Решение № 3612 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9315/2017 г.

Решение № 3612 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9315/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на С. Д. В. от гр. С., чрез адв. Саева срещу решение № 3823 от 8.06.2017 г. по адм. дело № 1853/2017 г. на Административен съд - С. град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - С. град не взема становище по жалбата. Ответникът "ЧЕЗ Р. Б." АД, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез юрк. Михайлова, в писмено възражение по жалбата, ангажира становище за обоснованост и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски-юрк. възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменено по жалба на "ЧЕЗ Р. Б." АД, допуснато по реда на чл. 53а, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрена със заповед № РД-18-50/2.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, извършено от началника на СГКК - С. град по заявление на С. Д. В. от 14.06.2016 г., с което се нанася нов обект на КК с идентификатор 68134.1106.58.2.1 и се вписва в КР като собственост на заявителя. Прието е, че е налице годен за съдебно оспорване административен акт, който е издаден при изцяло опорочена процедура, тъй като данните по заявлението сочат на налично придобивно основание на заявителя за новонанесения обект от 2001 г., т.е. преди одобряване на първоначалната КККР. След подробен анализ на действащата правна уредба към момента на извършване на изменението /ЗКИР, след изм. обн. ДВ, бр. 49/13.06.2014 г./, административният съд е приел, че се касае за непълнота и грешка по смисъла на § 1, т. 16 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 54 ЗКИР - с издаване на изрична заповед и при спазване изискванията на ал. 2, чл. 54 ЗКИР с оглед становището на вписания в КР собственик на обекта, който се засяга от нанасянето на процесния нов обект на кадастъра с идентификатор 68134.1106.58.2.1. Изложени са изрични мотиви и за общата квадратура на нанесената сграда - трафопост във връзка с притежаваните кв. м. от заявителя и вписания в регистъра собственик "ЧЕЗ Р. Б." АД, като е прието, че дори и да има индиция за незастъпване на площите, то това обстоятелство е относимо към друга процедура - по чл. 54 ЗКИР. Решението е обосновано и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Правилно е определен от административният съд предмета на оспорване, а именно: извършеното действие по изменение на КК и вписване в КР, което по смисъла на чл. 21 от АПК притежава белезите на индивидуален административен акт - изразено с действие волеизявление на административен орган. Този вид изменение на КККР /без изрична заповед/ е въведен от законодателя след изм. на ЗКИР /ДВ, бр. 49/13.06.2014 г./, но само в изрично уредените хипотеза по чл. 52, чл. 53, 53а, 53б във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКИР. За случаите на отстраняване на "непълнота и грешка" е регламентиран друг ред по чл. 54 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 т ЗКИР, с различна процедура, която приключва с издаване на нарочен административен акт - заповед за одобряване на изменението или отказ. Именно този е приложимият режим за допускане, респ. отказ по заявлението на С. Д. В. от 14.06.2016 г., тъй като се иска нанася на нов обект в КК с идентификатор 68134.1106.58.2.1 в рамките на съществуващ обект на КК с идентификатор 68134.1106.58.2 и вписване в КР на собственика на този обект. Безспорно е, че обекта съставлява самостоятелен обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 3 ЗКИР, който не е нанесен в първоначалната КК и няма отразяване съответно в КР, както и обстоятелството, че към момента на одобряване на КККР, заявителят е разполагат с титула за собственост, на който позовава искането за изменение на КККР. Следователно правното основание по чл. 51, ал. 1, т. 1, респ. на чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР за изменение на КККР се явява несъответно, както правилно е приел административният съд. В случая не се касае единствано за вписване на заявителя като собственик в КР, а се попълва КК с нов обект и то в хипотезата на "непълнота и грешка" по т. 2, ал. 1, чл. 51 ЗКИР, поради което е изискуемо произнасяне по чл. 54, ал. 2 ЗКИР със изрична заповед и при съблюдаване изискванията, залегнали в тази норма. Неоснователни са доводите по касационната жалба за наличие от фактическа страна на изискванията на чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР, а не на чл. 54, ал. 1 и 2 ЗКИР, тъй като първата хипотеза е приложима само при констатирано несъотвествие между данните в КР и тези в източника, удостовяраващ тези данни, т. е. тази хипотеза е приложима само по отношение изменение в КР. В случай на изменение на КК, поради неотразяване съществуващи обекти към момента на одобряването й, е приложима втората хипотеза, която не касае само правата върху имота, а и неговото състояние - местонахождение, площ, граници и т.н. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претинция за разноски от ответника началник на СГКК-С. град, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение