Решение № 4682 от 3.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главният архитект на Столична община против решение 5935 от 17.10.2022 г., постановено по адм. д. 4908/2021 г. по описа на Административен съд София град в частта му, с която е отменено писмо с изх. САГ18-УТ00-89/6/17.07.2019 г. на главния архитект на Столична община за отказ за издаване на удостоверение за търпимост за строежи, представляващи сгради с идентификатори 02659.2235.79.1, 02659.2235.79.2, 02659.2235.79.3, 02659.2235.79.5, 02659.2235.79.7 и 02659.2235.79.10 по действащата КК на район Банкя. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. Величков чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за частично основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение, постановено след връщане на делото за ново разглеждане с дадени задължителни указания, на основание чл. 224 АПК, с решение 5590/10.05.2021 г. по адм. д. 13754/2020 г. по описа на Върховния административен съд, Административен съд София - град, отменя писмо, изх. САГ18-УТ00-89/6/17.07.2019 г., издадено от главния архитект на Столична община в частта му обективираща отказ за издаване на удостоверение за търпимост за строежи, представляващи сгради с идентификатори 02659.2235.79.1, 02659.2235.79.2, 02659.2235.79.3, 02659.2235.79.5, 02659.2235.79.7 и 02659.2235.79.10 по действащата КК, район Банкя, по заявление подадено от Величков и връща делото като преписка на главния архитект на Столична община за ново произнасяне в тази му част и отхвърля жалбата на С. Величков в останалата й част, по отношение сгради с идентификатори 02659.2235.79.4, 02659.2235.79.6, 02659.2235.79.8 и 02659.2235.79.9. Тази част на решението не е обжалвана и е влязла в законна сила. За да постанови този резултат съдът приема, че при издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като административният орган не изяснява относимите за случая факти, а се позовава на фактически установявания посочени в мотивите към решение 3578/28.05.2019 г. по адм. д. 13490/2018 г. по описа на Административен съд София град. Посочва, че нарушенията са съществени, тъй като за част от строежите са налице строителни книжа сгради 02659.2235.79.5 и 02659.2235.79.10 и същите съществуват с непроменен обем и конфигурация. Констатира, че не са изложени конкретни съображения за всеки един от строежите, съобразно времето на изграждането им или преустройството им. Приема, че в мотивите към акта са изложени съображения, които са неотносими към преценката за търпимост на строежите към момента на изграждането им. Прави извод, че по отношение на сгради с идентификатори 02659.2235.79.5 и 02659.2235.79.10 отказът е материално незаконосъобразен, тъй като искането е следвало да бъде отхвърлено не поради това, че строежите са нетърпими, а поради това, че са законно изградени, без разширения и преустройства, което е установено по делото, съгласно заключенията на приетите експертизи. По отношение на останалите сгради с идентификатори 02659.2235.79.1-3, представляващи сега стопански сгради, съдът констатира, че са допустими към 1970 г., когато са преустроени като такива, а относно това дали към настоящия момент е допустимо да бъдат ползвани за отглеждане на животни като животновъдни ферми приема, че е въпрос извън предмета на делото, поради което обуславя извод, че отказът е материално незаконосъобразен по отношение на тях. По отношение сграда с идентификатор 02659.2235.79.7, с площ от 50 кв.м. на един етаж с предназначение жилищна сграда със смесено предназначение първоинстанционният съд, изследва действалата към периода на изграждане 1954 г. нормативна уредба и приема, че към този момент не действа ограничението по чл. 103 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места (СПНИНМ отм.), което обуславя липса на забрана за изграждане на жилищна сграда извън строителните граници на населеното място към 1954 г., поради което прави извод за допустимост на сградата и незаконосъобразност на отказа по отношение на тази сграда. По тези съображения съдът прави извод, че писмо с изх. САГ18-УТ00-89/6/17.07.2019 г. на главния архитект на Столична община в частта му обективираща отказ за издаване на удостоверение за търпимост за строежи, представляващи сгради с идентификатори 02659.2235.79.1, 02659.2235.79.2, 02659.2235.79.3, 02659.2235.79.5, 02659.2235.79.7 и 02659.2235.79.10 по действащата КК на район Банкя е материално незаконосъобразен и връща преписката за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадените в мотивите на решението. Обжалваното решение в частта, с която е отменен отказа за издаване на удостоверение за търпимост относно сгради с идентификатори 02659.2235.79.5 и 02659.2235.79.10, е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът се позовава на фактическите основания, изложени за отказа за издаване на удостоверение за търпимост, които приема за неправилни и същевременно констатира, че по отношение на тези сграда следва да се постанови отказ, но поради факта, че същите са законни. Независимо дали са законни или нетърпими, разпоредителната част на оспорения отказ за посочените имоти е правилна, тъй като удостоверение за търпимост не се издава за законни сгради, поради което като отменя отказа в тази част първоинстанционният съд постановява неправилно решение, което в тази му част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата в тази й част да се отхвърли. В останалата му обжалвана част, решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 35 АПК оспореният отказ е издаден, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Правилно съдът приема, че в административното производство органът се позовава само на фактическите установявания, посочени в мотивите на решение 3578/28.05.2019 г. на Административен съд София град, с което е обявена нищожността на предходен отказ за издаване на удостоверения за търпимост на сградите, построени в имот с идентификатор 02659.2235.79 в землището на гр. Банкя, без да събере допълнителни доказателства, да обсъди и изложи аргументи за всеки от строежите, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда за неправилност на отказа за издаване на удостоверение за търпимост по отношение на сгради с индентификатори 02659.2235.79.1, 02659.2235.79.2, 02659.2235.79.3 и 02659.2235.79.7. Правилно съдът приема, че същите като съществуващи при построяването на фабриката, но преустроени през 1970 г. като сгради за селско стопанство и животновъдство без необходимите строителни книжа, след национализацията на фабриката от държавата, са допустими и за същите е следвало да се издаде удостоверение за търпимост. Правилно съдът приема, че сгради с индентификатори 02659.2235.79.1, 02659.2235.79.2, 02659.2235.79.3, преустроени през 1970 г., попадат в територия, която не е урегулирана към този момент. Законосъобразно съдът се позовава на § 181, ал. 2 ППЗПИНМ вр. чл. 52, ал. 2 ЗПИНМ и чл. 103 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места, според които изграждането на процесните стопански постройки е допустимо. Законосъобразен е изводът, че контролът за осъществяваната в сградите животновъдна дейност е в компетентността на други органи. Законосъобразен е и изводът на съда за търпимост на сграда с идентификатор 02659.2235.79.7, построена през 1954 г. с предназначение - жилищна сграда със смесено предназначение. Съдът подробно изследва действащата нормативна уредба към момента на построяване на сградата и прави извод за нейната търпимост, като изложените в тази насока съображения напълно се споделят от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК и не следва да се повтарят. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение в тази му част е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,