че именно непредоставянето на преференцията на определена група хора с увреждания е подходящо и необходимо за постигане на тази законова цел средство. Касае се за нарушение на норми, прогласяващи принципа на равно третиране, задължителни за всички правни субекти, вкл. и за органите на местното самоуправление и на изпълнителната власт в общината. Този основен принцип не може да бъде нарушаван чрез въвеждане на ограничения с нормативен акт от по-ниска степен, предвиждащ критерии, които водят до ограничаване на правата на хора с увреждания. С оглед изложеното обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, то оспореният административен акт следва да бъде отменен, а преписката - да се изпрати на кмета на Столична община за произнасяне с оглед на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора заявеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно, поради което съдът следва да осъди Столична община, юридическото лице в чиято структура се намира органът издал оспорения акт, да заплати на Огняна Григорова Огнянова - Паунова сумата от 800, 00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 и с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,