Решение № 7486 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3236/2010 г.

Решение № 7486 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3236/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Таня Янкова Мандалова, от гр. Пловдив, чрез процесуалния й представител - адв. Попова, против Решение № 1770/30.12.2009 г. по адм. дело № 1883/2009 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Началника на РДНСК - Пловдив, чрез пълномощника си - юрисконсулт Георгиева, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответницата Калина Атанасова Маламова, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Таня Мандалева против Заповед № ДК-02-31/17.09.2009 г. на Началника на РДНСК - Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Санитарно помещение с приблизителни размери 3.80/1.35 м., обособено под съществуваща стълба и входна площадка към сградата. Външното стълбище е с променен силует", изпълнен в имот с пл. № 153 от УПИ III-153,154, кв. 28 по плана на с. Борово, община - Лъки. За да постанови решението си в този смисъл, съдът е приел, че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи, че процесното санитарно помещение под съществуващата стълба на жилищната сграда, собственост на касатора, е незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От данните по делото е установено, че този строеж е извършен от касатора през 2008 г. в съсобствен с ответницата Калина Маламова УПИ III-153,154, кв. 28 на с. Борово, община - Лъки, без съгласието на последната и без издадено разрешение за строеж, каквото се изисква, съгласно чл. 148 от ЗУТ. С оглед описанието на строежа по Констативен акт № 22/18.08.2009 г. на РДНСК - Пловдив, правилно е прието, че е налице "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който е било необходимо такова разрешение за строеж и за който не важат изключенията по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. Съдът неправилно е приел, че строежа не попада сред обектите по чл. 147, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, но това не прави обжалваното решение незаконосъобразно, защото и за тези обекти се изисква разрешение за строеж, каквото в случая няма. Обсъдено е приложението на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, както и издаденото Удостоверение за търпимост за жилищната сграда от 2007 г. При правилно прилагане на разпоредбата е отчетено, че в случая строежа не е търпим и че премахването му не може да бъде осуетено на това основание и че удостоверението за търпимост е относимо пред Нотариуса, но не и към настоящето съдебноадминистративно производство. Поради това неоснователно се поддържа, че извършеното строителство е "текущ ремонт" на санитарно помещение, за което не се изисква разрешение за строеж по чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. По делото липсват доказателства за наличието на такъв "текущ ремонт" на санитарно помещение в и извън сградата, намираща се в имот пл. № 153. Данните са за наличие на нов строеж - пристройка към жилищна сграда, под съществуваща външна стълба и входна площадка, с предназначение за тоалетна, които не са оборени от касатора. При тези данни, изводите на съда, че извършеното не е "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, са правилни и законосъобразни. Неоснователно е и твърдението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани със съставяне и връчване на констативния акт от 18.08.2009 г. Съдът е извършил проверка и правилно е констатирал, че такива съществени нарушения липсват. Съгласно чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се издава въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на ДНСК, който се връчва на заинтересованите лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Законът не поставя други изисквания. Видно от съставения КА № 22/18.08.2009 г., същият отговаря на тези изисквания, има необходимото съдържание, което не е оборено от касатора и е налице връчване, чрез упълномощено лице на извършителя, а именно на Янко Янев, на 1.09.2009 г. Поради това връчване и запознаване с акта, касаторът е подал възражение срещу него на същия ден - 1.09.2009 г. до РДНСК - Пловдив /стр. 18/. Предвид изложеното се налага извода, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед този изход на делото неоснователно е искането на касатора за присъждането на разноските, направени от същия пред двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение