Решение № 12978 от 31.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7237/2014 г.

Решение № 12978 от 31.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7237/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 1375 от 06.03.2014 г. по административно дело № 11590/2013 г., Административен съд - София-град е отменил по жалба на "Пирин-Текс продакшън" ЕООД гр. Гоце Делчев, предписание по т. 7 от протокол за извършена проверка изх. № 0104-24728 от 27.09.2013 г. на инспектори към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за изплащане на възнаграждения за дните 05.04.2013 г. и 12.04.2013 г. за престой по вина на работодателя на работещите, които са ползвали отпуск в тези дни по инициатива на работодателя, съгласно чл. 267, ал. 1 от Кодекса на труда и е осъдил Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да заплати на "Пирин-Текс продакшън" ЕООД гр. Гоце Делчев, 350 лв. съдебни разноски. Решението е оспорено с касационна жалба от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", чрез надлежно упълномощения гл. юрисконсулт Стоянов, като е наведено касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът по касация - "Пирин-Текс продакшън" ЕООД гр. Гоце Делчев, оспорва касационната жалба в писмено становище и в съдебно заседание чрез пълномощника адв. Златкова, като моли за оставяне без уважение на касационната жалба и потвърждаване на съдебното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. След като я разгледа по същество, настоящият съдебен състав я намира за основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Пирин-Текс продакшън" ЕООД, гр. Гоце Делчев срещу предписанието по т. 7 от протокол за извършена проверка изх. № 0104-24728 от 27.09.2013 г. на инспектори към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", дадени на дружеството на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ (Кодекса на труда). За да приеме сезиралата го жалба за основателна, а оспореното с нея предписание за незаконосъобразно, Административен съд - София-град е приел, че е налице нарушение на административно-производствените правила при издаването му, което е формирало и неправилно прилагане на материалния закон. За да постанови този резултат първоинстанционният съд се е позовал на заключението на назначеното вещо лице, според което на 05.04.2013 г. от 2504 работници, 518 са ползвали почивка по график, 1810 души са ползвали платен отпуск, от които 253 души повече от един ден последователно включително процесния, а на 12.04.2013 г. от 2505 работника, 414 са почивали по график, 1699 работници са ползвали платен отпуск, от които 99 души повече от един ден последователно вкл. 12.04.2013 г. Посочено е още, че в преобладаващия брой молби е посочено, като основание "платен отпуск", а в по-малка част - "производствена необходимост". Вещото лице е установило още, че на процесните дати е имало по няколко души в складовете за материали и готова продукция, администрация и помощен персонал, като на 12.04.2013 г. само в някои от цеховете са работили от 2 до 5 души, а в отговора на последната задача вещото лице е заключило, че на 05.04.2013 г. от общия брой работници - 2504, са работили 42 души, от които 13 техници и механици, 10 служители в администрация и 8 в складовете за готова продукция. На 12.04.2013 г. от общ брой работници 2505 души на работа са били 244 работници, като 99 от тях са извършвали дейност в цех "Буково", 66 работници в кроялен цех "BOSS", по 21 души в складовете за готова продукция и по техническа поддръжка и др. В допълнение административният съд се е позовал на решение № 304 от 09.01.2013 г. по административно дело № 10585/2012 г. на Върховния административен съд, като е приел, че за да възникне основание за изплащане на трудово възнаграждение при престой, работниците следва да се намират на работните си места и да са готови да престират работна сила, а освен това те са получили обезщетение за времето на отпуск и не следва да им се изплаща и брутно трудово възнаграждение. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на предписание, което подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен. Проверяваното решение е постановено при нарушение на приложимия за казуса материален закон. Неправилен е изводът на съда, че оспореното предписание е издадено при неизяснена фактическа обстановка, като не е проверено дали единствената причина, поради която работниците и служителите не са престирали труда си е липсата на възможност за полагане на труд. Видно от съдържанието на протокол за извършена проверка изх. № 0104-24728 от 27.09.2013 г. на инспектори към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" в частта за установени нарушения по т. 6 е констатирано, че въз основа на заповед № 11-010/02.04.2013 г. работодателят е обявил 05.04.2013 г. и 12.04.2013 г. за неработни дни, поради намаления обем на работа. Със същата заповед е наредил работниците и служителите, които имат отработени повече часове, да подават заявление за ползване на отпуск от отработени часове, работниците и служителите, които нямат повече отработени часове, да подават заявления за платен годишен отпуск, а тези които нямат платен годишен отпуск за 2013 г., да подадат заявление за неплатен годишен отпуск. Инспекционният орган е приел, че работодателят е нарушил чл. 160, ал. 1 от КТ, като е заповядал ползването на отпуск от работниците и служителите и не им е осигурил работата, която е уговорена по трудовите правоотношения, както и че не е заплатил за двата дни възнаграждение при престой съгласно чл. 267, ал. 1 от КТ. Според разпоредбата на чл. 155 от КТ всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск, като този отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага. Съгласно чл. 160, ал. 1 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. От изложеното може да се направи извод, че ползването на платен или неплатен годишен отпуск е право на работника или служителя, който той може да упражни чрез писмено искане до своя работодател, т. е. инициативата е на полагащия труда, а разрешението се предоставя от работодателя. Изключение от това общо правило е посочено в чл. 173, ал. 7 от КТ, според което работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие: 1. по време на престой повече от 5 работни дни; 2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред; 3. в случай че до определената в графика по ал. 1 начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не е поискал ползването му. Настоящият случай, видно от данните по делото, е най-близо до хипотезата на т. 1, тъй като очевидно се касае за престой, а същевременно няма данни да е издаден нормативен акт, който да налага ползването на отпуск едновременно от всички работници и служители, липсва колективен трудов договор, а от Правилника за вътрешния трудов ред на "Пирин-Текс продакшън" ЕООД, гр. Гоце Делчев не се установява такава хипотеза за ползване на платен или неплатен годишен отпуск или за компенсиране на отработени в повече часове. Няма и данни по делото за неползването от страна на работниците на планирания годишен отпуск, за да е налице предпоставката по т. 3 от чл. 173, ал. 7 от КТ. От всичко изложено и от правилно установеното от административния орган става ясно, че причината за подаване на молбите за отпуск е издадената заповед № 11-010/02.04.2013 г. от управителя на "Пирин-Текс продакшън" ЕООД, гр. Гоце Делчев. Видно от заповедта, а и от основанието за издаването й - намаленият обем на работа, предходна заповед № 10-089/27.12.2012 г. за сумирано отчитане на работното време, както и решение по протокол от 27.02.2013 г., предприятието е намалило обема си на работа, поради което е осъществило престой в процесните дни - 05.04.2013 г. и 12.04.2013 г. В случая обаче не е следвало да предостави платен годишен отпуск и неплатен отпуск на работниците и служителите си, тъй като не са налице повече от 5 работни дни престой. В нарушение на трудовото законодателство работодателят е разпоредил със заповед № 11-010/02.04.2013 г. да подадат заявления за ползване на платен годишен отпуск - за тези които имат право на такъв за 2013 г., за неплатен отпуск по отношение на работниците, които са използвали полагащите им се дни за 2013 г., и за работниците, които са отработили в повече часове - да подадат заявление за ползване на отработени часове. При тези данни и значителният брой работници, които са ползвали отпуск на 05.04.2013 г. и на 12.04.2013 г., правилно административният орган е приел, че неприсъствието им на работното място е в причинна връзка със заповедта от 02.04.2013 на управителя на "Пирин-Текс продакшън" ЕООД гр. Гоце Делчев, поради което неправилен е изводът на съда за незаконосъобразност на предписанието по т. 7. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че решение № 304 от 09.01.2013 г. по административно дело № 10585/2012 г. на Върховния административен съд касае друга фактическа обстановка, поради което неправилно административният съд се е позовал на него. В цитираното решение липсва заповед на работодателя, с която да се разпорежда подаването на заявления за ползване на отпуск, освен това в случая има само един служител, който е следвало да се яви на работа, за да му бъде заплатено брутното трудово възнаграждение, а не както е в настоящия казус - над 2000 работници. Изискването, което се застъпва като условие в това решение, работникът или служителят по време на престой да бъде на работното си място, за да възникне основание работодателят да му изплати брутното трудово възнаграждение, в случая не е могло да бъде изпълнено, тъй като работодателят е инициирал със заповед вземането на отпуск от работниците с нарочни писмени заявления за процесните дати, което прави обективно невъзможно явяването им на работните места по време на престой. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че оспореният пред Софийския градски административен съд акт за прилагане на принудителни административни мерки на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е издаден от компетентен орган в съответствие с правомощията му по чл. 20 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправното основание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) и с целта на закона. Ето защо, като е уважил жалбата на "Пирин-Текс продакшън" ЕООД, гр. Гоце Делчев, като основателна, Административен съд - София-град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,