Решение № 8939 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10094/2019 г.

Решение № 8939 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10094/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Кмета на район "Западен" – Община Пловдив, чрез процесуалния му представител ст. юрисконсулт М. Тенев, против решение № 1490 от 8.07.2019 г. постановено по адм. дело № 219/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, както и че същия е противоречив. При подробно изложени съображения прави искане съдебният акт да бъде отменен и да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство за две съдебни инстанции. В проведеното съдебно заседание на 15.06.2020 г. процесуалния представител е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответните страни – С. Лечева и А. Лечев и двамата от [населено място] са депозирали писмен отговор на касационната жалба, в който са посочили, че не са съгласни с тезата и мотивите изразени в жалбата. Правят искане да се отхвърли касационната жалба. Претендират присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Пловдив в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е отменил по жалба на С. Лечева, заповед № РД-09-648/2.08.2018 г., издадена от ЗА Кмет на район "Западен" – Община Пловдив, с която е разпоредено да се изземе общинско жилище, находящо се в град Пловдив, улица "Белица" № 32, бл. 60, вх. И, ет. 5, ап. 9. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при правилно прилагане на материалния закон и спазване на процесуалните правила, като е съобразено с целта на закона. Въз основа на което е прието, че обжалваният акт е законосъобразен и не е налице нито едно от посочените в чл. 146 от АПК основания за порок на издадения административен акт. Административния съд е приел за безспорно, че на 23.12.2011 е сключен договор за продажба на общински имот между Община Пловдив и С. Лечева и А. Лечев, но основен спорен въпрос е обстоятелството дали е прекратен този договор. След анализ на административната процедура по продажба на общинско жилище, както и относимите разпоредби на Закона за задълженията и договорите съдът е приел, че няма доказателства, че договорът е развален по съдебен ред. На следващо място съдът е приел, че съобразно доказателствата по делото се установява, че между страните са били налице облигационни отношения, обективирани в договор с предмет отдаване под наем на общинския имот. Като поради неплащане на консумативни разходи за ползване под наем договорът е прекратен, но няма данни заповедта да е била надлежно съобщена на лицето, нито дали е обжалвана. Следователно е прието от съда и че наемното правоотношение на е прекратено, към момента на издаване на оспорената заповед – 2.08.2018 година. На последващо място административния съд е анализирал разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС и е приел, че следва да са налице три елемента от състава на разпоредбата – надлежна материалноправна легитимация; упражнявано от трето лице владение или държане на собствен на общината, респективно на ищеца конкретен недвижим имот; правна необоснованост на това фактическо положение. Проявлението на трите елемента имат за последица възникване на правомощие за административния орган с едностранно властническо волеизявление да възстанови накърненото право на собственост на общината. Административния съд е приел, че към момента на издаване на обжалвания административен акт не е била налице втората материалноправна предпоставка на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, а именно имотът да се държи без правно основание, тъй като за имотът има договор за покупко-продажба, за който няма данни да е прекратен по установения законов ред, а отделно обектът се ползва по силата на договор за наем. Въз основа на което след като не са съобразени доказателствата и при неправилно приложение на материално-правните разпоредби, административния орган е постановил неправилен акт, който е отменен от административния съд. Съдебното решение е правилно. Правилно съдът е отменил процесната заповед, като издадена в отсъствие на кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав. Нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС предоставя възможност общината да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. Този облекчен ред на защита на правата на общината върху собствените й имоти предполага безспорност на същите по отношение на третите лица. От представените по делото доказателства по категоричен начин се установява единствено обстоятелството, че собствеността върху изземвания имот е спорна между общината и ответниците по касационната жалба. Налице е спор за собственост както се посочи, който не може да бъде решен в рамките на съдебно-административното производство. Административният съд не разполага с компетентност да прави изводи за това прекратен ли договора за покупко-продажба на процесиня недвижим имот. Въпреки това за материалната законосъобразност на обжалваната заповед е достатъчно да се констатира, че собствеността на общината не е установена по безспорен начин. При така установената и в административното производство фактическа обстановка, административният орган неправилно е приложил чл. 65, ал. 1 от ЗОС, тъй като не е установено безспорно имотът да е общинска собственост, държан или ползван от ответниците по касация без основание. Доводът на касатора, че актът за частна общинска собственост № 951 от 2.05.2011 г. никога не е бил отписван от актовите книги за общинска собственост и че договорът за продажба не е вписан и не поражда вещно правни последици за прехвърлянето на собствеността е спор, който не може да бъде решен по административен ред. По отношение на твърдението на касатора за противоречие в съдебното решение на това което ответника е заявил в писмената си защита, че имота се държи без правно основание и това което е посочено в съдебния акт следва да се приеме за неоснователно. Видно от обжалвания съдебен акт, съдът е направил извод, че не е налице втората материална предпоставка по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, а именно имотът да се държи без правно основание. За прецизност следва да се посочи, че в обжалвания административен акт е посочено, че недвижимия имот се владее без правно основание. Следвало е още изначално - в начална фаза при надлежното съгласуване на административния акт от експертите от общинска администрация е трябвало да се установи дали е налице владеене или държане без правно основание на процесния имот. На последно място настоящият съдебен състав споделя довода на касатора, че възникналото наемно правоотношение се прекратява със заповед по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗОС. Но дори да се приеме, че тази заповед е влязла в законна сила, то това обстоятелство е ирелевантно, тъй като е налице договор за покупко-продажба, за който не са приложени доказателства, че същият е бил развален по надлежен ред. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател разноски следва да бъде оставено без уважение. В настоящия случай разноски се дължат на ответните страни, същите са своевременно претендирани, но са останали не доказани, въз основа на което следва да бъде оставено без уважение така направеното искане. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,