Решение № 10015 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6251/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Милки Груп Био“ ЕАД, с ЕИК: 202809846, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Акад. Методи Попов“ № 22а, ет. 5, ап. 12, представлявано от П. Д. П., чрез процесуалния му представител адв. С. Желязкова, против Решение № 8837/05.03.2026 г., постановено по адм. дело № 4338/2024 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), I отделение, 14 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение с рег. № 32-803174/03.04.2024 г. към митническа декларация (МД) с MRN № 21ВG002005069401R4/15.11.2021 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) „Митница Варна“, и в полза на Агенция „Митници“ са присъдени съдебно – деловодни разноски в размер на 538,99 евро. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на съдебното решение. На първо място, касаторът оспорва доказателствената годност на митническата лабораторна експертиза (МЛЕ), тъй като пробата от внесената на 15.11.2021 г. стока е взета на същата дата, а експертизата на Централната митническа лаборатория (ЦМЛ) е изготвена на 26.01.2024 г. — повече от 2 години след вземане на пробата, както и след изтичането през октомври 2023 г. на двугодишния срок на годност, посочен в придружаващите стоката документи. В тази връзка касаторът поддържа твърдението, че продължителното съхранение и окисляването променят химичните и физичните свойства на мазнината. Позовава се на практика на ВАС, според която изследването на проба с изтекъл срок на годност не доказва безспорно основанията за прекласиране от позиция 1511 в позиция 1517, като митническата администрация следва да докаже годността на пробата въпреки изтичането на този срок. Отделно от това излага твърдения, че първоинстанционният съд не е проверил дали приложената процедура РАП 66, версия 3 е годна да докаже текстуриране, кредитирал е лабораторното изследване, приемайки, че митническият орган е доказал, че новоопределеният тарифен номер е правилен. На следващо място касационният жалбоподател оспорва температурните условия на изпитването и поддържа, че пенетрацията установява твърдостта и консистенцията, но не доказва текстуриране без изследване на кристалната структура. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи, като моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени обжалваното митническо решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно списък с разноските и доказателства за заплащането им. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТД Митница – Варна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Л. Сърбинска, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност - прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си АССГ е отхвърлил жалбата на „Милки Груп Био“ ЕАД срещу Решение с рег. № 32-803174/03.04.2024 г. към МД MRN № 21ВG002005069401R4/15.11.2021 г., издадено от директора на ТД „Митница Варна“, с което на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН) във връзка с чл. 56 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във връзка с чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 59 от АПК, за декларираната стока № 1 с описание „палмова мазнина IFFCO HQPO 36-39, 832 колета по 25 кг нето тегло“, и допусната за свободно обращение с МД с MRN № 21ВG002005069401R4/15.11.2021 г., са определени нов код за стоката съгласно Хармонизираната система – 1517 90 и нов код по Тарик – 90, вместо декларираните от представителя на „Милки Груп Био“ ЕАД кодове, съответно 1511 90 и 00. Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка по издаването на оспорения митнически акт – извършения внос на стоката, подадената МД и приложените към нея документи; взетата проба от стоката за проверка на тарифното ѝ класиране (протокол от 15.11.2021 г.); изготвената в резултат експертиза на Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) № 17-17.11.2021/26.01.2024 г., според чието заключение „изпитаната проба на стока с описание IFFCO HQPO 3639 vegetable fat” представлява палмов шортънинг-препарат, съставен само от рафинирано палмово масло, химически непромеменено, получен чрез допълнителна обработка – текстуриране“; аргументите на териториалния митнически директор да съобрази резултатите от експертизата при определянето на нов код за внесената стока съгласно Хармонизираната система – 1517 90 и код по Тарик - 90, вместо декларираните от представителя на „Милки Груп Био“ ЕАД кодове. При тези фактически установявания, съдът е приел, че основният спор по делото е относно това дали декларираната стока попада в позиция 1511 от Хармонизираната система „палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени“, или в позиция 1517. На първо място съдът е кредитирал изцяло заключението на съдебнохимическата експертиза, потвърждаващо по същество резултатите от МЛЕ, отхвърляйки възражението за негодност на пробата поради изминалите повече от две години от вземането ѝ. В тази връзка АССГ се позовава на разясненията на вещото лице, че продължителното съхранение може да доведе до измерима промяна в консистенцията на продукта, пряко релевантна за резултатите от използвания в ЦМЛ пенетрационен метод, без непременно да се променя химичният му състав. Възприети са и аргументите на вещото лице, че срокът на годност е гаранционен период за запазване на определени показатели при предписаните условия на съхранение, а изтичането му не обуславя рязката им промяна, тъй като химичните изменения в мазнините настъпват постепенно и зависят от условията на съхранение, поради което липсва научно или технологично основание да се приеме скокообразна промяна непосредствено след изтичането на този срок. Що се отнася до използваните от ЦМЛ при Агенция „Митници“ методи за анализ и средствата, посредством които са изготвени експертните заключения, съдът е съобразил както представените от административния орган и неоспорени от страна на дружеството обяснения и доказателства, така и постановеното от Съда на ЕС Решение от 15.06.2023 г. по дело № С-292/22 г. На следващо място след възпроизвеждане на правната рамка относно тарифното класиране (определяне на тарифния код) съгласно общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС, и Обяснителните бележки към Хармонизираната система, отнасящи се към всяка една от двете тарифни позиции, съдът е кредитирал обобщаващото заключение на вещото лице в отговора му на въпрос № 6, според което внесеният продукт „RBD Palm oil – IFFCO HQPO 36/39“ представлява палмова мазнина на основата на рафинирано, избелено и дезодорирано палмово масло, чиито физикохимични и технологични характеристики са типични за продукт с шортънингоподобни свойства. При съобразяване на Обяснителните бележки към ХС и практиката на СЕС по дело С-292/22 съдът е приел, че позиция 1517 обхваща продукти, „чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани, разбити или предварително обработени, чрез текстуриране или по друг начин“, а също и препаратите, получени от една единствена мазнина или от едно масло, дори хидрогенирани, които са били обработени чрез някой от неизчерпателно изброените в тази обяснителна бележка способи, сред които фигурира текстурирането. Посочено е, че сред „основните продукти“, класирани в тази позиция 1517 са посочени изрично продуктите, наречени „shortenings“, които са „получени от масла или мазнини, чрез текстуриране“. На последно място съдът е отхвърлил възражението на оспорващото дружество, че проведеното от ЦМЛ изпитване на процесната проба следва да бъде дискредитирано, като е посочил от една страна, че Обяснителните бележки за позиции 1511 и 1517 не изискват прилагането на определен метод за изследване на съществените характеристики на продуктите, а от друга – се е позовал на § 53, изр. второ от решението на СЕС по дело С-292/22, съгласно който „когато приложимата правна уредба не предвижда никакъв метод, митническите органи са свободни да прилагат избрания от тях метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на КН резултати, което националният съд ще следва да провери в случай на оспорване“. Предвид изложеното, съдът е приел, че са налице фактическите основания за промяна на тарифния код на стоката по МД с MRN № 21ВG002005069401R4/15.11.2021 г., като според съставът на АССГ че митническият орган е изпълнил доказателствената си тежест и е изложил убедителни мотиви за класирането на стоката в код по КН 1517 90 99. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното митническо решение и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е очертал правната рамка на спора и е направил тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е дефиниран и спорният по делото въпрос, свързан с тарифното класиране на стоката, а именно дали същата следва да се класира в код по КН 1511, каквото класиране е направил вносителя, или следва да се класира с код по КН 1517, каквото класиране е направил митническия орган. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че правилното тарифно отнасяне на стоката с оглед на характеристиките ѝ следва да е към тарифна позиция 1517. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК, като го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, а оплакванията в обратния смисъл – за неоснователни. На първо място следва да бъде отхвърлено като неоснователно и съдържащото се в касационната жалба оплакване, че резултатите от митническата лабораторна експертиза са негодни да установят характеристиките на стоката поради изтичането на срока ѝ на годност към датата на изготвяне на експертизата. Според настоящия съдебен състав от значение е моментът на извършване на самите лабораторни изпитвания, а не датата на издаване на експертното заключение, тъй като то е изготвено именно въз основа на получените резултати. Съгласно протокол за проведените изследвания (л. 225 – л. 228 от първоинстанционното дело) HPLC идентификацията, определянето на киселинното число и съдържанието на свободни мастни киселини са извършени на 22.11.2021 г., инфрачервената спектроскопия — на 23.11.2021 г., определянето на йодното число — на 02.12.2021 г., пенетрационното изследване — на 16.12.2021 г., а газовата хроматография за определяне на мастнокиселинния състав — на 20.12.2021 г. Следователно всички изпитвания, включително относимото към консистенцията на мазнината пенетрационно изследване, са проведени преди изтичането на срока на годност на продукта. Действително – от момента на вземането на пробата до приключване на експертизата в ЦМЛ са изминали повече от две години, но доколкото изследваната от ЦМЛ проба не е била с изтекъл срок на годност към момента на изследванията, то същата не е била с променени физични и химични характеристики, поради което не може да се направи извод за негодност на резултатите от тях. Позоваването на съдебна практика относно проби, изследвани след изтичането на срока на годност, не подкрепя възражението на касатора при установената по настоящото дело хронология на лабораторните изпитвания. Настоящият състав приема, че административният орган успешно е доказал, че процесната стока палмова мазнина IFFCO HQPO 36-39, 832 колета по 25 кг нето тегло“ представлява палмов шортънинг и правилно с оспореното решение митническия орган е класирана с код по КН 1517 90 99, а не с посочения от жалбоподателя код 1511 90 99. Относно методите, по които е работила експертизата на ЦМЛ правилно първостепенният съд се е позовал на обстоятелството, че в Обяснителните бележки за позиции 1511 и 1517 няма изискване, за прилагане на определен метод за изследване на съществените характеристики на продуктите, като обосновано е посочил, че според § 53, изр. второ от решението, „на още по-голямо основание следва да се приеме, че когато приложимата правна уредба не предвижда никакъв метод, митническите органи са свободни да прилагат избрания от тях метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на КН резултати, което националният съд ще следва да провери в случай на оспорване“. В този смисъл според резултатите от проведените в хода на административното и съдебното производство изпитвания за определяне на консистенцията на продукта чрез измерване с пенетрометър, съгласно стандартен метод AOCS Сс16-60 - консистенцията на изследваната проба във вида, в който е представена, има стойност, характерна за пластични мазнини, шортънинги и маргарини. Според трайната съдебна практика за практическото доказване на текстурираните мазнини е създаден и широко се използва методът AOCS Сс16-60 (, на който е базиран РАП 66) - за определяне на твърдостта или консистенцията на пластични мазнини. От заключението на СХЕ се установява, че приложеното изследване при условията на стандартния метод AOCS Cc 16-60 позволява да бъде отчетена промяната в консистенцията на процесната мазнина преди и след стопяване и рекристализация. Преди стопяването при 25 °C е измерена пенетрация 308 ± 1 (0,1 mm), като пробата представлява „гладка, хомогенна маса“ със „сравнително мека/пластична консистенция“. След стопяване, последващо охлаждане и темпериране над 48 часа при същата температура пенетрацията „не може да бъде определена при дефинираните условия“, а полученият продукт е „двуфазен - течност, в която се наблюдават малки кристали“. Установеното различие се основава на промяната в поведението на пробата при еднаква крайна температура от 25 °C след проведената термична обработка. Според експерта първоначалната твърда, хомогенна и пластична структура може да бъде обяснена с бързо охлаждане от стопено състояние и изграждане на кристална мрежа, която „ефективно задържа течната олеинова фаза“. Невъзстановяването на тази структура след стопяване и последващо бавно охлаждане е основание за експертния извод по въпрос № 4, че продуктът е преминал през физическа модификация — текстуриране. Ето защо, противно на твърденията, изложени в касационната жалба, че макар пенетрацията да установява твърдостта и консистенцията, то същата не доказва текстуриране без изследване на кристалната структура, следва да се приеме, че използваният в административното и съдебното производство метод е напълно годен да докаже текстуриране. Предвид гореизложеното следва извод, че внесеният от „Милки Груп Био“ ЕАД продукт описание „палмова мазнина IFFCO HQPO 36-39, 832 колета по 25 кг нето тегло“ съставлява „палмов шортънинг“, поради което с оспореното решение митническият орган правилно е определил нов код за стоката съгласно Хармонизираната система – 1517 90 и нов код по Тарик – 90. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение с рег. № 32-803174/03.04.2024 г. към МД с MRN № 21ВG002005069401R4/15.11.2021 г., издадено от директора на ТД „Митница Варна“, Административен съд София - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касационният жалбоподател „Милки Груп Био“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Митници“, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган – издател на акта и ответник по касационната жалба, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 66,47 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,